Големият френски социален психолог Густав льо Бон пише, че интелектът на една човешка тълпа се равнява на интелекта на най-глупавия индивид в нея.
Ако достигне до екзалтирано гневно състояние, тя реагира само на призиви от рода на "Да го разкъсаме!", "Да го обесим!", Да съборим тази кочина !". Всеки политически манипулатор познава тези механизми на масова психика и ги използва умело. Множеството хора, излезли на протест все още не са тълпа. Те се превръщат в тълпа тогава, когато в тях се инжектира нетолерантност, безотговорност и омраза. Тогава тълпата забравя благородните си цели и се отдава безрезервно на рушенето.
В тези хитрини на властта най-полезна е телевизията. Гледам аз например "Панорама" по БНТ с поредния художествен репортаж за протеста. Прави впечатление сълзливият псевдопоетически тон на репортерката, който потапя в хтоничен унес. Протестът е толкова добър и топъл, той ни люлее като майчината люлка, но изведнъж…о, ужас! Започва "опит да бъде превзет отвътре"!
Ужасно, наистина. Някакви привърженици на мажоритарния вот донасят на площада плакати и започват да ги дават на желаещите, тези заблудени хора. Но храбрият художник Правдолюб Иванов ги грабва разярен и решително ги хвърля в шадравана пред Президентството.
Следва сълзлив телеочерк за героичния Правдолюб, който оказва се бил автор на главния лозунг на протеста: "Мразим ви безплатно". Браво на постановката! Майсторско представяне на бялото за черно и наопаки. Какво изобщо искат протестиращите още от февруари? Искат смяна на системата. Искат мажоритарен вот. Това е най-сериозното оръжие срещу произвола на олигархията. Това искане следва примера на държави като Англия, Франция, САЩ, Канада – все места, където протестиращите мечтаят да попаднат. Според БНТ обаче едно от основните искания на протеста е опит той да бъде превзет отвътре. И обратното – един очевидно хулигански акт според БНТ е смела демократична проява.
Нищо не трябва да пречи на омразата. Омразата е еманация на протеста! Тя е и цел, и средство, и катарзис, и оргазъм! Вече 23 години наблюдавам тази проста технология и не спирам да й се възхищавам. Тя винаги печели! През зимата на 1989-1990г. членовете на БСП бяха 1 милион, а заедно с роднините им те представляваха един солиден електорат, може би около 4 милиона българи. Но поне 90 на сто от тези хора бяха против тоталитарното управление и върхушката около Политбюро. Около половината от тях бяха готови да гласуват за опозицията.
И тогава влезе в сила технологията –страната осъмна разкрасена от една карта с черепи. Омразата и страхът си показаха рогата. Президентът Желев отказа да подпише пакта за ненасилие. Всеобщият подем за демокрация бе заглушен от тревогата, хората се разделиха на "наши" и "ваши, довчерашните приятели започнаха да се мразят заради делата на дедите си. И Политбюро се закрепи начело на БСП и на държавата пожизнено и наследствено.
Точно същото наблюдаваме и сега. Недоволството срещу политиката на Станишев назря най-вече в самия електорат на БСП. Кабинетът на Орешарски взриви остатъците от доверие. Първо, защото той веднага се отказа от предизборното си обещание за ляв завой. И второ, защото състави правителство все от бивши активисти на СДС. Представете си как се изяждат отвътре верните на БСП другари, които отдавна чакат да напреднат в живота!
Затова протестът започна като естествено продължение на пролетните събития, едно общо надигане на леви и десни срещу господарството на олигархията, несправедливия политически модел, зловещия провал на прехода.Съвсем естествено е в тази среда да се раждат най-различни идеи за промяна, да се спори, да има съперничество.
Това е пъстротата на истинската демокрация. Задължителното единомислие е тоталитаризъм. И ето, че пак се включва машината за превръщане на множеството в тълпа.
Кутев съобщава по телевизията, че протестиращите са платени от ГЕРБ. На пръв поглед звучи тъпо, но резултатът е конгениален – изскача лозунгът "Мразим ви безплатно!" И народът пак е разделен на "наши" и "ваши". За да се подсили този ефект, започва противопоставяне на двата протеста. Онзи бил на бедните, безработните, безхаберните. Този е на красивите, заможните, интелигентните. А всъщност поне 80 на сто от протестиращите са едни и същи хора.
В един протест винаги има платени провокатори и манипулатори. Без тях не може да мине масово събитие. Много ясно, че едни работят за БСП, други за Бойко Борисов, а трети за кръга "Капитал". Такъв е законът на властта. Но протестът е общ. Протестът е на народа и той е срещу олигархията.
Върховната цел на протестите е България да стане по-демократична и в нея да се живее по-добре. Единството, което може да отклони народа от тази цел е технология "разделяй и владей". Тезата за по-интелигентен и красив протест тръгна от блогъри, които получават пари от чужди фондации. От еничарите. Техните аги вероятно са разтревожени, че народът не приема източването на България. Харта 2013 узурпира протеста и го връчи в еничарските ръце. Първата дискусия в "Червената къща", която вероятно е и първата проява на хартата, се опита да приспи всякакви тенденции за смяна на избирателната система. На народа не трябва да се дава власт. Неговите искания са глупави. Просто лошата олигархия трябва да се смени с добрата олигархия по най-културен начин.
Какво да кажа в заключение? Сега две групи дърпат протеста на две страни. Бих препоръчал пиесата на Бертолд брехт "Кавказкият тебеширен кръг". Тя е написана по мотиви на старата китайска притча за двете жени, които оспорвали майчинството над едно дете. Съдията им казал да го хванат за ръцете и да дърпат, която издърпа – печели. Но истинската майка пуснала детето, за да не го разкъса. Брехт изгражда върху тази притча една доста по-сложна фабула, нещо като пиеса в пиесата, в която има и колхозници, и нацисти, и феодали, и подкупи, и корумпирани съдии.
Целта на спора не е само дете, а една грабителска приватизация. Истинската майка, Груша, не е дори физиологичната майка. Но тя е тази, която отказва да дърпа детето. Впрочем репортажът по "Панорама" показа, че човекът с плакатите не ги дърпа, той ги пусна смутен и объркан от неочакваната агресия. Докато художникът Правдолюб е яростен, решителен, безкомпромисен. Както подобава на човек, чийто лозунг е омразата.
Казах ли между другото, че пиесата на Брехт е алегория за фашизма?