Още преди началото на войната в Украйна започна руското изнудване за доставки на газ към Европа. Кранчето на тръбата "Nord Stream" се затягаше постепенно в зависимост от военната помощ, която европейците доставяха на Киев.
Излишно е да се спори около необходимостта от техническо поддържане, с което руснаците обясняваха спада на договорените количества. Пределно ясно беше, че Путин използва газта като икономическо оръжие.
Въпреки това тръбата оставаше изправна и всички, които не си представяха, че Европа ще остане без синьо гориво за веки веков, хранеха надежда, че с края на военните действия, всичко ще се възстанови като преди. Все едно дали газта ще потече след примирие или някаква нова "Ялта".
С други думи - на масата на преговорите, както по принцип се слага край на всеки барутен огън. Ако някога се намери пролука за дипломатическо разрешение на кризата, то ще стане при условие на взаимни отстъпки. В тази война няма да има победител. Дали ще се разменят територии или военнопленници е без значение, но обезателно ще има размяна.
Всяка от враждуващите страни ще трябва да даде нещо на другата. Европейският съюз, който стои зад Украйна неизбежно ще участва, като заинтересован "суфльор". Неговите представители ще поискат скрито или открито поне частични доставки на газ.
Путин и неговите хора знаят, че необходимите за европейската икономика и бит количества "синьо гориво" - не съществуват. Това е най-силната им карта за деня, в който ще седнат на масата за преговори.
Саботажите които бяха нанесени на газопровода "Nord Stream", унищожиха за миг икономическото оръжие на Путин, защото го лишиха от най-важната му разменна монета.