"Възраждане" и Костадин Костадинов трябва да се оградят със санитарен кордон. Изявите на Костадинов в БТА и на неговия съпартиец Деян Николов по bTV излъчват към българското общество поредния грозен сигнал, че идеологията, която изповядват, е токсична. Противоотровите явно не действат, така че се налага пълна изолация.
Защо Костадинов се държи така?
Дори не става дума за това, че лексиката и метафорите, които използва г-н Костадинов, са далеч отвъд всеки добър вкус. Да наречеш няколко сериозни медии "жълто-кафяви отходни тръби на американското посолство" е обикновена простащина, която не е нищо необичайно в определени среди от българското общество. Но когато подобна хем вулгарна, хем блудкава фраза излиза от устата на парламентарно легитимиран лидер, тогава разговорът става съвсем различен. Ако господин Костадинов беше обикновен простак, човек би махнал с ръка. Но той явно не е. Освен че е партиен лидер, той има дипломи, владее членоразделната реч, българската лексика и дори граматиката. А такъв човек в общия случай гледа да спазва добрия тон, особено в публични изяви.
Защо обаче г-н Костадинов не го прави? Защо, нещо повече, той дори си позволява да заплашва със саморазправа критични журналисти, включително и пишещия тези редове? Разпространено е обяснението, че го прави по поръчка откъм Москва. Може и така да е, но такова обяснение не звучи достатъчно изчерпателно и убедително. Според едно паралелно обяснение господин Костадинов просто копира печално известни исторически модели: до двама от най-големите злодеи на 20 век също често се появяваха овластени мъже с очилца, които сигнализираха, че - независимо от особеното поведение на лидера - тяхната партия и тяхната власт не се крепят на тесночели, неуки глупаци.
Западни медии, с присъщата им умереност, понякога наричат г-н Костадинов "близък до Москва авторитарен лидер". Такова определение, което обобщава вече цитираните мнения за председателя на "Възраждане", донякъде обяснява и грубия тон на този човек, и съмненията около стопанисването на партийната му каса, пък и постоянното заиграване с широко разпространените в България предмодерни нагласи, зле прикритата ксенофобия, хомофобията, вулгарността и грубиянщината. С други думи - всичко онова, което цивилизованият, демократичен и законолюбив свят вече е преодолял. И което всеки цивилизован, демократичен и законолюбив партиен лидер би желал да бъде преодоляно и в България.
Партия "Възраждане" трябва да бъде изолирана - и медийно, и политически
На всичките въпроси "Защо?" по адрес на г-н Костадинов зевзеците имат и още един съвсем кратък отговоро: "Защото си е повервáл." Дали обаче той наистина си е повярвал с тези рехави 10%? Както се каза, той е човек с дипломи, начетен и с видими прояви на мозъчна дейност. Тъй че сегашното му поведение говори по-скоро за наличието на някакви стратегически размишления.
Първата от неговите общо две стратегически мисли е правилна, другата обаче е глупава. Г-н Костадинов се досеща, че когато влезе във властта, партията му ще се стопи като пролетен сняг - това показва политическата история както по света, така и в България. Още повече, че мнозинството българи никога в историята си не са възторжено припознавали фанатични и крайни лидери, а и "Възраждане" няма сериозна програма за управление. Втората стратегическа мисъл на г-н Костадинов е по-скоро наивна надежда: че докато остава в опозиция, партията му няма да се топи като пролетен сняг, а ще набъбва и мачка като лавина. Тъкмо въз основа на тази си надежда г-н Костадинов се държи така агресивно: той вярва (или иска хората да повярват), че вече "мачка". Времето със сигурност ще покаже, че бърка.
Но докато изтече това време, г-н Костадинов и партията му трябва да бъдат оградени със санитарен кордон. Така, както той самият не желае да говори пред определени медии, така и самите медии, всички уважаващи себе си медии, би трябвало да престанат да говорят с него и с неговите хора. А "Възраждане" може да бъде и политически изолирано - в Германия всички демократични партии вече от години вършат това с успех по отношение на "Алтернатива за Германия".
В заключение: тук не става дума (само) за това, че г-н Костадинов нагрубява журналисти и медии, а те, видите ли, му реагират като ощипани госпожици (както би се изразил той). Не. Става дума за една сериозна заплаха за гражданския мир в България, която трябва своевременно да бъде предотвратена.
Автор: Александър Андреев