Отговорът на Русия за експлозията и повреждането на важния мост за доставки към Крим не закъсня - само при бомбардировките на Киев са загинали осем души. Това бяха първите ракети, изстреляни към столицата на Украйна от юни насам. Путин обеща отмъщение и го изпълни. Това поставя витаещата във въздуха заплаха в съвсем различна светлина - заплахата Русия да спечели войната срещу Украйна с ядрен удар.
Кой все още има достъп до Путин?
Както каза американският президент Джо Байдън - от Кубинската криза насам светът не е бил толкова близо до ядрен Армагедон. Но от Пентагона коментираха речта му като поясниха, че в момента няма нови разузнавателни данни и американските сили няма да привеждат оръжията си в бойна готовност.
В настоящата сложна ситуация са необходими преди всичко лица с достъп до руския президент, които могат да го убедят, че един ядрен удар би имал опустошителни последици за Русия. Сред възможностите се открояват Китай и Индия, които все още поддържат отношения с властелина от Кремъл. Досега Индия се възползваше от доставките на руски петрол и не се е позиционирала на международната сцена срещу Путин. През последните седмици китайският лидер Си Дзинпин обаче малко по малко се отдалечава от руския президент. Ядрената заплаха вероятно е засилила настроенията за отдръпване от Кремъл в Делхи и Пекин.
Списание "Политико" съобщи, че САЩ се опитват да повлияят на партньорите на Москва, които граничат с Русия, както и на Индия. Вашингтон се надява, че те могат да изяснят на Путин колко драстични биха били икономическите и дипломатическите последици от ядрен удар. Администрацията на Байдън изглежда все още приема, че евентуалният удар би бил нанесен с тактическо оръжие, чиито разрушителни ефекти биха могли да се проявят в непосредствена близост до удара, без обаче да застрашат територията на НАТО. Същевременно експертите посочват, че подобен тактически удар няма да доведе до поражение на украинската армия, т.е. той би имал само символичен ефект. Посланието му би било: ако не се откажете сега, ще използваме по-голям калибър.
Прекомерни ли са надеждите към Китай?
В НАТО също се надяват, че китайският президент Си Дзинпин може да убеди приятеля си Путин да се откаже от ядрената заплаха. Бившите централноазиатски държави, окупирани от Русия по време на Съветския съюз, в които Пекин иска да разшири влиянието си, в момента се чувстват като в старите съветски времена заради войната. Китай няма нужда от размирици в непосредствена близост. Само в Казахстан чрез стратегията си за инфраструктурно развитие "Един пояс, един път" Китайската комунистическа партия е вложила около 19 милиарда долара в гари и релси. Мечтата на Пекин е да изгради търговски железопътен маршрут към Европа, което не може да стане без съдействието на бившите съветски републики.
На китайските държавни медии междувременно вече им е позволено открито да критикуват мобилизацията в Русия и ядрената заплаха на Путин. Това е новост, тъй като досега тези рупори на Китайската комунистическа партия използваха същия език като Кремъл и наричаха войната "специална военна операция". Коментатор на партийния вестник "Глобал таймс" дори предупреди, че ядрената заплаха на Путин застрашава световния мир. И макар да липсва директна критика към незаконното анексиране на части от Украйна, външният министър Ван И заяви в кулоарите на Общото събрание на ООН в края на септември, че всяка страна заслужава уважение към суверенитета ѝ.
Дипломатически натиск от Делхи?
Миналата седмица президентите на Индия и Украйна - Моди и Зеленски - разговаряха по телефона. Последвалите прессъобщения намекнаха, че Делхи желае да посредничи между Русия и Украйна. Нарендра Моди каза, че конфликтът няма военно решение и двете страни трябва да преговарят. Зеленски е отхвърлил възможността за преговори, позовавайки се на псевдореферендумите в Донбас.
Моди и Путин се срещнаха за последен път на 16-и септември в рамките на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество - обединение на държавите от Централна Азия, в което Пекин има водеща роля. Тогава индийският президент е казал на Путин, че съвременната епоха вече не е епоха за войни.
Но да продължаваме да възлагаме надежди на Пекин е погрешно. В Китай се подготвя 20-ият партиен конгрес, който ще започне на 16-и октомври и който най-вероятно отново ще провъзгласи Си за президент. Но отношенията между него и Путин не са отношения между равностойни партньори. Взаимната подкрепа - на Путин за Тайван и на Си за Украйна - работеше само дотогава, докато интересите на двамата диктатори не се пресичаха. Междувременно Народната република отказа доставката на оръжие за Русия заради страха от западни санкции.
Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.
Автор: Александър Гьорлах