Русия беше изключително бърза и обяви детайли от разследването за взрива на Кримския мост броени дни след инцидента. Спомена и България. В следващите дни обаче Москва не съобщи нови детайли, а едно по едно твърденията на Кремъл започнаха да изглеждат като скалъпени, пише "Свободна Европа".
Кримският мост е построен така, че да може да устои на най-силното земетресение, но падна при взрив на камион. Той е строго охраняван обект, но 22 тона експлозив са минали по него без проблем. В тези серия от противоречия Русия включи и България, откъдето според Москва е тръгнал камионът с експлозиви. София отрече това, но и без това руската версия по разследването на взрива започва да изглежда съмнително. Кримският мост беше частично разрушен на 8 октомври сутринта, когато на съоръжението избухна експлозия. Русия обвини службите на Украйна и арестува 8 души. Версията на Москва е, че камион с експлозиви е взривен, докато е преминавал по моста.
Съоръжението обаче е строго охраняван обект. В подкрепа на това в Русия се разказва една история от времето, когато е започнало строителството на моста. Става дума за рижавото коте Мостик, което се е превърнало в талисман на моста. Разказва се, че то се е появило по време на подготовката на строителните работи през 2015 г. Година по-рано Русия е анексирала незаконно украинския полуостров Крим, но Керченският пролив отделя завзетата територия от останалата част на страната. Тогава Путин започва строителството на мост, който да свърже Русия с Крим.
Малко след това пазачите на строежа са забелязали котето Мостик, прибрали го и започнали да се грижат за него. Никой не знае дали това е истинска история, но легендата вече е факт. Котето дори си има профил в руската социална мрежа "В Контакте", а ден преди взрива е честитило юбилея на руския президент Владимир Путин.
За разлика от малкото коте Мостик, което очевидно е забелязано от охраната на моста, седем години по-късно изглежда те са пропуснали преминаването на голям камион, натъпкан с експлозиви. Това е изводът след разпространената от Москва информация, че Кримският мост е взривен от камион-бомба. Всичко това се случва на стратегическо съоръжение, при засилени мерки за сигурност и в ситуация на война, която Русия започна срещу Украйна на 24 февруари. През всичките тези месеци Кримският мост е неизменна тема като потенциална мишена.
Преди да стигне до моста обаче, този камион, натоварен с експлозиви, без проблем е кръстосал половин Източна Европа, твърдят руските служби. Твърдят също, че експлозивът е дошъл от украинският град Одеса в българския Русе, без да споменават как е станало това. Достатъчно е човек да погледне картата, за да види, че това е невъзможно без преминаването през поне още една държава. Това обаче Москва не споменава. Видеокамера на моста показва камиона с две оси, а на снимка от рентгена едната ос изчезва. Всичко това може да звучи противоречиво, но и то е официална информация, разпространена от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия.
Камионът, който не е същият
Кримският мост избухна в пламъци рано сутринта на 8 октомври. Ден след рождения ден на Путин. Руските власти съобщиха за трима загинали и лансираха версията, че експлозията е причинена от камион-бомба. И до този момент тази версия остава единствената, за която съобщава Москва, но доказателствата, които прилага за нея, са противоречиви.
Руските власти идентифицираха човек, за когото твърдят, че е собственик на предполагаемия камион. ФСБ разпространи видео и снимки, които би трябвало да са доказателство за версията за камион-бомба. Между тях обаче има разлика, защото видимо не са на едно и също превозно средство.
В социалните мрежи се появиха различни анализи, които изследват тези противоречия. В разпространеното видео се вижда камион, който е обект на проверка. За снимката с рентгеново изображение се твърди, че е на същия камион, но видимо това не е така. Това личи както по контура на ремаркето, така и по броя на гумите и осите. На рентгена няма резервна гума, което се вижда на записите от видеонаблюдението. Освен това предната ос на камиона "изчезва" при рентгеновото изображение. Така излиза, че камионът, който ФСБ показва и твърди, че е превозвал експлозива, не е един и същ. Руските власти не споменават втори камион.
Споменаването на България
Ден след експлозията Русия замеси България като я спомена в маршрута на камиона. Ръководителят на руския следствен комитет Александър Бастрикин каза, че има замесени руски граждани и чужди държави. По думите му е установен маршрутът на камиона, взривен на моста. Той е тръгнал от България, минал е през Грузия, Армения, руската република Северна Осетия и през Краснодарския край е стигнал до моста.
Бастрикин не каза как точно тези държави са замесени в предполагаемия превоз на експлозиви и защо България беше посочена първа. Сред изброените страни България е единствената, която е член на НАТО и ЕС. Три дни по-късно ФСБ разпространи повече данни за маршрута, с което въпросите станаха повече. ФСБ твърди, че движението на камиона е Одеса (Украйна) – Русе (България) – Поти (Грузия) – Ереван (Армения) – Армавир (Краснодарск).
В посочения от Москва маршрут не става ясно как товарът е стигнал от Одеса до Русе - с кораб през Дунав или по суша през Румъния. Този детайл е важен, защото през август корабоплаването при Дунав спря заради ниското ниво на реката.
"Напълно неясно е как предполагаемата бомба от Одеса трябва да е стигнала до Русе, а оттам през Варна - до Грузия. През август нивото на река Дунав между България и Румъния беше исторически ниско. Корабите с украинско зърно за износ също не минаваха през Русе. А ако ФСБ смята, че бомбата е била транспортирана от Одеса до Русе по суша, защо не се споменава Румъния?", коментира за Дойче веле Тихомир Безлов, експерт по сигурността в Центъра за изследване на демокрацията в София.
Румъния не беше спомената от Москва в нито едно от съобщенията, даващи подробности за разследването. България и Румъния имат различно поведение по отношение на войната в Украйна. И двете страни осъждат руската агресия в рамките на ЕС и НАТО, към които принадлежат. Букурещ обаче изпраща военна помощ на Киев, докато София не го прави. Румънският президент Клаус Йоханис стана инициатор на декларация в подкрепа на присъединяването на Украйна към НАТО, която българският му колега Румен Радев отказа да подпише.
Точно тази разлика обяснява защо Русия намесва България - защото страната е идентифицирана като слабо място в рамките на ЕС и НАТО, коментира бившият военен министър Велизар Шаламанов пред бТВ. Той нарече намесването на България "провокация" от страна на Москва. Остава неясно и как камион, натъпкан с експлозиви кръстосва Източна Европа и прекосява необезпокояван държавни граници.
Една бомба броди из Европа
Освен въпросите около маршрута на камиона и разликите във видео- и рентгеновите изображения има и други неясноти. Съмнително е как подобно количество експлозив може да причини такива поражения на мост, който е проектиран и изграден с най-висока степен на устойчивост. ФСБ съобщи, че "бомбата е камуфлирана на рула със строително полиетиленово фолио на 22 палета с общо тегло 22,77 тона". Иначе казано - според руските власти в камиона е имало над 22 тона експлозив, маскиран като фолио.
Международни експерти изразиха съмнения, че 22 тона експлозив, поставен в камион, може да скъса на две места съоръжение, което е изградено с най-висока степен на устойчивост. Не само заради количеството взрив, но и заради начина, по който изглеждат щетите. „При такива експлозии се образуват кратери. Руските власти говорят за около 20 тона експлозив... Как така мостът се срути на две места!“, каза за Свободна Европа Валентин Радев, бивш вътрешен министър и експерт по боеприпаси и химия на взривните вещества. Според него пораженията говорят по-скоро за експлозиви, заложени при колоните на моста.
Какво тогава проверява България?
Българските власти реагираха със закъснение на посочването на страната във връзка с експлозията на Кримския мост. Според служебния премиер Гълъб Донев България е "спомената само като географско понятие" и "официална атака срещу България от руска страна няма". Повече от 24 часа след намесването на името на България във взривяването на Кримския мост не последва реакция на българските власти. Още същия ден обаче говорител на Европейската комисия каза, че не може да се има вяра на изявленията на руските разследващи служби, че камионът, за който се твърди, че е взривил Кримския мост, е тръгнал от България и е изминал маршрута, който описва Кремъл.
По-късно стана ясно е, че служебният премиер Гълъб Донев е разпоредил проверка по "публикации в медиите". На тази база беше направено заключението, че "безспорно е установено, че взривеният на Кримския мост камион никога не е бил на територията на Република България, която беше посочена като отправна точка за неговия маршрут". Заключението на българските власти обаче не сложи точка. Последва нова порция информация от ФСБ, разпространена през медиите, за това, че товарът е минал през Русе. Тя влезе в противоречие с твърденията на българските власти, които отрекоха България да е сред страните, през които е преминал камионът с товара.
Никой не обърна внимание и на твърдението на собственика на спедиторската фирма от Русе, която е обслужила посочения от Москва товар. Той каза, че маршрутът включва и Румъния, а цитираната от Кремъл пратка е стигнала до крайния си получател, който не е в Русия. "Тръгнала е от Украйна [пратката], преминала е през Румъния и от тук е продължила пътя си за крайното местоположение. Тя си стига до крайния получател, който е по документи. Той няма нищо общо с Русия. Абсолютно нищо", каза пред медиите Валентин Илиев, управител на спедиторската фирма.
От Държавната агенция "Национална сигурност" не отговориха на въпросите на Свободна Европа има ли официална информация за конкретния камион от Русия и коя е службата, с която си партнира агенцията във връзка с проверката. В деня на взрива котето Мостик не изневери на позитивизма си и информира за взрива на моста, макар и без да споменава какво се е случило. "Приятели, без паника! С Кримския мост всичко ще е наред. Построих го, знам. Всичко ще се подреди и колите с влакове ще тръгнат отново", написа Мостик. На следващия ден Русия нанесе най-тежките и многобройни ракетни удари от първите дни на инвазията си в Украйна. Те засегнаха над 16 населени места в цяла Украйна – от Лвов до Харков и от Киев до Одеса.
Автор: Генка Шикерова
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.