Неотдавна журналистът Джон О’Бренън написа в обзорна статия, публикувана на сайта “Open Democracy”, че събитията в България останали „извън радара” на международните медии. Разбираемо е защо: малка държава, ограничен пазар, периферна зона на ЕС. А и окървавените демонстрации в Турция и Египет, както и вълненията в Бразилия, затъмниха интереса към случващото се в българската столица.
След блокадата на парламента и сблъсъка на протестиращите с полицията, България зае централно място в коментарите на водещите медии и европейските институции. Добре е да ги проследим внимателно, защото отвън по-ясно личат белезите на политическия поврат, който се заражда под натиска на пробуждащото се гражанско общество. Без съмнение, двуфазовите български протести са част от глобалната верига публични конфронтации между доскоро мълчаливото управлявано мнозинство и властовите елити. Проблемът е, ще наложи ли този път Суверенът своята воля, или ще се остави да бъде заблуден за пореден път от нови и стари, но позабравени ментори!
Ще започна анализа по-отдалече, с
безпрецедентното изявление на посланиците
на двете водещи европейски държави ( Германия и Франция ) което разбуни духовете в българската столица и в Брюксел. Управляващите у нас посрещнаха враждебно решението на дипломатите да огласят публично своето мнение, изразяващо явна симпатия към протестиращите граждани и критика към недиалогичното поведение на българските власти. Еврокомисарят Вивиан Рединг отиде по-нататък, като упрекна директно официална София , че се действията си нарушава изконното право на българските граждани на публичен глас, на несъгласие и протести.
Дали тези словесни интервенции са израз на недопустимо дипломатическо поведение? Въпросът е спорен. Неслучайно европейската комисия зае умерена позиция, но по-скоро в подкрепа на посланическата публична изява. Което е логичен ход! Икономическата стабилност в България след 2008 г. се крепи главно на парите от Брюксел, събрани от европейските данъкоплатци. Дори и в патриархалните семейства се следи кой какъв дял има в приходите и разходите; европейското семейство е пазарно, състои се от конкуриращи се държави, които в условия на криза и растящо социално недоволство в еврозоната са длъжни да дават отчет за външните харчове.
Следователно, говорителите от БСП, които се гневят по повод на т.нар. „намеса на чуждестранни посланици във вътрешните работи на суверенна България”, нямат сериозно основание. Още повече, че всяка по-крупна инициатива, лансирана от оста „Берлин- Париж”, като правило се превръща в общоевропейска политика. Такава е цената на ”цивилизационния избор”, който направи България: да стане пълен член на ЕС. Дали членството води до равнопоставеност, е тема за отделен анализ; от подобен анализ се нуждае и въпросът защо България през последните години стигна до унизителното положение на европейска държанка: да разчита на свеж ресурс единствено от брюкселските субсидии!
Фактът,че сегашните управляващи не са активната страна в диалога, не владеят неговите тънкости и дори се страхуват от него, се знае не от вчера. Докато оценката, че
България се управлява недемократично и от олигархическа върхушка,
за първи път се изрича гласно и съгласувано от толкова влиятелни фигури на дипломатическия корпус в София (изключвам десетките грами и секретни анализи на американски и европейски посланици за мафиотизацията на българската държава, изтекли в социалните мрежи през последните десетина години).
За съжаление, на тази част от посланическото говорене не се обърна подобаващо внимание –нито коалиционните партньори, нито членове на кабинета се опитаха да опровергаят твърдението на хер Матиас Хопфнер и мосю Филип Отие. Което най-вероятно е израз на мълчаливо съгласие с казаното; или се дължи на гузна съвест (не е тайна, че незаконният съюз между политическата и олигархическата върхушка у нас е скрепен с яки предбрачни договори и е допълнително циментиран чрез солидни суми, заделени за взаимни услуги: от изборно спонсорство до дирижирани публични търгове).
Германският в. „Цайт” уверява своите читатели, че протестиращите в София точно идентифицират проблема: олигархията и мафията, които държат властта. Изразен е и оптимизъм: „Силните няма да победят”. Дали е така?
Протестиращите оставиха без реакция темата за олигархичното управление, подхваната от европейските посланици. Странна позиция, защото антиолигархичните лозунги бяха водещи във февруарските протести. Вярно е, че бруталните домогвания на финансовата въхушка до висшите властови постове, персонифицирана чрез казуса „Делян Пеевски”, се превърна в детонатор на спонтанното съпротивително движение, заляло централните улици и площади на София от средата на юни т.г. И дотук! Сега на преден план е искането за незабавна, безусловна оставка на кабинета „Орешарски”...
Означава ли днешната ескалация на протестите, че окончателно е сменена тактиката: първо да свалим правителството, после ще мислим за олигархичното задкулисие! Или в редиците на гражданската съпротива вече се извършва стратегическо преструктуриране – на платформи и говорители, на средства и цели! Дали има подобна еволюция, ще разберем до дни; тогава според информирани външни наблюдатели, се очаква още по-голямо втвърдяване на позициите на протестиращите и нови сблъсъци, белязани с насилие. Освен ако депутатите отново не дезертират от парламента, позовавайки се на служебното правото на летен отдих.
Кое предизвика многочасовата агресивна блокада на парламента? Според експерти по организационно поведение на масите, играта на нерви е приключила, търпението на протестиращите се е изчерпило и те, изправени пред опасността от загуба на енергия, спонтанно са решили да преминат от пасивна съпротива към силови методи. Други твърдят, че внедрени провокатори са предизвикали този обрат, а ядрото на протеста се състояло от твърди привърженици на ненасилствените акции. На соцлидера Сергей Станишев му се привидя опит за преврат, организиран от ГЕРБ...(Драги Станишев, по-зле е: превратът отдавна е извършен, във висшите ешалони на властта здраво се е укрепила олигархията. Вярвай на посланиците, не на партайгеносетата)
Изброих хипотези, които визират тактическите маневри на конфронтиращите се страни. По-сериозно внимание заслужава съобщението на влиятелния “International Herald Tribune”( 25.7.2013), че
същинският повод за блокадата на българския парламент е друг:
обсъждането на законопроекта за актуализация на бюджета, който предвижда да се тегли нов заем от 676 милиона долара и увеличаване на дефицита на 2% от БВП.
Ако наистина тази обяснителна хипотеза е водещата, редно е да се запитаме кой има интерес от евентуалния провал на решението за бюджетна актуализация. Не се налага да гадаем, достатъчно е да проследим публичните реакции на партийни лидери и експерти от лобистки кръгове, както и на корпоративно зависимите медии - преди и по време на окупацията на пространството около НС, за да стигнем до по-конкретни изводи:
ГЕРБ, чрез своя лидер Борисов, предупреди, че целта на новия заем е: ”да се открадне половината”. Кой е крадецът! Ами... червената олигархия. На пръв поглед това е фраза, хвърлена във въздуха просто така, без доказателства. Но не е без ефект, защото българинът вече е твърдо убеден, че който и да е на власт, все ще краде! Що се отнася до оценката на Борисов: „Орешарски не е никакъв финансист!”, тази атака на бившия пожарникар и бодигард срещу настоящия му противник (доцент и доктор по финанси) ще влезе в каталозите с вербални простащини, изричани всекидневно от самозвани български политици.
Остатъците от дясната опозиция извън парламента, обединени в „реформаторски блок”, се възпротивиха категорично на проекта за актуализация. Направиха го както подобава: „анблок”, но с различни, дори взаимно изключващи се аргументи. Най-смисленият от тях е въпросът: защо преди изборите БСП пое ангажимент да увеличи приходите с над 1 милиард лева, а днес финансира бюджета с увеличен дефицит и нов дълг?;
Неуморните пазарни фундаменталисти отново бяха най- гласовити. Критиките към всеки, който се опита да оспори остеритианската догма за самоцелно орязване на публичните разходи, за тях се превърнаха в единствен начин на професионална реализация и публична еманципация.
Вероятно това е причината да наблюдаваме най-новото превъплъщение: цяло ято
неолиберални ястреби се преквалифицираха като граждански активисти.
Отметнали булото на независимата експертиза, те дадоха площадна пресконференция, разгласена широко от казионните медии. На нея обвиниха кабинета „Орешарски”, че ерозирал финансовата стабилност , гонел инвеститорите и рискувал бъдещето на България.
По всичко изглежда, че точно тук, в споровете около т.нар. фискална консолидация, е заровен ключът от бараката. В същия дебат се крият и отговорите на въпроса защо позициите на ГЕРБ и БГ- либертарианците съвпадат, когато работата опре до ревизия на бюджетната политика, подчинена на догмата за твърди ограничения на публичните разходи (т. нар. Остерити)..
Първо, при подготовката на проекта за актуализация лъсна истината, че „Бюджет 2013” е неграмотно изработен – с нереалистична прогноза за икономическия растеж ; изкуствено заложени приходи; планирани разходи без покритие; структурни несъответствия и др. Вярно е, че фискалните пробойни бяха завещани от мисионера-експериментатор Симеон Дянков, но бяха одобрени от неговия патрон Борисов и подкрепени от пазарните фундаменталисти. Ако правителството се беше отказало от актуализация (както прибързано оповести преди два месеца), дори и без летните протести щеше да обере всички негативи в края на годината заради неизбежния бюджетен провал.
Второ, в структурата на „Бюджет 2013” и в наследения фискален резерв има отпечатъци от финансови далавери, които бившите управляващи и близкото им неолиберално обкръжение от брокери и „експерти” успяха да извършат в края на предния мандат. Февруарските протести за малко да объркат сметките им; сегашните са добър параван, за да се заметат следите. Къде са те?
Най-напред в т.нар. земеделски аукцион за 800 милиона лева, състоял се през януари т.г. Вече се знае, че Симеон Дянков е бил против неговото провеждане. Което му струваше оставката - поискана от Борисов, подадена от министъра. Дълговата сделка е извършена с подпис на заместник министър, което е нарушение на правилата. Но не погазената процедура е проблемът, който тревожи финансовите спекуланти, приближени на ГЕРБ, а опасността да излезе наяве списъка с успешните облигационери. Именно те след месец ще прилапат от фискалния резерв тлъсти печалби от дирижираната сделка. Едва ли е съвпадение, че сред първичните купувачи на държавните ценни книжа лъвският пай се падна на корпоративни играчи, близки по дух и тяло до топ-политици от ГЕРБ.
На следващо място е заемът „Дянков” за 1, 8 милиада лева, реализиран още в края на миналото лято. И тогава в списъка на облагодетелстваните доминираха български играчи на пазара на ценни книжа, получили конфиденциална информация и закриляни от водещия депозитар. За по-сигурно банките, опериращи в България, бяха лишени от правото да участват в аукциона. Този заем също ще се връща, заедно с лихвите, от българските данъкоплатци. Отново тези платци ще поемат с джобовете си загубите, натрупани от държавните предприятия за близо 1 милиард лева – заради административно иззети дивиденти (транзакции, извършени по нареждане на кабинета „Борисов”).
Имам въпрос: защо
огромните харчове, показващи с точни числа и поименни списъци кой граби България,
не застанаха в центъра на еспертния дебат на тема: „За и против актуализацията на Бюджет’2013”? Нито пък бяха вписани в пакета от искания на протестиращите, атакуващи парламентарното здание в нощта на 23 срещу 25 юли т.г. Вместо това, иначе интелигентни граждански активисти се хванаха на въдицата на площадните неолиберални шпикери, че предложените промени в бюджета били ненужни, а замисленият нов заем: „срамен”, "опасен" и пр.! Приказки без покритие...
Според мен главната вина за успешната манипулация на протесиращите и общественото мнение срещу „скндалната” актуализация носят управляващите. Щом мълчат и не разкриват в детайли техниката на измамите в отминалите аукциони, значи и те са част от играта. Такъв е изводът, до който стигат хората, обсадили парламента и зрителите, наблюдаващи блокадата пред телевизорите. И за себе си са прави. Още повече, че тандемът „БСП-ДПС” има доста стари грехове в приватизацията, концесионните сделки и харченето на бюджетните излишъци, сътворени в партньорство с финансовите корпоративни мрежи.
Премиерът Пламен Орешарски пропусна рядък шанс да извади наяве кой кой е в спекулативните игри, провеждани с парите на българите и за сметка на държавната хазна. Обяви, че ще направи пълна ревизия на финансовото наследство, оставено от ГЕРБ и не го направи. После обеща да представи детайлен отчет за състоянието на публичните финанси към настоящия момент, но се ограничи с коментар на подбрани числа, без да разнищи системата за изпомпване на бюджетен ресурс, доведена до съвършенство от Бг-олигархията.
На този фон „изненадващото” завръщане на ГЕРБ в парламентарната зала и включването на негови говорители в дебата за бюджетните промени връща депутатите към рутинното и политически безопасно говорене. При него споровете за дребни милиони публични разходи обичайно водят до нулеви резултати. Най-радикални са предложенията на синдикатите за бюджетен преход към по-активна социална политика, но те нямат думата в парламента.
Целта изглежда е постигната: бюджетът ще бъде ревизиран в умерени рамки и без съществено отражение върху растежа и заетостта; правителството няма да се рови в далаверите на предшествениците; протестиращите ще искат оставка на настоящите управници, независимо, че ще върнат на трона бившите...
След години отново група посланици ще ни напомнят, че сме олигархична държава. Изолирана от световните политико-икономичски поврати, превърнала се в твърдина на пазарно-спекулативния фундаментализъм.
В заключение ще спомена още едно стратегическо разминаване: буквално преди дни международните медии оповестиха края на глобалната политика „остерити”. В България тя е още на мода. За нейната защита мобилизират цяло едно протестно социално движение!!!