Победа, равен и загуба: твърде малко за един четирикратен световен шампион с високи амбиции. В Катар Германия показа, че вече не е част от висшия ешелон. Тя е просто още един отбор по футбол, пише Джонатан Хардинг.
Историческото отпадане на Германия е последният обрат в 4-годишната драма след последното Световно първенство. И в Русия Германия отпадна още в груповата фаза на турнира. Въпреки че в четвъртък Бундестимът победи Коста Рика с 4:2, нанесените щети са необратими. Това отпадане вероятно е още по-болезнено, тъй като отборът остави съдбата си в ръцете на други. И плати цената за това, след като Испания загуби от Япония.
Отпадайки още в груповата фаза на поредно Световно първенство, както и на 1/8-финалите на Евро 2020 миналото лято, Германия доказа едно нещо - това вече не е отбор за големи турнири.
Въпреки всички усилия на Никлас Фюлкрюг, Германия не разполага с класически централен нападател. Назад в защита единствено Антонио Рюдигер изглеждаше достатъчно добър наследник в поколението след Матс Хумелс и компания. Хаосът в полето на десния бек, след като Йошуа Кимих се изтегли към центъра, е катастрофален, което не остана без последици за Германия.
Структурни проблеми
Всички тези проблеми отчасти са свързани с младежкия футбол в Германия. Системата на Германия, която беше преструктурирана с въвеждането на академии в началото на Хилядолетието, създаде поколение от технически надарени и тактически умни играчи. Това донякъде доведе и до успеха през 2014 година в Бразилия. Но оттогава Германия се адаптира бавно и останалата част от света я настигна. Реформи бяха извършени, но ще отнеме грубо около десетилетие, преди те да дадат резултати.
Треньорството също е проблем. Германия приличаше на влакче в увеселителен парк под ръководството на Йоахим Льов. Той постепенно се превърна в треньор, който рядко съумява да намери правилния баланс. И в крайна сметка се задържа твърде дълго, извлачи Германия през предишните две първенства, но не намери път към новата епоха.
Идването на Ханзи Флик, треньорът, който за кратко време превърна Байерн Мюнхен в машина за победи, породи големи надежди. Вместо това в Катар футболът на Флик бе нестабилен, а Германия така и не успя да покаже необходимата безпощадност на терена. Проблемите останаха, липсваше иновация. Флик трябва да признае част от вината за някои съмнителни решения. По един груб начин му бе напомнено, че Германия не е Байерн Мюнхен.
Липса на качество
Всичко това води до очевидния, макар и стряскащ извод, че Германия вече не е част от висшия ешелон. Тя е просто още един отбор по футбол. И статистиката го доказва: Бундестимът има едва 3 победи в последните си 10 мача от турнирите. Отборът също го осъзнава, ако съдим по коментарите на Илкай Гюндоган и Мануел Нойер след загубата от Япония. Играта срещу Испания се оказа рядък проблясък - както за отбора, така и за треньора.
Очевидно е: Германия вече не е в елита
Флик вероятно ще остане на мястото си. Европейското първенство след две години ще бъде неговият краен и може би единствен шанс за изкупление. А на мениджъра на отбора Оливер Бирхоф, от друга страна, може да му припари под краката.
Изхабеният гръбнак на този отбор е достигнал до пределите си. Томас Мюлер на практика се оттегли след мача с Коста Рика. Няма да е голяма изненада, ако Илкай Гюндоган, Марио Гьотце, а може би дори и Мануел Нойер последват примера му - въпреки предстоящото първенство след две години. Колелата на необходимата бърза и радикална революция са се задвижили.
Но каквото и да се случи, една истина, която дълго време се криеше, излезе наяве и не може да се оспорва: Германия вече не е топ отбор.