За първи път в 144-годишната история на институцията Министерство на външните работи (МВнР), служителите ѝ започнаха ефективни стачни действия.
От 2 декември "външните" чиновници недоволстват с искане за увеличение на ниските си възнаграждения. Те протестират още срещу липсата на прозрачност и на интерес към професията, занижаването на критериите за прием, лошите условия на труд, съществуването на „специални“ индивидуални заплати за определени служители, нелогичното изчисляване на заплатите на младшите служители спрямо старшите, липсващата практика за преизчисляване на заплатите и т.н.
Освен историческия позор за страната и дипломацията ни, която в една нормална среда логично би трябвало да отговаря за лицето на държавата пред света - да, тя, а не Румен Радев, Гълъб Донев или други прелетни птици - остават две сериозни въпросителни, които можем да вкараме в един абзац:
Щеше ли да се случи подобен втрещяващо срамен за останките от държавността ни протест при всичките му основателни, поне според официално оповестените доводи, ако държавата бе управлявана от редовен кабинет? И не е ли това опит на "Мисия Лондон" - контингентът да си постеле с медиен шум преди очакваното идване на каквото и да е, но редовно правителство, срещу предстоящите обичайни чистки от страна на възмутените от посредствеността и обявилите се за "читави" служители.
Въпроси, които при всички положения ще си останат висящи, ако чакате отговори. Тука е така. Мислете с главите.
По възможност вашите.