"Мислех, че е нормално да те омъжат на шестгодишна възраст. Разбрах, че не е едва след като потърсих информация в смартфона" - това разказва една туркиня, която днес е на 24 години.
Баща ѝ я омъжил за 29-годишен мъж, когато тя била само на 6 годинки. Таткото бил влиятелен член на общността "Исмаил Ага", в която членувал и женихът. Бракът бил само религиозен - пред ходжата. Тези бракове не са законни, но много туркини и турци ги сключват, дори когато не са набожни - просто заради традицията. Когато момичето навършило 18 години, бил сключен и гражданският брак. Днес двамата вече са разведени.
Историята се разчу, след като жената подаде оплакване, а журналистът Тимур Сойкан разказа за случая на страниците на левия вестник "БирГюн". В статията се твърди, че мъжът е установил сексуален контакт със "съпругата" си още докато тя била дете, т.е. че е извършено сексуално насилие. Междувременно срещу него вече е повдигнато обвинение за "изнасилване на непълнолетна". Сред документите към обвинителния акт има и снимки на момичето в булчинска рокля.
Връзката с партията на Ердоган
В Турция тази история се обсъжда разгорещено вече дни наред, но правителството дълго пазеше мълчание. В крайна сметка говорител на управляващата Партия на справедливостта и развитието се изказа критично против "посегателствата срещу деца", но не обели нито дума за "Исмаил Ага" - общност, която на избори поддържа управляващата партия.
Тя се смята за една от най-големите ортодоксално-сунитски общности в Турция и твърдо се обявява срещу разделението между религия и държава, което обаче е в основата на днешната турска държавност. Жените в тази общност са длъжни да се забулват, мъжете - да ходят с бради. Религиозната общност поддържа собствени религиозни училища и студентски общежития. Когато през юни тази година почина основателят ѝ Махмуд Устаосманоглу, в погребалната церемония взеха участие лично президентът Ердоган и много членове на неговата партия. А още приживе Устаосманоглу поддържаше добри връзки с президента.
Тази религиозна организация е пуснала пипалата си и зад граница. В Германия тайните служби я държат под око, а в една от федералните провинции дори я обвиняват, че иска да наложи шериата като всеобщо валидно право.
Всъщност подобни религиозни общности бяха забранени в Турция още след основаването на републиката преди 100 години. Но междувременно нещата се променят - през последните десетилетия те се "съживиха". Преди управлението на Партията на справедливостта и развитието тези общности нямаха никакво влияние, те бяха малки радикални организации. Но днес са по-влиятелни от всякога. Най-вече десните партии поддържат отлични връзки с тях.
Една от най-влиятелните подобни организации е известното и в България движение на Фетуллах Гюлен, който навремето беше близък съратник на президента Ердоган. След опита за преврат обаче Ердоган обвини именно Гюлен и неговите привърженици и ги отстрани от всички държавни постове. Поради това в министерствата, в правосъдието и в администрацията зейна кадрова дупка - стотици хиляди работни места изведнъж се оказаха незаети. Мнозина наблюдатели твърдят, че тази дупка била запълнена с последователи на "Исмаил Ага". Факт е, че много хора, получили образованието си благодарение на тази общност, днес работят в правосъдието, полицията, армията и Министерството на образованието.
През 2007 година прокурорът Илхан Джиханер започна разследване срещу общността в един турски град по обвинение в измама, нелегално събиране на дарения и нелегално училищно обучение на деца. Но правителството прекрати разследването и нареди Джиханер да бъде арестуван и разследван. Днес той е депутат от опозицията и в интервю за ДВ казва: "Навремето Движението на Гюлен контролираше икономиката, администрацията, правосъдието и армията. При положение, че не представляват повече от 3% от турското население."
Защо тези общности са толкова влиятелни?
Според едно допитване само 4,3 на сто от турците поддържат здрава връзка с някоя религиозна общност. Независимо от това обаче тези общности играят непропорционално важна роля в политиката. А "Исмаил Ага" не е единствената крайно консервативна групировка от този тип. Нейните привърженици реагираха с бурно обругаване срещу статиите на Тимур Сойкан и дори поискаха журналистът да бъде арестуван. А какво става с потърпевшата жена днес - това е неизвестно. Брат ѝ и нейните сестри пуснаха видео в Ютюб, в което отхвърлят повдигнатите обвинения.
Независимо от тези възражения обаче за турското обществото историята на младата жена създава рядката възможност да се надникне зад завесата на подобни затворени религиозни кръгове.
Автор: Бурак Юнверен