Читателите на Факти трябва да обърнат внимание на ескалиращия национален конфликт между Украйна и Унгария, който заплашва да скъса отношенията между Киев и Будапеща и да доведе до последваща ескалация на граничните спорове. Става дума за Закарпатието - единствената област в Украйна, граничеща с Унгария. Самите украинци обичат да наричат Закарпатския регион „Украински прозорец към Европа“, тъй като регионът, освен Унгария, граничи с още четири чужди европейски държави – Полша, Румъния и Словакия. Но тази година „прозорецът“ започна да прозира.
Всичко започва с факта, че жителите на закарпатския град Берегово, където живеят компактно и украинци, и унгарци, започнаха масово да получават SMS-и със странно съдържание. Текстът на украински беше агресивен: „Мадяри, вървете при вашия Орбан! Берегивщина е украинска земя. Слава на нацията! Смърт на враговете!" Друг SMS гласи: „Закарпатци! Да демилитаризираме региона! Ще върнем украинските имена на села, площади и улици. Площад „Шандор Петефи“ (Национален герой на Унгария. – бел. на автора) в Ужгород трябва да стане първият площад „Степан Бендери“ в Закарпатието. Слава на нацията! Смърт на враговете!"
Четейки тези провокативни текстове, човек трябва да разбере, че територията на съвременното Закарпатие с големите градове Ужгород, Мукачево и Берегово исторически е била част от Унгария. Основният символ на историческата памет на Унгария днес е замъкът Паланок, построен през XI век и впоследствие преминал в собственост на унгарския крал Сигизмунд. Именно тук, на територията на замъка, не толкова отдавна се случи друго неприятно събитие, което като следваща връзка във веригата пада върху украинско-унгарския конфликт. Свещеният за Унгария символ - мистичната птица Турул, беше демонтиран от мемориал и вместо него беше поставен малкият герб на Украйна - тризъбецът.
За унгарците Турул е свещен, което прави обидата по-емоционална и изискваща отмъщение. Според легендата, този орел донесъл загубения в битката меч на Ференц Ракоци – водачът на бунтовниците в националноосвободителната война на унгарския народ срещу Хабсбургите. Бронзовият турул – съборен в замъка Паланок, тежи 850 килограма, което означава, че такъв обект може да бъде демонтиран само със съдействието на украинските власти.
Изпращането на SMS съобщения обаче е възможно само от тези, които имат достъп до мобилни комуникации, което означава не без помощта на сегашния украински атаман. Дали защото след премахването на орела Турул - унгарският премиер Виктор Орбан сложи шал, на който можеше да се види карта на т.нар. Велика Унгария, която в началото на XX век, като съставна държава на Австро-Унгария, включваща съвременни украински земи?
Съдържанието на SMS-и удря и по болезнените точки на националната идентичност на унгарците. Например, използва се думата „madyarons“, която е унизителен термин за унгарците, свързан с национално предателство. Не по-малко предизвикателна е заплахата за преименуване на площада в Ужгород, който носи името на унгарския национален герой Шандор Петьофи, на Степан Бандера, който не се възприема от мнозинството от населението на Закарпатието, смятайки го за палач.
Какво следва? Факелни шествия с лозунги „Нож Мадяронов!“, както, между другото, вече се случи в Ужгород през 2015 г. Преименуване на улици и площади с унгарски имена и прочистване на местните библиотеки от унгароезична литература?
Нека си зададем въпроса - кой е заинтересован от повишаване на градуса на междуетническата враждебност между украинците и местните унгарци, живеещи в Закарпатската област, и като цяло, разбира се, с всички граждани на Унгария? В края на краищата е очевидно, че Украйна сега повече от всякога се нуждае от национално единство. Оказва се, че вътре в държавата действат сили, които съзнателно тласкат Украйна към междуетническа вражда, по-нататъшно разцепление и в резултат на това унищожаването на Украйна като държава, за да се създадат условия за преразглеждане на границите в Европа, установени след световната война. II.
Но тук, Слава Богу, няма желаещи да отворят такава кутия на Пандора. Но някой действително иска Трета световна война в общоевропейското пространство.
Андрей Исмагамбетов