България отново е на стартова позиция. За пореден път се оказа, че София и Букурещ са полезни за Европейския съюз само, за да легитимират Съюза на стратегическото Черноморско крайбрежие. Вече повече от 15 години те, особено България, са в челните класации по негативни показатели. И за пореден път София виновно мълчи, а Букурещ осъществява дипломатически совалки, протести и закани към Нидерландия и Австрия. Това бе очаквано и не решава сериозните предизвикателства, пред които е изправена българската държава.
Основният въпрос, който всички си задават сега е, накъде?
Рекапитулацията не е позитивна. България днес и сега е не само в политическа криза, икономическа нестабилност, разграждащо се образование, здравеопазване и национална несигурност, но с многобройни чужди зависимости?
Другият голям въпрос е къде е държавата? България е парламентарна република. Народното събрание вече повече от два месеца акумулира скандали, неадекватни многочасови дискусии и съмнителни решения. Предсказуемо се реализира и сценарият с неизбирането на редовен кабинет с първия мандат на ГЕРБ-СДС. Подобна ще е съдбата и на втория мандат, който ще бъде връчен на „Продължаваме промяната“. Предсказуема е и интригата с това, на кого президентът Радев ще даде третия мандат. Явно не само във вътрешнополитически план, но вероятно и отвън са съгласни в държавата ни да се изпълняват нискокачествени политически спектакли с предизвестен край. Не е ясно дали това ще се обяснява с несъгласието на политическите партии да поемат националната отговорност да преведат България през тежките зимни месеци. Все повече се създава мнението, че политици и партии бягат от изпълнителната власт през студените зимни месеци. Надяват се на дълго бъдеще като депутати, а защо не и министри, но от пролетта. Явно желанието им ще бъде удовлетворено. През последните години и месеци много ясно проличава задълбочаващата се пропаст между население и елит. И това се отнася не само за България, но за Европа и за света.
В подобни ситуации, когато политическият неолиберализъм размива границите и правилата на политическия модел на държавността, се появява идеята за т.нар. силна ръка. Доказателство за това бе трагикомичният неуспешен опит в Германия за възраждане на Германската империя отпреди 151 години.
Ние сме по-скромни, но по-мащабни. Искаме някой марсианец, който да няма „скелети в гардероба“ и който не само да разбира и приема българските идеи, но и по-важно да осъществи поне една част от тях.
За общо учудване преди 20 години този „марсианец“ се появи в лицето на Симеон Сакскобургготски. Годините на управление на създадената от него партия НДСВ бяха като цяло успешни за българския бизнес в достатъчно спокойна и устойчива политическа обстановка. Този тон и поведение на управление се запази като цяло през следващия мандат на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС). С идването на ГЕРБ на власт през 2009 г., България тръгна по пътя на несигурността, разграбването и отслабване на държавността. Ситуацията се влоши по време на управлението на четворната коалиция, начело с „Продължаваме промяната“.
Служебните правителства се оказват една своеобразна панацея в света на несигурността. Това обаче няма как да продължи дълго. Освен това не трябва да се забравя, че както ситуирането на България в ЕС и НАТО, така и във вътрешнополитически план, процесите се решават с лобиране и то на безспорни личности, които имат устойчиво място в международния елит. Отсъствието на такива се доказа от отказа за приемане на България в Шенгенската зона. Тези дни се заговори за нашия „марсианец“ Симеон Сакскобургготски. Доказан факт е, че той има своите родствени и династични връзки с ключови фактори в европейското пространство. Може би отново трябва да се върнем към миналото, за да спасим бъдещето ? Едва ли трябва да се повтаря буквално политическият модел от 2001 г., но може да се поработи по негов актуализиран и отговарящ на съвременните условия партиен модел. Освен това последните два нови проекта (на „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“) доказаха своята непригодност, некомпетентност и отсъствие на здрав разум и устойчива политическа перспектива.
Това означава, че отново бъдещето ще трябва да се решава чрез поглед и доказали своята ефективност модели от миналото.