Не знам на какво чудо се надяват ПП и ДБ с идеята за правителство на малцинство само от техните партии? Или пък какви са шансовете за сформиране на правителство при третия мандат! 50 на 50 – божа работа. А всъщност за да има правителство трябва първо да има стабилно мнозинство в парламента, което от избори на избори се сформира все по-трудно. И както сме я подкарали ще става все по-невъзможно. Даже и да се сформира някое безпринципно мнозинство, каквото имахме в миналия парламент с мандата на ПП, ще е с цената на излъгани обещания към избирателите и точно безпринципните коалиции са именно генератора на нестабилност и компромиси с предизборни програми и платформи.
Ако отидем на избори през март и се получи състав на парламента - сходен със сегашния, какво е решението? Отново тупкане на топката, отново обвинения от парламентарната трибуна и нощни заседания, отново ялови опити за сформиране на правителство и като логичен резултат – следващи избори през есента. Може би заедно с местните избори. Но може при тези опити за правителство да се роди нещо извънредно, нещо странно, нещо тип орел-рак и щука или още по-весело – някой нов Франкенщайн. Който не се знае какво ще сътвори и колко ще изкара.
А всъщност има лекарство, има рецепта, която не е някаква екзотика или непостижима мечта, а е средство – практикувано в повечето от водещите цивилизовани и демократични страни. И което се одобрява от огромното количество български гласоподаватели. В историята има немалко примери на държави, изпаднали в подобна на нашата криза на разединение и противопоставяне на обществото, на тотално обезверяване и липса на какъвто и било контрол от гражданите върху процесите в държавата.
Следвоенна Франция през 50-те години на миналия век е подобен пример - многогодишна тотална политическа криза и неспособност за съставяне на правителства, избори по няколко в година, Франция почти се разпада. Нацията е разделена, народът е скаран, нелегалната патриотична организация ОАС тероризира населението с бомби и атентати. Тогава генерал Дьо Гол въвежда с референдум чист мажоритарен вот в два тура плюс засилени президентски правомощия и стабилността в управлението на държавата е факт и досега.
Алтернативата на практика е била състояние на хаос и тиха гражданска война, а ефекта от промяната на избирателната система от пропорционална в мажоритарна е обединение и стабилност на Франция. Постигнато от държавник като Дьо Гол, а не от поредния партиен водач. И още един пример, но от нашата недалечна история – през недалечната 1993 г. един от най-големите политолози на света - Морис Дюверже ни каза нещо, което важи точно тук и сега: „Докато използвате пропорционалната избирателна система, у вас винаги ще има риск от политическа нестабилност!
Единствено мажоритарната система, практикувана в страни като Великобритания и Франция например, гарантира трайното установяване на последователни смени на правителства, избрани от гражданите по време на законодателни смени на парламента...“ Неоспорим факт. Паралела между тези страни и такива с пропорционална избирателна система, в които политическите кризи и непрекъснатите смени на правителства са ежедневие е много показателно. Ако депутатите ни вместо да спорят дали да гласуваме с хартия или машина направят тази промяна в избирателната ни система, която между впрочем беше подкрепена от над 2,5 милиона българи на референдума през 2016 г., България няма да е същата.
Ефектът от тази промяна ще се отрази първо на партиите ни. Те ще трябва да се реформират, да се изчистят от всичко случайно попаднало, ще им се наложи да издигат избираеми личности, депутати, които да имат обществено одобрение, ясна биография и мотивация за работа в полза на избирателите си. Ще се получи съвсем естествено обединение между партии със сходни идеологии и програми, от което полза ще имат както партиите, така и избирателите. Ще се промени качеството на парламента, съставен от истински избор на разпознаваеми личности, а не на назначени партийни послушковци. Ще се увеличи процента на гласуващите избиратели, виждащи смисъл да гласуват и избират или НЕ избират съответния кандидат. Защото по пропорционалната избирателна система думата ИЗБОР е изпразнена от съдържание.
При нея на нас ни е отнето правото да НЕ изберем поредния корумпиран, некадърен или некомпетентен кандидат, стига да е поставен на избираемо място в поредната партийна листа. От този факт се страхуват много партийните кандидати – че голяма част от досегашните ни депутати ще останат извън парламента, защото няма да бъдат избрани. Ще намалеят рязко недействителните бюлетини, както и смисъла от купен или корпоративен вот. При мажоритарната система купуването на гласове се обезсмисля, защото никой не може да купи 51% от избирателите в даден район. Гласове се купуват при пропорционалната система. При нея с 1000-2000 купени гласа можеш да вкараш депутат в парламента.
При мажоритарната, за да си гарантираш място, трябва да купиш половината от всички гласове в района. При средно 30 хиляди избиратели на район, това означава, че трябва да купиш над 15 хиляди избиратели, което на практика е невъзможно. Излиза, че именно пропорционалната система е изгодна на тези, които са свикнали да купуват гласове. Може би затова партиите не искат тя да бъде сменена.
И накрая ще завърша с това, с което започнах – как да се постигне стабилно мнозинство в парламента? Шансът в парламента да се намери отговорно мнозинство за промяна на избирателната система в мажоритарна е почти нулев, но би могло или част от депутатите да поискат отново референдум по темата /изминали са над 5 години от предишния такъв по същата тема и провеждането ще е съвсем законно/, или президента в съответствие с неговите правомощия да насрочи референдум на следващите избори.
Резултатът няма да е приложим веднага, но при едни хипотетични избори през март, при положителен вот на въпроса от референдума и отново липса на редовно правителство, парламентът ще е длъжен да направи промяната на избирателната система и последващите избори ще направят България съвсем различна страна. Ако не се направи тази закъсняла промяна сега, рискуваме следващите години да влезем в спирала от избори, които все по-малко ще решават проблемите на хората, все повече ще се усеща липса на доверие към институциите в държавата и все по-малко хора ще упражняват правото си на глас.
И дай боже не изпаднем в ситуация сходна с цитираната от президента за хипотетично един гласуващ в избирателна секция – хартиено или машинно и от там разкриване тайната на вота. Но може пък това да се окаже факт и всяка избирателна секция да се бори да получи заветния един избирател. И това да е успех!