Научна разработка на д-р Николай Поройлиев - кардиолог от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, работил по нея в екип, е приета за публикуване в едно от най-престижните списания в областта на кардиологията – European Heart Journal open. В нея той изследва влиянието на пейсмейкъри както върху лявата, така и върху дясната камера на сърцето и ефектите, до които води работата на устройството. Оказва се, че апаратът, ако не бъде правилно настроен и ако настройките му не се оптимизират според нуждите на индивидуалния пациент, това може да доведе до неблагоприятни последствия. Ето какво каза още пред ФАКТИ д-р Поройлиев.
- Д-р Поройлиев, кога и защо се налага поставянето на пейсмейкър?
- Поставянето се налага, когато се установи брадикардия - забавена сърдечна дейност. Устройството е единственото ефективно лечение при забавен ритъм на сърцето, тъй като не съществува ефективна дългосрочна лекарствена терапия за такъв вид заболяване. Това е генералната причина за поставянето на пейсмейкър.
- А какво показва вашето изследване, което е прието за публикуване в едно от най-престижните списания в областта на кардиологията – European Heart Journal?
- Новото в нашата работа, говоря за целия екип, е един вид допълнение към наличните данни към момента, които са за отражението на пейсмейкъра върху работата на сърцето. Има вече доказана връзка на влияние и зависимост, свързана с времето, в което се стимулира сърцето. Респективно и ефектите, които се появяват. До момента голям фокус на основна част от изследванията са свързани с въздействието на работата на апарата върху лявата камера. За въздействията на пейсмейкъра върху дясната камера не се намира толкова информация и не е изследвана толкова детайлно. Затова ние решихме и се фокусираме върху влиянието на апарата върху дясната камера. Ние сме изследвали и лявата камера, но едновременно с това сложихме и акцент върху дясната.
- До какъв извод стигнахте във вашата разработка...
- Това наше изследване показа, че доста по-рано се наблюдават промени. При малък процент стимулация се регистрират субклинични промени във функцията на дясната камера, които нямат клинична изява. По-специално функцията ѝ може да е запазена, но има промени. Субклиничино означава, че има данни за дисфункция, но все още няма симптоми. И тези промени се явяват доста по-рано в дясната камера. Имам предвид, че има влошаване на функцията. Това се установява с методи за неинвазивна оценка и по-конкретно - ехокардиография. Просто в дясната камера се проявяват различни промени, които предшестват появата им в лявата камера. Методът, който сме използвали, става все по-достъпен. Този метод оценява деформацията на камерата като маркер за оценка на нейната функция. Разликата между него и друг метод, който е широко използван в амбулаторната практика чрез измерване на обемите на сърдечните кухини, е че вторият показател се променя твърде късно и съвпада с изявата на симптоми, което е късен маркер.
- В дясната камера…
- Със същия метод оценихме и функцията на дясна камера. Методът е по-чувствителен и показва, че в дясната камера доста по-рано настъпват промените.
- Сърцето е много особен орган и всяка намеса решава един проблем, но влияе на друг. В този смисъл колко често трябва да се регулира пейсмейкърът…
- Има изграден протокол и препоръки, които се следват според симптомите, които има човек. След като се имплантира устройството, първите няколко контролни прегледа са всеки месец – и така до шестия. Ако липсват оплаквания, вече прегледите се правят на 6 месеца. Има различни алгоритми, с които може да се намали и предотврати излишната стимулация, която е причина за неблагоприятните ефекти. Пейсмейкърът е сложно устройство с много усъвършенстван софтуер. А трябва да се има предвид, че постоянно се разработват и нови софтуерни алгоритми, изследват се различни места за стимулация. Има много фактори, в зависимост от терапията, които влияят на настройката. Затова хората се проследяват във времето.
- Случвало ли се да сложите пейсмейкър на пациент, а след известно време да го махнете. Примерно, ако устройството прекалено малко е работило за дълъг период от време?
- Съвременните ръководства за поведение препоръчват всеки път, когато се налага ревизия на системата за кардиостимулация, да се обсъдят показанията според моментното състояние на пациента. Когато устройството не се използва, то не оказва тези вредни ефекти. Когато се наложи подмяна на батерията или някаква друга процедура, която налага преосмисляне, тогава трябва да се прецени дали има нужда да се постави нов пулсов генератор, или да се премахне системата. Но просто така да се махне, не се препоръча.
- На колко пациенти за година поставяте пейсмейкъри в ИСУЛ…
- Около 150 пейсмейкъра средно поставяме на година.
- Проследяването на хората какво показва, когато им поставите апаратчето. Как им се подобрява животът…
- Пейсмейкърът със сигурност подобрява качеството на живот и предотвратява внезапна сърдечна смърт в резултат на брадикардия, в резултат на аритмии, които могат да се провокират при по-бавен сърдечен пулс. Ефектът от поставянето на пейсмейкър е моментален. Щом се включи системата, брадикардията като клинична картина изчезва. Проследяването на пациентите е многофакторно. То зависи от организма, от състоянието на човека, от състоянието на сърдечно-съдовата система преди имплантацията, зависи от медикаменти и така нататък. Категорично обаче симптомите от брадикардията, които са били преди имплантацията, изчезват.
- Какво можем да кажем за чисто технологичното развитие на пейсмейкърите. Как те са еволюирали през годините, след като са се появили в медицината?
- Реално днешните апарати нямат нищо общо с онези, които са били първите. Говорим, че пейсмейкъри се слагат от около 70 и повече години. Постепенно се редуцират и се премахват повечето неблагоприятни ефекти от кардиостимулацията. Първоначално пейсмейкърите са били само с един електрод, който не се е съобразявал много с работата на сърцето. Това е предизвиквало също симптоми от нарушената синхронност. Този проблем се решава с добавянето на втори електрод. Така започва разработването на алгоритми, които да подават сигнал само при необходимост. След това се добавя трети електрод, с който се редуцира една дисинхрония от стимулацията. В момента вече има един обещаващ метод със стимулация на самата проводна система, който премахва ефектите от стимулацията от върха на дясна камера. Нещата се развиват с бързи темпове и са все по-добри, а така носят повече жизнен комфорт на пациентите.
----------------------
Д-р Николай Поройлиев е специалист кардиолог в София с над 10 години опит и интереси в областта на електрокардиостимулацията и електрофизиологията. Извършва диагностика и лечение на кардиологични заболявания и има дългогодишен опит в лечение на артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, дислипидемия, определяне на сърдечно-съдов риск, проводни и ритъмни нарушения на сърдечния ритъм.