С наближаването на първата годишнина от нахлуването на Русия в Украйна няма много признаци за край на военните действия. Професорът по глобална политическа икономика в London School of Economics Робърт Х. Уейд обяснява как конкуриращите се идеологии на Русия и САЩ ни доведоха до този момент и как интересите на всяка страна могат да бъдат обединени чрез компромис, който може да сложи край на войната.
Украинската криза изразява сблъсъка на две мегасили, които оформят световния ред. Едната е дългогодишното твърдение на САЩ за "първенство" или "хегемония" спрямо всички други държави. Президентите Путин и Си говорят често и с удоволствие за упадъка на САЩ и разпадането на Запада, особено след финансовата криза от 2008 г. И все пак това, което е поразително в отговора на САЩ и Запада на инвазията на Русия, е колко силно САЩ обединиха други западни държави - и западни мултинационални корпорации - за да изолират видна държава от Г-20 и бивш член на Г-8. Това е "хегемонията" на САЩ в действие.
Втората дългогодишна мега сила идва от Русия. Тенденцията на наблюдателите да се фокусират върху действията на Путин пропуска отдавнашната цел на Русия да се превърне в център на евразийската политика, култура и икономика. Това съсредоточаване върху Путин, съчетано с надеждата за смяна на режима към демокрация, също така пропуска по-важния момент, че Русия от векове е действала като "патримониална" държава, лично владение на царя, структура, широко приета от руското население като нещо "нормално". Благородниците притежават статус и собственост по преценка на царя. Днешните олигарси са в същото положение, което означава, че, както в Китай, няма частен сектор в западния смисъл; по-скоро държавен и недържавен сектор.
Евразийството в Русия
Още от разпадането на Руската империя през 1917 г. редица руски мислители развиват идеология на евразийството. Беше потиснато по време на съветския период, но избухна по време на перестройката в края на 80-те години. Идеологията поставя не само Америка, но и целия атлантически свят като противник на Русия в "сблъсъка на цивилизациите", като руското православие е впрегнато като спойката в предстоящата геополитическа война. При Путин темите за имперската слава и виктимизацията на Запада бяха издигнати на централно място в цялата страна.
Украйна фигурира в евразийската идеология като пречка от самото начало. Евразийските идеолози през 20-те години на миналия век вече говорят за "украинския проблем", представяйки Украйна като прекалено "индивидуалистична" и недостатъчно православна. Видни идеолози от 90-те години определиха украинския суверенитет като, по думите на един, "огромна опасност за цяла Евразия". Проектът на Русия за Евразия, каза той, изисква като "абсолютен императив" пълен контрол над цялото северно крайбрежие на Черно море (не на последно място, за да запази Черно море като единствения свободен от лед достъп на Западна Русия до морето). Украйна трябваше да се превърне в "чисто административен сектор на руската централизирана държава".
Това е идеологията, която мотивира Путин, което го накара да обяви Украйна за "(западна) колония с марионетен режим" в навечерието на инвазията на 24 февруари 2022 г. Това е идеологията, която вдъхновява и оправдава бруталната война в неговите очи.
Стратегията на САЩ и НАТО
Широкообхватната външна политика на САЩ спрямо Русия и Китай има за цел да гарантира, че нито една от тях няма да се превърне в "регионален хегемон", да не говорим за такъв с достатъчен обхват, за да оспори хегемонията на САЩ. Тази по-мащабна стратегия за сдържане на Русия е контекстът за разбиране на разширяването на членовете на НАТО по цялата граница на Русия, от Балтика до България и 30 000 войници, определени от НАТО; и да разберем защо Кремъл не гледа на НАТО като на отбранителен съюз, въпреки протестите на НАТО, че е само това.
Не е изненадващо, че Москва отдавна възприема действията на САЩ и НАТО като дълбоко враждебни, целящи да предизвикат "смяна на режима" в Кремъл и да инсталират владетел, който приема хегемонията на САЩ, така че САЩ да могат да блокират китайско-руския блок и да се съсредоточат повече изцяло върху сдържането на Китай.
След нахлуването на Русия в Украйна, страната беше подложена на най-суровите санкции, които САЩ и Европа някога са налагали на която и да е страна. Както беше отбелязано, дори за скептично настроените към твърденията за "края на американската империя" е удивително колко ефективно САЩ са мобилизирали западните нации около проекта за изолиране на една от най-големите икономики в света, една от двете най-големи ядрени сили и най-големият доставчик на енергия за Европа, сякаш е Северна Корея.
Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан обясни, че целта е "задушаване на икономиката на Русия", дори ако Западът е ощетен в процеса. Щетите за Запада са цена, която си струва да се плати за смяна на режима в Москва с нови лидери, които уважават първенството на САЩ.
Междувременно Китай наблюдава и вероятно преизчислява доверието си в упадъка на Запада. Това преизчисление също подтикна Пекин да изгради по-тесни връзки с Москва - но Пекин също иска да се увери, че няма да помогне на Русия до степен, в която Китай да стане обект на още повече западни санкции и до точка, в която Русия може да спечели достатъчно в Украйна, за да е предизвикателство към стратегията на Китай за доминиране на евразийската суша, която е в ход под формата на инфраструктурни съюзи, създадени от гигантската инициатива "Един пояс, един път".
Как свършва войната?
В страни, които са пострадали от руското имперско управление в недалечното минало, включително Полша, балтийските страни и Украйна, най-популярният възглед гласи: всичко може да приключи само с разпадането на Руската федерация. Украйна и Западът трябва да държат руската армия затънала и санкциите в сила, докато бедствието в Русия стане достатъчно, за да изгради достатъчно подкрепа - с помощта на Запада - за сепаратистките движения, за да разделят федерацията.
Други, включително украинският президент Зеленски, казват, че войната може да приключи само с връщането на Украйна на всички територии, анексирани от Русия, включително Крим, и разбира се отстраняването на Путин. Това върви с разширяването на НАТО, за да включи Украйна и други държави по западните и южните граници на Русия.
Третата широка позиция казва, че Западът и украинското правителство трябва да приемат изход, при който Русия не печели, Украйна не губи, войната не се разширява отвъд Украйна, двете страни са съгласни за нещо като споразумението от Минск и няма да има нужда за смяна на режима в Москва. Този "реалистичен" сценарий е най-вероятният, особено защото самите САЩ и другите страни от НАТО са подложени на остър икономически натиск, съвсем отделно от финансовите, военната техника и изискванията към персонала от войната в Украйна.
Ефектите от икономическия разрив с Русия се усетиха остро в Европа под формата на нарастващи цени, недостиг на енергия, недостиг на храна, загубени работни места, приемането на много милиони украински бежанци и приемане на още повече бежанци от гладуващи страни, които преди това разчитаха на украинско и руско зърно и торове. Разходите са значителни дори в САЩ, където инфлацията е висока и рейтингите на одобрение на президента Байдън са крехки.
В един момент САЩ и другите западни нации ще трябва да се откажат от всякакви стремежи, които може да имат за смяна на режима. Те ще трябва да настояват за компромис: Москва да се откаже от намерението си да анексира голяма част от Източна Украйна, а Киев да се задоволи с по-малко от цялата си земя. Преговорите, които започват скоро през 2023 г., може да избегнат повече жертви (вече стотици хиляди) и Украйна да не бъде превърната в развалини. Западът ще трябва да се поучи от миналото и да не се отнася към Русия като към празно платно, върху което да гравира капитализма и демокрацията в западен стил, както се опита да направи след разпадането на Съветския съюз и по-късно в Ирак.