Расте броят на етническите убийства. Затворите са препълнени

Цялата Съдебна система на Франция е задръстена от дела, свързани с насилие върху жени. Последната жертва на мъжката жестокост е осемнадесетгодишната Сихем, намерена заклана в една гора в Южна Франция. Обикновено името на убиеца не се споменава. Този път медиите публикуваха двете имена, вероятно защото жертвата и похитителят са с мюсюлмански корени. Някакъв си Махмуд е извършителят. Бивш съпруг на сестра ѝ, рецидивист, съден повече от 10 пъти. Влиза и излиза от затвора поради липса на места.
Когато убитото и изнасилено момиче е французойка името на убиеца не се споменава. Изключение правят убийците с чуждо гражданство - те са алжирци, тунизийци и мароканци. Имената им се оповестяват. Родените във Франция изнасилвачи, с мъка се споменава, че са франко-мароканци, франко-алжирци и франко-тунизийци. Френската администрация прави безплодни усилия да ги екстрадира към страните, от които са дошли, защото тамошните власти отказват да ги приемат обратно. Пердето на лицемерието, което упорито се простира над убийствата, чувстват най-болезнено французите с източно европейски произход. Защо? Защото никой не забелязва, че между изнасилвачите няма "руски", "полски" или "български-французи"!
Този вид насилия, колкото и да се прикриват, излизат редовно на повърхността, най-вече благодарение на френските мюсюлмани, които не желаят да живеят по принципите на Корана и законите на Шериата. На първо място са момичетата, които се чувстват французойки. Те са най-редовните жертви.
Основният проблем, освен броя на нахлуващите във Франция северо-африканци, е лицемерието на властите, които се правят на "щрауси" с главите заровени в местните избори. В много общини кметските места се печелят с гласовете на малцинствата...
Законите срещу насилието върху жените се редуват като автобусите в градския транспорт - нищо не помага. Няма политик, който да заяви открито несъвместимостта на дивашкият и краен ислям с отношенията в съвременното светско общество. Познанията ми относно мюсюлманските обичаи са минимални. Въпреки това не вярвам, че ислямът толерира зверското отношение към жените, които оказват съпротива. За отбелязване също е, че статистиките не държат сметка за момичета, които от страх приемат мълчаливо без да се съпротивяват срещу сексуалните нагони на мъжете от средата, в която живеят.
P.S. Три пъти български родители са се обръщали към мен да издирвам дъщерите им изчезнали между Ница и Марсилия. Не стигат до там моите възможности за съжаление. За сметка на това предупреждавам всички български жени, които тръгват сами към Франция, да внимават как се обличат и с кой се срещат. За жалост човешките отношения се променят в лоша посока!