Допреди година Чехия беше до 97% зависима от руски газ, но сега внася само от Белгия и Нидерландия. Страната има и по-амбициозен план - да спре доставките на руско ядрено гориво, макар че изнася ток. Как ще стане това?
Допреди една година, преди началото на руската агресия срещу Украйна, Чехия беше почти изцяло зависима от руските доставки на газ. Картината днес изглежда много различна: през януари 2023 година Чехия не е внесла нито един кубичен метър руски газ. „Заменихме руските доставки с внос от Норвегия и с доставки на втечнен газ от Белгия и Нидерландия“, каза министърът на индустрията и търговията Йозеф Сикела.
Чехия е голям износител на ток от ядрени централи
Ако обаче Чехия успя да се справи добре през зимата и без руските газови доставки, това се дължи на руското ядрено гориво за двете чешки ядрени централи „Темелин“ и „Дуковани“. Първата е с капацитет от 2400 мегавата и е най-големият производител на електричество в страната, а втората, в която работят четири по-стари ядрени реактора, е с капацитет от близо 2 000 мегаватчаса.
Двете централи заедно произвеждат до 40 процента от електроенергията в страната. Именно благодарение на тези атомни електроцентрали Чехия изнася ток и дори е сред най-големите износители в Европа. На-много електричество от Чехия купуват Германия и Австрия.
Без зависимост от Русия
Оператор на двете атомни електроцентрали е ЧЕЗ, а чешката държава е мажоритарен собственик. От началото на руската инвазия срещу Украйна два пъти руски транспортни самолети са доставяли в Чехия ново ядрено гориво. Правителството в Прага обаче желае да намали зависимостта си от Русия и по отношение на тези доставки – макар че горивните пръти не попадат под ударите на санкциите срещу Русия. Нито пък Росатом е ненадежден доставчик. Решението в случая е чисто политическо.
От 2024 година ядрено гориво за АЕЦ „Темелин“ ще се доставя от американската компания Уестингхаус и френската Фраматом, съобщи премиерът Петер Фиала още през април 2022. „Това ще замени доставките от Русия и ще намали нашата зависимост от тази страна, която представлява риск за нашата сигурност“, написа той тогава в профила си във Фейсбук.
Говорителят на ЧЕЗ Ладислав Криц потвърди сделката с двете чужди компании, която възлиза на няколкостотин милиона евро. Договорените доставки са за период от 15 години. За ДВ той уточни, че смяната на руския доставчик с две западни фирми няма да оскъпи произвежданото електричество. "Разходите остават същите“, увери той.
Гориво за по-стари централи
Централата „Темелин“ е построена след разпадането на Съветския съюз и е оборудвана със западна технология. В миналото дори е доставяно и американско ядрено гориво, така че смяната на доставчика не е никакъв проблем за това съоръжение. По-различно стоят нещата с атомната електроцентрала „Дуковани“, в която работят четири по-стари съветски реактора, за които ядрени пръти предлага само Русия. Но решение се търси също и за „Дуковани“, казва говорителят Криц.
Миналия декември испанската фирма Енуса и американската Уестингхаус решиха да започнат производство на горивни елементи и за старите съветски реактори ВВЕР-440, които да доставят на страните, в които работят такива стари реактори, сред които и България. Първите доставки ще са възможни догодина.
Бъдещето на малките реактори
Чехия не се отказва от ядрената енергия – напротив, планира да развива сектора. Правителството е стартирало процедура за изграждането на два нови ядрени реактора на площадката на АЕЦ „Дуковани“ с общ капацитет от 2400 мегаватчаса, които трябва да бъдат пуснати през 2036 година. Освен това срокът на експлоатация на АЕЦ „Темелин“ трябва да бъде удължен до 2050 година. Там също се предвижда строителството на два нови реактора с обща мощност от 2400 мегаватчаса.
Отделно от това Прага разчита и на малки модулни реактори, разработени от изследователски институти в Чешката република. Първият реактор от този тип трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2032 г. в атомната електроцентрала „Темелин“.