Контролираният и корпоративен вот са живи и здрави!

В интервю по Нова ТВ, министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев обясни на дълго и на широко успехите на неговите служители в борбата с купуването на гласове. Как ставало това, защо и къде? От години го казвам и министърът го потвърди. В заводите, фабриките и "смесените" етнически региони. Общините не спомена, но това си го знаем. По принуда, т.е. заплаха, с ваучери за храна и покупки на стоки в подбрани магазини. С примамки, като безплатен достъп до фитнес зали. Подчерта също, че хиляди гласоподаватели сменят предизборно адресната си регистрация. Общият брой на този вид "мобилни" гласоподаватели, заедно с тези от чужбина, е между 200 и 300 хиляди. В резултат на тази внушителна маса, окончателното класиране на партиите в парламента може да се наклони в една или в друга посока.
Какво им пречи да го правят, като в България няма закон, който да изисква АКТИВНА АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ, която да се извършва в строго определен срок?
Много мразя израза "за съжаление". Принуден съм да го употребя, защото за съжаление, в не чак толкова далечно минало, някои българи лазеха на четири крака, за да се сдобият със "Софийско жителство". Лазеха, защото искаха да оцелеят. Партийните лешояди даваха зелена светлина срещу дребни или по-едри услуги. Днес "изборната дисциплина" на някои български граждани се дължи на същия инстинкт за оцеляване. Според някои наблюдатели "етническият и социален мир" в България почива върху тези неписани взаимоотношения, за които говори министър Демерджиев.
В последно време от европейската прокуратура идват сигнали за нередности в декларациите на "недосегаеми" български търговци на боклуци. Сигналите съвпадат, случайно или не, с борбата на органите на МВР да ограничат "корпоративния" вот, който от години влияе върху състава на българския парламент. "Кръвната връзка" между "Народното представителство", Новобогаташите и техните работници се вижда повече от Брюксел, отколкото от София.
Времето обаче безжалостно тече. Едни избори следват други избори, а зад тях подават носа си нови избори. До кога министри на Вътрешните работи, Прокурори и Журналисти ще се правят на слепци пред една избирателна система, която се върти в кръг? Всичко в нея почива върху наследеният от "Тоталитарната система" - Единен Граждански Номер.
Ако този унизителен "белезник" се премахне, редиците на гласуващите под строй ще се разпаднат. Ще се разпаднат и батальоните на твърдия електорат. Истински демократичен вятър ще съживи българската избирателна система. Без тази съдбоносна реформа, наистина ще ходим на избори "до дупка"!