На 5 декември 2014 г. се появи т.нар. "кърваво писмо" на скулптора Велислав Минеков до Радан Кънев. В него професорът предупреждаваше за опасността, която грози "градските десни" от Реформаторския блок заради коалицията им с ГЕРБ на Борисов. Припомняме ви го поради сходната политическа ситуация:
"Радане,
Писах на Меглена, че се разделяме. Добре е да ти пиша и на теб.
Предложихме достойна програма за култура от РБ. Програмата бе дело създадено от 124 души наши съидейници, елитни имена в тази сфера. Две години събирах съвети и предложения. Оказа се, че тази програма е скрап.
Съюзихме се с мутра с надеждата да я превъзпитаме.
Избрахме „Главен Мултак“ за министър. Целунахме се с Цецка и Цветан.
РБ гласува с 14 народни представители за Бинев.
Кой мислиш гласува за РБ ? Полицаи, военни, земеделци?
Кой ще гласува за РБ на следващите избори?
При цялата ми политическа некомпетентност, която познаваш, ще си позволя да те съветвам.
Единоначалието в РБ означава безконтролен разпад.
Недоверието може да бъде градивен елемент – ХДС -ХСС плюс някакво ФДП, пример от моята втора родина.
Излизайте първи и с достойнство от тази невъзможна коалиция, друг успешен ход няма. Присъствието ни там е в алгоритъм на ежедневен срам. Трябва да заявим, че превъзпитанието на мафията е дело невъзможно. Всеки следващ час в този безморален съюз носи щета. Структурите ни ще бъдат превзети с пари и полегато насилие. Виж какво стана с Тома, Пепи и Людмил от ДБГ. В ДСБ примерите са също ужасяващи, ти се досещаш.
Коалицията приклекна в колаборация. Позволявам си да ти припомня, че идеята за РБ бе в основата си и моя. Добрите намерения се превръщат в нещастие и мрак. Губим хората, които ни обичаха. Тезата „с малко,но завинаги“ е парадоксална илюзия. Ченгесарщината в съюз с тарикати желаят нашето погребение. Обречени сме в собствената си визия за единствени представители на недоволна, креативна интелектуална маса. Нещастието на мислещия, на можещия се превърна в первезия на обявилият се за десен народен любимец и балканска Бърдоква.
Имаме избор да бъдем наведени слуги на случаен пазвант, или да изберем съдбата на достойния и нещастен разум.
Възможно е да не съм прав. Бедата е, че съм черен гадател.
Знам, че твоите надежди са и мои,
Славето“