През изминалата католическа Страстна седмица проявите на главата на Римокатолическата църква папа Франциск се следяха под лупа предвид наскорошния му престой в болница в Рим. Папата успешно се справи с натоварения график, в който се редуваха аудиенции, литургии, ритуали и проповеди.
Страстната седмица започна точно след изписването на папата от римската клиника „Джемели ”, където той бе лекуван с антибиотици от лека форма на бронхит. Там папата се озова на 29 март след общата аудиенция, след която се почувства зле. Първоначално бе съобщено, че той е приет за изследвания, но после стана ясно, че той има проблеми с дишането и че е диагностициран с лек бронхит. Франциск напусна клиниката на 1 април. По време на престоя си там той намери време и сили да посети детското онкологично отделение, за да се срещне с малки пациенти, на които подари шоколадови яйца и да сподели и пица с обгрижващия го в клиниката персонал. На излизане от болницата Франциск се пошегува пред струпалите се там журналисти, че все още е жив. После поспря да поговори с почитателите си, събрали се също там, размени закачки с някои от тях и утеши и прегърна млада семейна двойка, изгубила детето си неотдавна.
Последва препълнената с ангажименти програма на Страстната седмица, по време на която папата отслужи литургии за Палмова неделя, за Велики четвъртък, за Разпети петък, за Възкресение Христово, за Второ Възкресение, отправи великденското послание „Към града и света”. По време на тази натоварена седмица от католическия църковен календар папата проведе и общата си аудиенция и участва в ритуала на Велики четвъртък на измиване на нозете на 12 млади затворници от римски затвор. Заради студа обаче папата не можа за вземе участие в шествието за Кръстния път, който се проведе на Разпети петък в римския Колизей.
По време на всички литургии и проповеди Франциск призова за мир по света, спирайки се по-специално на конфликтите в Украйна и Близкия изток. Той също така отправи призив към духовниците да не забравят мисията, с която са натоварени от Бог и да не я петнят, като се поддават на разделения и на слухове и инсинуации, да изпълняват призванието си на извор на милосърдието и на миротворчество, а не да се възприемат като бюрократи, стремящи се към повишения и привилегии, посочва Ройтерс. А обикновените миряни Франциск призова „да се освободят от ненужните вещи от гардероба на душата, от глупавите илюзии, от заместителите на надеждата, да се погледнат с истинското си лице в огледалото, онова лице, което дори и да е грозно, е обичано от Бога, да помнят, че раните няма да бъдат заличени чрез бягство в дрогата или в забравата, а да съзрат в тези рани надеждата, която е онази добродетел, държаща хората на крака, която се ражда и възражда от черните дупки на неопрадваните хорски очаквания”, пише в. „Република”.
По време на всички тези църковни ангажименти папата изглеждаше във видимо добро здраве. Но краткият му престои в болницата се превърна дни наред в една от водещите теми за медиите по цял свят. Много от тях „рециклираха” биографичните справки за Франциск, които бяха използвали неотдавна по повод 10-ата годишнина от избирането му за папа, отбелязано през месец март. Боледуването на Франциск стана повод за редица медии да припомнят, че 86-годишният понтифик е с разклатено здраве. Той има хроничен ишиас, който той нарича шеговито „неканена гостенка”, като млад е изгубил част от белия си дроб заради плеврит, имал е временни кардиологични проблеми, проблеми с жлъчката, лекувал се е с акупунктура заради болки в гърба, а преди две години му бе отстранена част от дебелото черво заради дивертикулна стеноза. През януари папата намекна, че проблемите с дебелото му черво са се завърнали, отбелязва Франс прес. В последно време Франциск страда от болки в коляното, заради които се придвижва с бастун или най-често с инвалидна количка. Въпреки всичко това той съумява да запази чувството си за хумор, посочва Франс прес.
Но здравните проблеми на Франциск, най-вече приемането му в болница, породиха отново спекулации за неговото бъдеще начело на Римокатолическата църква. Такива спекулации имаше и след операцията му на дебелото черво преди две години. През февруари самият Франциск призна, че е написал още през 2013 г. писмо за оттегляне от поста в случай на невъзможност да изпълнява папските си задължения. Но сега папата казва, че фактът, че има подобно писмо, не означава непременно, че оставката на папите по здравословни причини ще стане нещо нормално, защото Църквата се ръководи с главата, а не с коленете. Предшественикът на Франциск – папа Бенедикт Шестнадесети, починал през декември, се оттегли преди десет години от папския пост именно поради влошено здраве.
Сега спекулациите относно бъдещето на Франциск идват най-вече от неговите критици. „Здравословните му проблеми дават кислород на традиционалистите, които представят Франциск като един слаб папа, като бранител на една доктринална визия за Църквата, която е прекалено разхлабена, според тях. Тези критици на „метода Франциск” биха искали да видят как аржентинският папа се отказва от поста си”, казва Роберт Микенс, редактор на изданието „Кроа ентернасионал”.
Критиците на Франциск, които са последователи на по-строгия метод на управление на папа Бенедикт Шестнадесети, не могат да простят на аржентинския йезуит и неговото относително либерално отношение към разведените и повторно женените и към хората с различна сексуална ориентация. Още през юли 2013 г. Франциск породи гняв сред традиционалистите с прочутата си фраза: „Кой съм аз, за да съдя”, визирайки въпроса за сексуалната ориентация. В края на януари той подчерта в писмо, публикувано в католическия сайт „Аутрийч”, отразяващ ЛГБТ тематика, че онези, които криминализират хомосексуализма, грешат. През 2015 г. пък когато Франциск призова духовниците да проявяват повече разбиране към разведените и повторно женените, се появиха слухове, че той страда от тумор на мозъка, които Ватиканът трябваше да опровергава, припомня Франс прес. „Враговете на папата превръщат неговите здравни проблеми в бойно поле, преувеличавайки някои информации и скалъпвайки чисто и просто други”, казва специалистът по въпросите на Ватикана Якопо Скарамуци, цитиран от Франс прес.
Италианската агенция АНСА пък предпочете във връзка с неотдавнашното заболяване на папата да припомни в какво се изразява „стилът Берголио”, който го откроява от стила на предходните папи. Франциск, чието име преди да стане папа, беше Хорхе Берголио, предпочете да не живее в папския апостолически палат, а в резиденцията за гости „Санта Марта”, намираща се в пределите на Ватикана. Там той споделя трапезата си с други гости на хотела, като понякога присъстват и поканени бездомници. Папата обича и да излиза в Рим за изненадващи посещения на музикални магазини, където си купува плочи. Този стил той в действителност е донесъл от Аржентина, където като епископ, а после и кардинал в Буенос Айрес той имал навика да пътува с автобус до бедните квартали на града за среща с миряните.
Френското радио „Франс енфо” припомни, че негова реч ще „полети в Космоса”. Става дума за прословутото му слово от 27 март 2020 г., което той произнесе застанал сам на площад „Свети Петър” в разгара на повсеместния локдаун в Италия заради пандемията, възприето като послание на надеждата за по-светли времена след ерата на ковид мрака. Тази реч ще се озове в космоса под формата на нанокнига с размер 2 милиметра, която ще бъде „натоварена” в малък сателит, проектиран от Политехническото училище в Торино и оборудван със слънчеви панели. Той ще бъде изведен в орбита на 525 километра от Земята чрез ракетата „Фалкон 9” на американската компания „Спейс екс”, която ще излети на 10 юни от военновъздушната база „Ванденберг” в Калифорния. Необичайната мисия се нарича „Сателит на надеждата” и е по желание на Ватикана и Италианската космическа агенция. Така за първи път слово на папата отива в Космоса.
Боледуването на папата последва голям скандал, породен от появата в социалните мрежи на създадена с помощта на изкуствения интелект - в случая софтуера Мидджърни - снимка, на която папата носи луксозна канадка „Монклер” на модната марка „Баленсиага”, припомня телевизия Бе Еф Ем. Снимката е дело на строителен работник от Чикаго на име Пабло Хавиер, който я е създал просто за забавление под влияние на халюциногенни гъби. След това той изрази съжаление заради стореното. Пабло Хавиер призна, че като е видял как снимката е станала хит в интернет за рекордно време, той се е почувствал като истински мръсник, който разпространява фалшиви новини. „Ужасяващо е наистина как хората сграбчват тези снимки, мислейки, че са истински, без дори да си зададат въпроса дали това е така”, споделя той.
Не по-малка полемика дойде и от ритуала на Кръстния път на Разпети петък в Колизея, посочват АНСА. По традиция той се състои там от 1964 г., като само през 2020 и 2021 г. по време на ковид пандемията той беше заменен с ритуал на площад „Свети Петър”. Тази години папата не присъства там заради студеното време, но 20 000 души не се изплашиха от студа и уважиха събитието. Както всяка година Кръстният път в Колизея протече с 14 символични спирки, на които бяха отправени молитви от специално поканени обикновени изстрадали хора от цял свят. Те разказаха и накратко историята си. Тази година сред страдалците имаше бежанци от Африка, хора преживели конфликти и кризи в Латинска Америка и Азия, свещеник измъчван по време на войните в бивша Югославия, монахини, преживели ужаса на бунтовнически нападения в Африка, ученички, поробени от ислямисти. Сред страдалците имаше и млад украинец и руснак, които по време на 10-ата спирка на Кръстния път „преплетоха историята си”. Украинецът разказа как семейството му е избягало от Мариупол в Италия, но избрало после да се върне в Украйна, където положението остава тежко, а руснакът разказа как е изгубил брат си във войната в Украйна, а баща му и дядо му, мобилизирани също там, са в неизвестност. Това обаче породи гнева на украинския посланик във Ватикана Андрий Юраш, който заяви, че руският участник в Кръстния път е пропуснал да спомене, че близките му, които той оплаква, са отишли в Украйна, за да избият близките на украинския участник в ритуалното шествие в Колизея.
Доста разговори породи и документалният филм с продължителност 83 минути, излъчен на 5 април в разгара на Страстната седмица по стрийминг платформата „Дисни Плюс” и озаглавен „Амин. Франциск отговаря”, режисиран от испанците Хорди Еволе и Мариус Санчес. В него папата отговаря в приятелски и откровен разговор на редица въпроси, задавани му от младежи на възраст между 20 и 25 години от Испания, Сенегал, Аржентина, САЩ, Перу, Колумбия. А темите, които засягат, са за сексуалната идентичност, феминизма, ролята на жената в църквата, аборта, миграцията, издевателствата от духовници, загубата на вяра, сексуална ориентация, секса. Лентата е заснета още през юни 2022 г., тоест доста преди престоя на папата в болницата „Джемели”. Снимките са направени в сграда в квартала „Пинето” в Рим, по времето, когато папата е бил със силни болки в коляното. Въпреки това той не се поколебава да отговори на доста болезнени и неудобни въпроси.
Във филма той споделя, че като папа не получава заплата и говори за борбата си срещу, както той казва, „окисляването на църквата”, при което тя започва да гледа действителността от центъра, в който се намира, отдалечава се от хората, издигайки непреднамерено бариери между себе си и тях, и губи чувството за реалност.
Говорейки за миграцията, папата споменава за страни в Европа, в които има малки градове или почти обезлюдени райони с пустеещи земи или със само около 20 възрастни жители и които въпреки това не искат да приемат мигранти. Папата се обявява и срещу онова обществено съзнание, пропито от колониалния модел, което насърчава трафика на хора и културата на робството, прикривана от миграционни политики, които не се опитват да приемат и да интегрират мигрантите. Франциск допълва, че Църквата е приела срамното си минало, в което е сътрудничела на колониализма и това е помогнало за нейното пречистване, което той е подел.
Относно аборта Франциск казва, че жените, които са направили аборт и са белязани дълбоко от това, трябва да бъдат придружавани после от църквата, но допълва, че това е съвсем различно нещо от оправдаването на самия акт на аборта и от легитимирането на елиминирането на един човешки живот, за да се разреши проблемът с нежеланата бременност.
За издевателствата от духовни лица над непълнолетни, Франциск подчертава във филма, че ще се бори никога да не оjпада давността за подобен род престъпления. А в отговор на въпрос дали в Църквата има място за сексуалното многообразие, папата отговаря, че всеки човек е Божие чадо, че Бог не отхвърля никого, че Бог е бащата и че той самият няма правото да гони никого от Църквата и да затваря вратите ѝ за никого. Франциск отправя и критика към онези, които насърчават езика на омразата и оправдават чрез Библията изключването от църковната общност на ЛГБТ движението.
Във филма Франциск говори и за морала на социалните медии, който зависи от това за какво се използват те. А онези, които са зависими от порнографията, той сравнява със зависимите от дрогата, която принизява духовно хората.
В разговора папата засяга и темата за сексуалния акт. „Сексът е едно от най-хубавите неща, които Бог е дал на човека. Сексуалното изразяване е едно богатство. Следователно всичко, което намалява истинското сексуално изразяване, принизява и теб и води до обедняването на това богатство у теб. Сексът има своята динамика, има своята причина за съществуване. Изразяването на любовта е вероятно централната точка на сексуалната активност. Следователно всичко, което го лишава от част от това (негово предназначение) и което му отнема тази посока, омаловажава сексуалния акт”, коментира Франциск в отговор на неудобния въпрос какво мисли той за самозадоволяването, отбелязва италианското издание на „Ватикан нюз”, публикувало пълния текст на разговора на папата с младежите в излъчения документален филм.
В края на този разговор Франциск казва, че най-голямата проява на кураж е тази да изоставиш онова, което ти вреди и да се дистанцираш от него. Любопитното тук е, че папата казва това в отговор на разказ на девойка, която споделя, че е изгубила вярата си след години на злоупотреба с власт и психологически тормоз, на които тя е била жертва, докато е била член на религиозна общност.
Разговорът в документалния филм вероятно ще налее сега още повече масло в огъня на критиките срещу Франциск, но за почитателите му определено той го представя в още по-човешка светлина в момент, в който хората видяха, че и богоизбраните, като папата, могат да имат моменти на здравословна слабост.