Промените в климата, които наблюдаваме през последните години, водят до увеличение на честотата на контрастните смени на времето. Това прави особено актуален въпроса за изучаването на неблагоприятните им последствия върху здравето на хората. По темата пред ФАКТИ говори Зорница Спасова - главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г, като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
- Г-жо Спасово, какво е метеопат? Кои хора могат да се определят като такива?
- Според някои данни, при 1/3 от хората промените на метеорологичното време могат да предизвикат т.нар. метеотропни реакции, които се изразяват в умора, сънливост, депресивно настроение и обостряне на различни хронични заболявания. Установено е, че от метеочувствителност по-често страдат жените, ако ги сравним с мъжете, а тази чувствителност се засилва с възрастта. Също така е възможно в един период от живота си човек да стане по-сензитивен към промените на времето – напр. при психическо и физическо натоварване, стрес, както и с напредване на възрастта. Жителите на големите градове, чийто живот е подложен на по-голямо психично напрежение и липса на пряк досег с природата, по-често са метеопати.
- Защо промените на метеорологичното време през пролетта обикновено не се харесват на нашия организъм?
- През пролетта излизаме от продължителен период на студено, мрачно време, с по-малко часове дневна светлина, обикновено с по-малък прием на витамини. Освен това е установено, че най-променливо е времето именно през пролетта, а това натоварва адаптационните механизми на човека. Смяната на зимното с лятно астрономическо време през март според мен е крайно неподходящо като момент и стресиращо за организма. Освен това адаптацията към лятното часово време е по-трудна, отколкото адаптацията към зимното часово време.
- Как влияе смяната на астрономическото зимно с лятно часово време на организма ни?
- Когато се е приемало лятното часово време с цел икономия на енергия, не са били отчетени разходите на здравните системи от вмешателството в циркадния ритъм на хората. Според проучване от 2020 г., публикувано в списание „Current Biology“, „нарушеният сън може да накара хората да се чувстват уморени, замаяни и по-малко съсредоточени“, което може да обясни отчасти ръста на автомобилните произшествия с 6% след пролетната смяна на часовото време. Нарушенията в съня, причинени от въвеждането на лятно часово време, може да изостри съществуващи проблеми като депресия, тревожност и сезонно афективно разстройство, твърдят още авторите на проучването. Други учени откриват връзка със сърдечно-съдовите и други заболявания.
- Дайте примери за резки промени на времето в София?
- Има различни критерии за определяне на рязката промяна на времето. Едни автори приемат за показател преминаването на изразени атмосферни фронтове – топли и/или студени. Обръща се внимание и на т.нар. междудневни изменения на температурата на въздуха и на атмосферното налягане – те отразяват разликите в средните стойности на двата показателя от ден в ден. Съществуват и други методики за определяне, напр. чрез т.нар. комплексно-климатичен метод, при отчитане наличието на валежи и големи температурни промени и т.н.
Определяне на честотата на резките промени на времето в България е направена още преди 50 г. от проф. Харалампи Тишков, който съставя и сезонни карти според методите на комплексната климатология. В мое проучване, което обхваща само 3 г. (за съжаление разполагах с къса редица от данни, предоставени от Националния институт по метеорология и хидрология), аз направих изследване за София по метода на Русанов. Според резултатите от него най-променлив е режимът на времето през пролетта, следвана от зимата, а лятото се характеризира с най-устойчив режим. Сезонното проучване не е най-удачното, защото, например, в летния сезон, обхващащ периода юни-август, се включват както динамичният юни, така и спокойният август. Затова по-добра представа дава месечното разпределение – според него най-променливо е времето през април (тогава 30.3% от дните са с резки промени), следван от декември, а най-устойчиво е времето през август – само 12,5% от дните са с резки промени на времето.
- Метеопат със сърдечно-съдово заболяване. Какво трябва да знае човекът…
- Повечето изследвания на този етап са открили пряка връзка между промяната на времето и сърдечно-съдовите заболявания. Така например, проучване в Крим установява, че 56% от случаите на инфаркт са наблюдавани в нестабилни периоди, когато в продължение на 2 или 3 дни стойностите на всички метеорологични елементи се променят; 28% от всички случаи са настъпили в относително нестабилни периоди и 16% от случаите са настъпили в стабилни периоди, когато не са наблюдавани промени във времето или те са били много слаби.
Италианско изследване от 2005 г. на броя на хоспитализациите на пациенти над 65 г. с инфаркт на миокарда във Флоренция за 5-годишен период установява ръст с 19% при спад на средната денонощна температура на въздуха с 10°C и повече.
Американски учени изследват влиянието на промяната на времето върху хоспитализациите на пациенти с остър инфаркт на миокарда в три града в САЩ. Те обръщат внимание на дните, в които средноденонощната температура се е понижила или повишила с над 3°C. Според авторите при възрастните жители (над 70 г.) на Сан Франциско, температурните промени водят до увеличение на хоспитализациите с 6% до 13%. Подобни резултати са получили и за жителите на Сакраменто: сред мъжете над 70 г., температурните промени са увеличили броя на хоспитализациите за инфаркт с 10 – 18%.
- Проучване открива силна пряка зависимост между смъртността и промените на времето. Кога е това…
- Проучването е публикувано през 1974 г. в рускоезично научно списание. Авторът (Автандилов) открива силна пряка зависимост между смъртността и промените на времето (r=0.77). Тя е била най-силна при промени в температурата (r=0.86), по-ниска при промени в атмосферното налягане (r=0.69) и най-ниска при промени във влажността (r=0.54). Според автора, колкото по-голям е броят на променливите фактори, толкова по-силно е неблагоприятното влияние на времето върху адаптационните способности на организма.
- Включително и при опити за самоубийство…
- Проучванията за влиянието на резките промени на времето върху самоубийствата и опитите за самоубийства са противоречиви. Проучване през 1960 г. сравнява броя на самоубийствата в 28-те дни през годината, в които преминава студен фронт, с броя им един ден преди и един ден след преминаването на фронта. Получените резултати са приблизително равни, което отвежда авторите до заключението, че не съществува статистически значима връзка между преминаването на атмосферни фронтове и самоубийствата. До същия извод достига при изследването на 9000 случая на самоубийство в Западен Берлин и Schramm (1968). Проучване през 80-те години на миналия век констатира повишение на броя на самоубийствата при преминаване на атмосферни фронтове, но авторите посочват, че разликите не достигат статистически значими стойности. Blumer през 1957 г. открива, че при 70% от изследваните случаи на самоубийства в Цюрих е имало нестабилно време (например фьон или преминаване на фронтове), докато относително малко самоубийства са се случили при стабилно време. Tholuck на два пъти констатира значими връзки между атмосферните фронтове и самоубийствата: през 1939 г. той изследва във Франкфурт и в цяла Германия и установява статистически значима корелация с преминаването на атмосферни фронтове. Според Gostynski и съавт. (1975) в дните с няколко атмосферни фронта броят на самоубийствата нараства значително.
- Промените във времето какви симптоми изострят?
- Освен сърдечно-съдовите заболявания и сиуцидите, които коментирахме по-горе, резките промени на времето са свързани с около половината от пристъпите на мигрена. Повечето изследователи свързват резките промени на времето и със състоянието на астматиците, като посочват, че в хладно и сухо време е най-голяма вероятността за настъпване на астматични пристъпи. През пролетта фактор се явява и наличието на полени във въздуха. Не на последно място, отдавна е известно, че резките промени на времето изострят симптомите на артрит, като комбинацията от повишаване на атмосферната влажност и спад на барометричното налягане се посочва като най-неблагоприятна за страдащите от това заболяване.