Приближаването на Русия към Черно море е, според бившия командир на Шести флот на САЩ и отличен сътрудник на CEPA, адмирал Джеймс Фого, "като боа на врата на Украйна, която стиска, стиска и стиска". Алиансът "има нужда от морска стратегия", пише The Center for European Policy Analysis (CEPA).
Много е казано за това, но войната направи напредъка труден. Последният некрайбрежен военен кораб на НАТО в Черно море, френската фрегата FS Auvergne, напусна през януари 2022 г. Оттогава Турция затвори проливите за военни кораби както за Русия, така и за алианса.
Докато флотът на Украйна, въпреки липсата на големи надводни бойни кораби или подводници, успешно нанесе сериозни щети на руския флот, адмиралите на Кремъл ръководят водещата военноморска сила в Черно море. Морските атаки с дронове срещу Севастопол и противокорабните ракети с наземно базиране ограничиха свободата на маневриране на нейния флот (и изтеглянето на някои части в Новоросийск), но Русия запазва контрола над движението на украинските кораби и по този начин основния си експортен маршрут.
Това е руска политика от години и следвоенна Украйна не може да процъфтява, ако нещата не се променят. Кампанията от години цели да засили хватката на Русия и до голяма степен успя.
През април 2018 г. Русия отвори Керченския мост, за да свърже незаконно анексирания Крим с континенталната част. Този маршрут служи за подпомагане на важни елементи от руската военна логистика и военни престъпления, като например ракетни атаки срещу украинска гражданска инфраструктура. Но също така беше (съвсем умишлено) предназначен да ограничи украинското корабоплаване, като намали размера на корабите, които могат да влизат и излизат от Азовско море и украински пристанища като Мариупол. Не случайно е известен като "Керченската примка".
След това Русия започна умишлено да забавя търговските кораби, които се насочват към и от украинските азовски пристанища под претекст за проверки. Няма закъснения за руски кораби, които се отправят към/от руски пристанища в региона.
Преди проверките средното време за изчакване на търговските кораби за преминаване през Керченския пролив беше 5-7 часа. Това се увеличи до 80-115 часа през втората половина на 2018 г. Западният гняв от тази открита политическа намеса в свободното движение на търговски кораби накара Русия да намали закъсненията до средно 37 часа през 2019 г., но след това Русия увеличи или съкрати закъсненията по свое усмотрение , често като инструмент срещу заплахата от санкции от страните от ЕС.
Третата тактика на Русия беше да затвори райони на Черно и Азовско море под предлог за военноморски учения. От 8 февруари 2022 г. Русия използва това, за да блокира важни райони на Черно и Азовско море по маршрутите към и от всички украински пристанища. Освен това неговата затворена зона се простира до изключителната морска икономическа зона на Украйна. Откакто започна всеобщата война, Русия стреля и по търговски кораби на невоюващи страни. Друг сериозен риск за корабоплаването представлява морският минен процес, тяхното откъсване и дрейф.
Сега Русия създаде икономическа мъртва зона за Украйна чрез своята многоизмерна блокада на украинските черноморски и азовски пристанища и де факто монополизира голяма част от морското пространство. Има шест крайбрежни държави на Черно море (включително три членки на НАТО), но това далеч не е очевидно, когато се погледне сегашната каша. Русия диктува събитията.
Освен всичко друго, това позволява на Русия да използва сделката за износ на зърно (чието подновяване в момента "виси на косъм") като инструмент за изнудване и да изтласка Украйна от световния пазар на храни. Украйна е един от петте най-големи износители на зърно в света, но нейният капацитет за износ по суша е ограничен до 5-10% от износа, докато корабоплаването през морския зърнен коридор може да бъде спряно във всеки един момент. В резултат на руската окупация на части от Херсонска и Запорожка области, сред ключовите селскостопански региони в Украйна, 30% от територията на Украйна не е достъпна за отглеждане на култури, поне през 2023 г. Междувременно Русия имаше рекордна реколта от зърно през 2022 г. По този начин тя може да се опита да замени украинския износ на зърно със свой собствен.
И така, какво да се направи? Румъния направи предложения НАТО да установи постоянно военноморско присъствие и вероятно е готова да предложи бази. В миналото Турция предупреди, че Черно море се превръща в "руско езеро".
Въпреки ограниченията на Конвенцията от Монтрьо от 1938 г. за преминаването в Черно море на военни кораби от извънкрайбрежни държави, НАТО може доста лесно да използва установената румънска традиция в корабостроенето за производство на малки плавателни съдове, включително безпилотни дронове. Може да разположи многонационални екипажи на тези плавателни съдове. Може да базира самолети и дронове в България и Румъния (Турция също, ако желае.) Може да притисне Турция да приеме по-разрешително разбиране за Монтрьо.
Това, което не може да направи, е да позволи на настоящото руско господство да продължи безспорно.