Военното обучение в училищата е само върхът на айсберга, казва Нели Колева, ръководителка на екип "Стратегически партньорства" в организацията "Заедно в час". Според нея приетата преди дни наредба за военно обучение за учениците от 10-и и 11-и клас не е големият проблем.
"Патриотичните" програми са по-скоро симптом за липса на прозрачност в процеса на вземане на решения за образованието, както и липсата на механизми за оценка дали дадено решение отговаря на нуждите на българските деца. Подобна позиция изразиха по-рано тази година и от организациите "Национална мрежа за децата" и "Асоциация Родители".
За военното обучение
Приетата Наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на Отечеството трябва да влезе в сила от учебната 2023/2024 година, а обучението ще се провежда в часа на класа за общо 10 учебни часа – по 5 часа всяка година. Новата наредба замества и досега съществуващото подобно обучение, провеждано в 9-и и 10-и клас.
През февруари т.г. проектът бе внесен от служебните министри на отбраната Димитър Стоянов и на образованието Сашо Пенов. Димитър Стоянов е считан за "дясната ръка на Румен Радев" и е бивш негов главен секретар, а Сашо Пенов е професор по финансово и данъчно право и дългогодишен съветник на Георги Първанов. По думите на Нели Колева под неговото управление МОН изцяло е прекъснало диалога с гражданския сектор и бизнеса, без да взима предвид експертните предложения за подобрение в образованието. "В резултат стратегическото програмиране се извършва по един и същ начин, който до момента не е довел до резултати", казва тя.
Новата наредба е мотивирана с административен жаргон и синхронизация с други нормативни актове. Пенов и Стоянов посочват, че "ако не бъде въведена нова форма за подготовка на българските граждани за защита на отечеството в изпълнение на конституционните разпоредби, в бъдещ период от време (след 10 – 15 г.) въоръжените сили в частност и Република България в цялост няма да разполагат с подготвени български граждани, които да бъдат използвани за комплектоване на военни формирования за военно време".
Как възпитаваме "родолюбие"?
Колкото до гимназистите, очакваният резултат от военното обучение e "да допринесе за формиране на ценности и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната". Не е изяснено каква е връзката на военното обучение с изброените ценности и защо например те не могат да се изградят в час по гражданско образование. Един от ключовите елементи – материалите, с които ще учат учениците – се споменава мимоходом. Според наредбата се очаква учебните пособия да се изготвят от Националния военен университет "Васил Левски", като не е предоставен анализ за ефективността на използваните досега пособия, нито достъп до предишни подобни издания. Според Нели Колева това е честа практика в МОН. "Процесът на създаване на програмите е непрозрачен. Няма оценка на нуждите, оценка на въздействието на направеното до момента. Не се залагат индикатори за резултат и никой не носи отговорност за това те да бъдат успешни. Това е и причината, въпреки огромния инвестиран финансов ресурс, да няма никакви резултати на ниво образователна система", казва тя.
Две други "патриотични" програми - "Неразказаните истории на българите" и "България-образователни маршрути" - са насочени съответно към българите в чужбина и ученето извън училище. Но МОН спира финансиране по две много важни линии: първата помага да се осигури присъствието на учениците в училище изобщо, а втората – учениците да се ориентират в кариерния си път.
За сметка на това се въвежда национална програма "Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия". Тя вече е била провеждана през 2021 г. и според МОН се радва на "голям интерес от страна на учениците". "Отново обаче очевидно се очаква да приемем това на честна дума – няма никакви обективни данни за резултатите, които са постигнали. Работя с десетки училища в цялата страна от 12 години и досега нито веднъж липсата на познания за историята на българската армия не е била цитирана като проблем номер едно на учителите и директорите, казва Колева.
Хиляди извън училище
Според доклад на МОН от юли 2021 г. до 25% от децата и учениците в България са в риск от отпадане от образователната система. "Образователните медиатори са хората, които работят на терен с такива семейства и деца. По-малко от две години след публикуването на доклада МОН решава да прекрати програмата "Подкрепа за образователните медиатори". Това вероятно ще остави без заетост поне половината медиатори и социални работници. И според Нели Колева ще прекъсне връзката на хиляди деца с училището.
МОН спира и програмата "Бизнесът преподава", която работи за запознаването на учениците с възможностите на различните професии. За Колева решението на служебния екип в министерството е изненадващо "предвид честите сигнали на работодателите, че образованието не подготвя учениците за съвременните изисквания на пазара на труда, още по-малко за близкото бъдеще, което ще изглежда съвсем различно заради технологичното развитие."
"Нямам нищо против която и да е било програма, включително 'Неразказаните истории на българите' и 'България – образователни маршрути'. Готова съм да приема и че те, при определени условия, биха могли да бъдат смислени и полезни. За да се случи това обаче, бих искала да видя как точно се планират тези три програми (подплатени с 15 милиона лева от нашите данъци), за да справим с най-спешните проблеми пред българското образование. Те не са липсата на патриотизъм, а функционална грамотност, критично мислене, математическа грамотност", казва Колева.
Въпросите остават – родолюбието, което една добре работеща образователна система би създавала като страничен продукт и без специални усилия, е чудесен параван, зад който да се скрие кризата в българското гимназиално образование. Особено във времена на политически национализъм. Доколко обаче това работи в полза на българските деца? За съжаление данните, които биха ни показали това, не са публични. Ако изобщо ги има.
Автор: Йоанна Елми