Говорителят на МВР в Северна Македония Тони Ангеловски заяви в свое изявление, че на евродепутата Андрей Ковачев и председателя на фондация "Българска памет" Милен Врабевски не е разрешено влизане в страната "поради неизпълнение на условията за влизане в Република Северна Македония". "Македонската полиция няма да позволи, нито сега, нито в бъдеще, да влязат в държавата хора, които са потенциални нарушители на обществения ред и спокойствие и които обиждат и омаловажават гражданите и държавата", каза Ангеловски.
Андрей Ковачев и Милен Врабевски, както и още трима български граждани, бяха спрени на 6 май на ГКПП Златарево, пътувайки към българските военни гробища край Ново село, за отбелязване на Деня на храбростта и българската армия – 6 май. Ето какво сподели за случката Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП.
- Г-н Ковачев, колко са добри българо-македонските отношения, след като евродепутат не може да влезе в Република Северна Македония?
- От наша страна ние искаме да имаме добри отношения, да има приятелство между страните. За съжаление, виждаме, че от другата страна управляващите и опозицията се съревновават кой по-остро да се изкаже срещу българите, за да покаже, че по-силно брани и защитава идентичността и езика на Северна Македония от лошите българи. Тази постъпка не я разбирам, нелогична е, неадекватна е и не отговаря на желанието за европейска интеграция. Просто няма аргумент, който да води към някакво логично обяснение. Първото нещо, което чухме от Министерство на вътрешните работи на Северна Македония в лицето на Оливер Спасовски, е, че потенциално ние сме можели да нарушим някакви правила. Това е изключително нелогично. Всеки човек на тази планета може потенциално да наруши нещо. Да не пуснеш някого, защото си смятал, че той потенциално може да наруши нещо, не е никак адекватно обяснение. След това чухме и друго нещо от Вътрешното министерство на Северна Македония, че сме ги обидили с нещо. Аз не знам с какво и кого съм обидил, защото аз нямам цитат, свързан с македонската идентичност и с македонския език, в който обиждам някого. След това се каза, че за нашето недопускане е било взето решение. И го аргументираха, че няма да допускат нито сега, нито в бъдеще, човек, който не признава македонската идентичност и език.
- Какво се случи на самата граница?
- Всяка година традиционно отбелязвам Деня на храбростта на военното гробище край Ново село, Струмишко, което се намира в Северна Македония. На това честване аз присъствам неотлъчно през последните може би 13-14 години. Честването е организирано от българското посолство в Скопие и от Фондация „Българска памет“ на д-р Милен Врабевски. На самия граничен контролно-пропускателен пункт ние не бяхме допуснати да влезем в Северна Македония, защото учтиво граничните служители ни обясниха, че са получили информация, че пет души от нашата делегация не могат да влязат в Република Северна Македония, включително аз, но без да ни обяснят защо. Те просто казаха, че изпълняват решения на някой друг. Може би Вътрешно министерство на РСМ е взело такова решение, разбира се, подкрепено и от позицията на президента Стево Пендаровски и премиера Димитър Ковачевски.
- Ако приемем, че по някаква причина Северна Македония може да не допусне обикновен български гражданин, то Вас - в качеството си на евродепутат, как и защо Ви спират?
- Аз не смятам, че да се налага такава санкция срещу когото и да било - без никакво обяснение, е нормално. Още повече да виждаме такова отношение от страна, която е кандидат за членство в Европейския съюз, която да не допуска членове на Европейския парламент. До този момент не е имало такова нещо, това е прецедент. В миналото нито в Босна и Херцеговина, нито в Косово, нито в Сърбия съм чувал – изобщо някъде в Западните Балкани, да има такъв прецедент. Има такива случаи в Китай, в Северна Корея, във Венецуела… Но това са все държави, за които изобщо не говорим, че са демократични и отговарящи на нашите ценности.
Това, което се случи на границата, е много тежко провинение и много голяма грешка, която направиха премиерът Димитър Ковачевски и министър Оливер Спасовски.
Това тяхно емоционално решение да покажат колко са строги с българите, тази интерпретация на историята на индивидуално ниво, че нямаме право да влизаме в Република Северна Македония... Аз нямам нито едно изказване, в което да твърдя, че не признавам човешкото право на всеки сам да се самоопределя. Многократно, може би десетки пъти, дори и в македонските медии, съм казвал, че е човешко право на всеки жив човек да се самоопредели като германец, като българин, като белгиец, като етнически македонец. Всеки човек има право да назовава своя език, да го използва както иска в днешното съвремие. Но по същата логика хората в Северна Македония нямат право да променят идентичността и езика на починали хора. Тук е голямото разминаване, че интерпретацията на историята за тях е някакъв спор, че води до дискриминация, до говор на омраза. Ако тяхното Вътрешно министерство смята, например, че, фактът, че Гоце Делчев, Дамян Груев или братя Миладинови са етнически българи, след като те самите са се самоопределяли като такива въз основа на всички исторически данни, представлява обида към съвременните граждани на Република Северна Македония, значи имаме огромен проблем. Имаме проблем, че над 99% от българските граждани няма да могат да пътуват в Република Северна Македония, защото надали някой преди да отиде там ще декларира, че смята Гоце Делчев за македонец. Нещата отиват в абсурдна посока. Не знам, честно казано, как македонските власти ще излязат от този кръг на противопоставяне, който започна с приемането на един дискриминационен закон, който има много рестриктивно действие и забрани имената на български културни клубове в Северна Македония. Последваха обвиненията към българските председатели на клубовете в Охрид и Битоля, стигна се до побоя над Християн Пендиков. Създава се атмосфера на дискриминация, на омраза. Какво да кажем за това, че в Северна Македония се възпрепятства всякакво кариерно развитие на македонски граждани, които открито заявяват своята българска идентичност? Защо няма нито един македонски гражданин с българско самосъзнание в държавната администрация на Северна Македония, в местната власт, в полицията, в прокуратурата, в академичния свят, сред журналистите? В същото време има всякакви хора от други различни общности. С тях няма никакъв проблем, но е огромен проблем, ако някой каже, че е българин! Това за мен означава, че настоящите етнически македонци не са сигурни в своята идентичност и се опитват да продължат репресията от времето на Титова Югославия за недопускане на открито самоопределящи се като българи хора в обществения и политическия живот на страната.
- Ще повдигнете ли въпроса в европарламента?
- Той вече е повдигнат. Още докато бяхме на граничния пункт, запознах със случая еврокомисаря по разширяването на ЕС Оливер Вархей, обадих се на външния министър на Северна Македония Буяр Османи, който е на посещение в Ню Йорк, говорих с хора от нашето правителство, чух се с външния ни министър, с председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, с председателя на Европейската народна партия Манфред Вебер, с представители на социалистическата ни група. Очаквам още днес да има официална позиция на българските власти по случая. Комисарят по разширяването Оливер Вархей, както и председателят на ЕНП – Манфред Вебер, излязоха вчера с позиции, че този акт е неприемлив за страна, която е кандидат за член на ЕС и поискаха обяснение от правителството на Северна Македония за случващото се. В началото на пленарното заседание в Страсбург вчера беше повдигнат също този въпрос. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола се изказа, че членовете на европарламента не могат да бъдат спирани. Също така каза, че и тя ще поиска обяснение от правителството на Северна Македония.