Въпреки продължителните преговори, в момента няма никакви изгледи Турция да бъде приета в ЕС. Надеждите, които Общността някога възлагаше на Ердоган, отдавна се стопиха. А доколко би променил нещата Кълъчдароглу?
Отношенията между ЕС и Турция не са просто хладни - те са дълбоко замразени. От години Брюксел не предприема никакви опити за съживяване на присъединителните преговори - за ЕК те изглеждат безсмислени дотогава, докато начело на държавата е Реджеп Тайип Ердоган, пише кореспондентката на АРД в белгийската столица Хелга Шмид.
По тази причина в Брюксел следят внимателно резултатите от допитванията в Турция. Нещо би могло да се промени, краят на ерата Ердоган не е изключен. За целта обаче трябва да се проведат честни избори, във връзка с което от ЕС не е да не изпитват загриженост. "Очакваме, че Турция ще се придържа към демократичните правила на играта", каза тази седмица говорителят на ЕК Петер Стано.
Важността на турските избори за ЕС
За Брюксел най-важните избори през тази година не са на територията на Общността, а в Турция. Онова, което ще се случи след вота на 14-и май в държавата с втората по големина армия в НАТО, която има ключова геополитическа роля между Европа и арабския свят, е от решаващо значение за ЕС.
Турция играе важна роля в почти всички актуални кризи и конфликти, засягащи и европейците - като например в Сирия или в Либия. По отношение на бежанската криза ЕС зависи от подкрепата на Анкара, а в контекста на войната в Украйна определено се впечатли от това как благодарение на връзките си с Путин Ердоган се превърна в успешен посредник за разрешаване на зърнения конфликт. В НАТО пък властелинът от Анкара вече от месеци успява да блокира приемането на Швеция - срещу волята на почти всички партньори в Алианса, припомня АРД.
Краят на Ердоган няма да реши всички проблеми
Какво би се променило, ако в неделя спечели опозиционният кандидат Кемал Кълъчдароглу? Според политолозите отговорът не е еднозначен. Янес Тесман от истанбулския офис на фондация "Меркатор" не очаква, че ако Ердоган загуби изборите, всички проблеми автоматично ще бъдат решени. Но ако управлението в Турция се смени, определено би могло да се очаква известно затопляне в отношенията с ЕС, прогнозира той пред АРД.
Така например Анкара би могла да се съгласи с членството на Швеция в НАТО. Или пък да освободи политически затворници като културния меценат Осман Кавала. "Това биха били първи стъпки с огромен ефект", посочва Тесман. Със сигурност ще настъпи и промяна в общуването с европейците.
Но по други спорни въпроси ЕС не може да се надява на бърз напредък. Кълъчдароглу поставя под въпрос споразумението с ЕС за бежанците, а мнозинството от турските избиратели го поддържат. В предизборната кампания опозиционният кандидат обеща да върне всички сирийски бежанци в страната им за срок от две години. Янес Тесман очаква именно тази тема да се превърне в най-сериозното изпитание за турско-европейските отношения. Той очаква и по-скоро и приемственост, отколкото промяна на курса в политиката към Сирия и спора за Кипър.
Дългият път към Европа
АРД повдига и стария въпрос дали Турция принадлежи към Европа, питайки доколко реалистично е да се очаква, че тя може да влезе в Общността. Турция е най-отдавнашната страна кандидатка в ЕС - още от 1999-а година. Но никоя друга от очакващите членство държави не е толкова далеч от присъединяването, колкото е тя, посочва Хелга Шмид. Кълъчдароглу обеща, че ще изпълни демократичните стандарти на Европейския съюз. Но така каза преди 20 години и Ердоган, на когото тогава се възлагаха големи надежди, припомня германската медия.
След това настъпи охладняването. "Турция не принадлежи нито географски, нито исторически, нито културно към Европа", заяви през 2007-а година тогавашният френски президент Никола Саркози. "Не си представяме и не искаме пълноправно членство", каза на свой ред Ангела Меркел през 2009-а година и предложи "привилегировано партньорство" за Турция.
Реформаторските стъпки, на които бе готов Ердоган, не стигнаха обаче дори и за това, отбелязва АРД. В рамките на присъединителните преговори бе затворена само една от 33-те глави. Като при това остава открит въпросът дали Ердоган изобщо е възприемал сериозно присъединителния процес.
Грешките в политиката на ЕС към Турция
Известният журналист Бюлент Мумай, който наскоро получи 20-месечна условна присъда от турски съд, коментира, че европейците са оказвали твърде слаб натиск върху Ердоган. "Това лицемерно отношение на Европа по време на управлението на Ердоган силно разочарова демократите в Турция", казва той, цитиран от АРД.
Мумай, който работи и за Дойче веле, призовава при евентуална политическа промяна в Турция Европа да установи много ясни и открити отношения с Анкара. Неговото мнение е, че Европа трябва да спре да си затваря очите за антидемократичните събития в Турция заради собствените си интереси - за да не бъдат разочаровани за пореден път демократите в страната.