Владо Панев, с когото съм работил по някое време в „Дневник“ – той беше икономически репортер, а аз – политически коментатор – казал, че Борисов няма избор, ще подкрепи правителство на ПП/ДБ, щото – или Народно събрание и имунитет, или – затвор.
Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.
Напълно в духа на българската политическа традиция и при желание би могло да се тълкува като заплаха или изнудване.
В България е така – всеки, който вземе властта, освен че смята, че всичко започва от него, гледа да се разправи с политическите си противници. Ако не му стига куражът да го убие – поне да го вкара в затвора.
От първите министър-председатели на Третата българска държава само първият – Тодор Бурмов, не е лежал в затвора. (И двама поданици на Руската империя – Казимир Ернрот и Леонид Соболев).
Другите под една или друга форма са затваряни – или убивани.
Следващият след Бурмов – митрополит Климент (Васил Друмев) е подложен на заточение, Драган Цанков (трети министър-председател на България) – също, четвъртият – Петко Каравелов – също е затварян, както и Васил Радославов, осъден на 8 месеца затвор през 1903. След Първата световна война бяга в Германия, понеже се страхува за живота си – и с основание. По време на правителството на Стамболийски е осъден задочно на доживотен затвор.
На различни срокове затвор са осъдени Тодор Иванчов министър-председател след Стамболовата ера – на 8 месеца и управлявалият малко след него генерал Рачо Петров – той пък има присъда от 75 години затвор, лежал е ефективно около 2 години, по-късно е амнистиран.
За самия Стамболов е известно. Убит по варварски начин след 7 години на премиерския пост.
От по-нататъшните министър-председатели Димитър Петков-Свирчо е убит, Александър Стамболийски - убит и така нататък, да не правя пълен преглед.
След 1925-1926 нещата малко се поуспокояват, но няма и 20 години по-късно комунистите убиват накуп трима министър-председатели на България. И регентите, и още множество хора.
Така че – всеки, който е бил министър-председател на България – или се кани да стане – е редно да знае, че работата е опасна. Може да завърши със затвор и даже с убийство.
Така е било в Княжество България, в Царство България, а и в НРБ, но там имаше и по-рафинирани методи.
Но и по света е така – някои хора са ставали премиери и президенти от затворническата килия. Скорошен пример - Луис Инасиу Лула да Силва, президент на Бразилия в момента.
Има и други.
Искам да кажа – полека със заплахите. Работата не е да се разправим с тези, които не са съгласни.
А да намерим начин да живеем заедно.
Както е казано в Евангелието - с каквато мяра мерите, с такава ще ви се отмери.
И не се знае знае ли се.