Историята е пълна с черни сценарии, насочени срещу хората. През последните месеци ярко доказателство за тази аксиома е “синдромът Украйна”. Все още живеем в свят, в който формално съществуват държави, международни организации и международноправни принципи. Политическото и публичното пространство са изпълнени с познатите термини като “политици”, “партии”, “държава”, “закони” и “правила”. Един от основните принципи на държавността е суверенитетът и ненамесата във вътрешните работи на всяка една страна. Все повече се забелязва категоричен отказ от тези международноправни принципи.
Агресията като риторика и действие се превръщат в своеобразен ориентир на промяната. Украйна е яркият пример за тези процеси. Безнаказани остават провокациите и лъжите на Киевския режим и неговите съюзници като САЩ, Великобритания и Обединена Европа.
Превърна се в обичайна украинска практика непрекъснатото търсене на пари и оръжия от цял свят, на политически решения към международни организации и институти за подкрепа на техните разрушителни действия спрямо Източна Украйна, с повтарящо се внушение за руската агресия. Явно ситуацията на фронта е повече от печална за украинските сили, доказателство за което е мантрата за контранастъплението. Затова съзнателно се удари язовирната стена в “Каховка”, което се превърна в удобен морален инструмент за “жестокостта на руските окупатори”. Обстоятелствата обаче не са в полза на Киев, защото нито Съветът за сигурност на ООН, нито американските официални институции не излязоха с еднозначно решение за вината на Русия.
Показателен факт е, че Москва обяви, че дава на съд Киев за разрушаването на язовирната стена, за което имало сведения за нейното пропукване от преди месеци поради стрелба от “Хаймарси” от украинска страна по признанието на украинския генерал-майор Андрий Ковалчук от декември 2022 г. пред вестник “Вашингтон Пост”.
Лъжливата и агресивна риторика не е достатъчна за убеждаване и затова се преминава към т.нар. организирани протести. Един от тях е рекламираният във фейсбук от фондация “Мати Украина” протест пред руското посолство. Неприятен момент за България е, че постепенно ни превръщат в обект на засилваща се украинска пропаганда с ярка намеса във вътрешните работи на държавата. Това се отнася до организирани и вероятно платени прояви пред президентството, пред парламента, пред “Руския дом”. Дейността на украинската фондация силно се активизира с недопустими за чужди граждани дейност за пряка намеса във вътрешните работи на България. Некоректният и безцеремонен коментар на украинското нпо за позицията на Видинския митрополит Даниил в защита на Украинската православна църква, както и бързата реакция на украинското посолство срещу българския архиерей, са впечатляващи за безнаказаност от държавата.
Интересно е, че българските медии рекламират подобни прояви, но забравят удобно да коментират, че това е доказателство за вътрешна намеса, която е в разрез с международноправните принципи. Постоянната проукраинска пропаганда в ЕС и НАТО, координирана и стимулирана от Вашингтон, едва ли може да се оценява другояче освен с доказано елиминиране на суверенитета на всяка една държава.
Показателен факт е, че във т.нар. редовно, ротационно правителство на компромиса, и в подкрепящите го политически формации, има голямо количество съветски възпитаници. Може да се приеме, че явно няма американски възпитаници сред българския политически елит, които освен политическа лоялност, няма как да докажат професионализъм. За пореден път поръчковите прояви са обединени с финансова мотивация, чрез която се прави опит да се утвърдят в България идеи, носещи конфронтация и омраза. Съзнателно се създава впечатление за отсъствие на институции, на правила, които са регламентирани в законите и конституцията на България. Вероятно тези процеси, на които сме свидетели и участници, са част от опитите за унифициране, обезличаване и контрол на обществата. Пропагандната машина работи в пълен ход, но съзнателно извън информационното поле остават процеси и реалност, които ще бъдат неприятна изненада за Сорос и неговите последователи.