На 13 юни руският президент Владимир Путин се срещна в Кремъл с военни кореспонденти, отразяващи войната на Русия срещу Украйна. На срещата той си позволи редица обидни квалификации по адрес на военното и политическото ръководство на Украйна и отделно се спря на еврейския произход на президента на страната Володимир Зеленски. "Не разбирам как може човек, в чиито вени тече еврейска кръв и който е начело на държавата Украйна, да подкрепя така неонацисти. Просто не мога да го проумея", заяви Путин.
Думите на Путин за "евреина", начело на "украинските неонацисти" - духовни наследници на убийците на евреи по време на Холокоста - незабавно бяха подхванати от руската преса, а близкият до Кремъл политически анализатор Сергей Марков повтори много популярната сред руските политици и пропагандатори формула: "Зеленски е еврейски неонацистки президент, подлец и предател на еврейския народ".
Защо сега Путин подхваща тази тема? Могат ли думите му да се смятат за проява на антисемитизъм? И с каква цел руският лидер прави подобни изявления?
Путин и евреите: нито антисемит, нито филосемит
През 2000-те години в Русия и в чужбина Путин се показваше като лидер, който симпатизира на еврейския народ и на държавата Израел и се интересува от развитието на еврейския живот в страната. Западните и израелските изследователи, които са проучвали отношението на Путин към евреите и Израел, често се фокусират върху биографичните характеристики на настоящия кремълски лидер, който често е бил в контакт с хора от еврейски произход и има предимно положителен опит с тях.
По-убедително обаче е чекисткото минало на Владимир Путин. Професионалната социализация на Путин, на неговия най-близък сътрудник - секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, както и на други влиятелни фигури в руското ръководство е дело на КГБ от късната съветска епоха. За съветските служители по сигурността от онова време са характерни конспиративните теории със задължителен антисемитски компонент - по-специално теориите за "могъщите евреи", които уж управлявали западния свят.
В късните 1980-те ограничаването на еврейската емиграция от СССР и антисемитските черти на съветската антиизраелска пропаганда се възприемат като стратегическа грешка, която превръща "еврейския свят" във враг на Москва и допринася за поражението на Съветския съюз в Студената война и разпадането на империята - психологическа травма, която сегашното руско ръководство така и не успява да преодолее в Кремъл, както показва политиката на сегашното ръководство.
Именно чекисткият опит на Путин най-вероятно е оказал решаващо влияние върху позицията на Москва: спомняйки си съветското минало, предпочитанията по отношение на евреите е да не се тормозят, а да се поддържат подчертано приятелски и коректни двустранни отношения; в случая с Израел е деклариран ангажимент за двустранни отношения.
Путин е разочарован от евреите?
След началото на "специалната военна операция" в Украйна Путин претърпя сериозни неуспехи на "еврейско-израелския фронт": десетки хиляди руснаци от еврейски произход напуснаха страната, много бизнесмени, научни и културни дейци с еврейски корени открито осъдиха войната срещу Украйна, а международните еврейски организации също застанаха на страната на Киев. Освен това Израел като цяло също стои на проукраински позиции и единствено важната роля на Русия в Близкия изток и интересите на еврейската общност в Русия принуждават израелското ръководство все още да се съобразява донякъде с Москва.
След началото на войната, макар Кремъл да не възпрепятства открито емиграцията на евреите и свързаното с нея изтичане на мозъци и капитали, руската пропаганда започна да използва обидни квалификации спрямо напускащите Русия и редовно демонстрира неразбиране и недоволство от проукраинската позиция на Израел и международните еврейски организации.
Именно в Зеленски, който получи признание на Запад, Москва вижда една от водещите причини да се провали със своята стратегия. В този контекст изглежда разбираемо, че Путин, който отдавна изпитва и лична неприязън към Зеленски, го е избрал за мишена на антисемитските си атаки.
"Еврейският нацист" Володимир Зеленски
Еврейският произход на украинския президент не е тайна. Зеленски никога не го е крил, макар да не го подчертава и въпреки, че почти нищо не се знае за еврейската идентичност на украинския лидер. Това обаче не пречи той да бъде признат за "най-влиятелния евреин в света" (както направи израелското издание The Jerusalem Post през 2022), да се демонстрира с личния му пример абсурдността на руския разказ за "нацистка Украйна" (както правят украинските и западните медии и политици) или пък да бъде отвратително обрисуван като "еврейски нацист" (както правят Путин и руската пропаганда).
Още преди две години - през юни 2021 - руският президент публично нарече Зеленски "евреин по националност", който прилага в страната си "практики от времето на нацистка Германия". През декември 2022 американското издание "Ню Йорк Таймс" написа, че Путин е повдигнал въпроса за произхода на Зеленски по време на среща в Сочи през октомври 2021 с тогавашния израелски министър-председател Нафтали Бенет. Тогава руският президент е заявил, че няма намерение да се среща отново със Зеленски и се възмутил, че "евреинът" се бил превърнал в "сътрудник на нацистите".
Дълго време сред началото на войната Путин се въздържаше от подобни коментари, преди темата за произхода на Зеленски да бъде подета от заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, от външния министър Сергей Лавров, от говорителката на руското външно министерство Мария Захарова и от беларуския лидер Александър Лукашенко.
Да припомним как през май 2022 Лавров предизвика международен скандал, впускайки се в спор за "еврейските корени" на Адолф Хитлер, та се наложи Путин след това да се извинява на израелския премиер Бенет. През октомври същата година Николай Патрушев също трябваше се извинява заради антисемитски изказвания на неговия помощник Алексей Павлов, който дори загуби поста си заради това.
Отказват ли спирачките?
Изявленията на руски официални лица на фона на мълчанието на Путин по темата, както и извиненията за поведението на Лавров и Павлов, показват, че - макар Русия да не крие своето недоволство от действията на Израел и международните еврейски организации през миналата година - тя е натискала спирачките от страх да не бъде обвинена в антисемитизъм.
През 2023 ситуацията се промени. Под влияние на политическите и военните неуспехи на Русия антисемитските тенденции в обществото се засилиха. Да споменем само примера с арестуваната заради своята антивоенна позиция Евгения Беркович, известен драматург в Русия. Както този скандал, така и думите на Путин за еврейския произход на Зеленски показват, че Кремъл очаква разривът със Запада да е за дълго време и не се надява на никакви симпатии от "еврейския лагер".
Автор: Александър Фридман
* Александър Фридман е историк и преподавател по нова история и история на страните от Източна Европа в университета в Дюселдорф и в Университета Заарланд