Хайде да го утрепем и да видим какво ще стане? Да го пречукаме този Волгин и да видим дали кърви? От научна гледна точка, ако щете. А може и с камъни, за да преценим дали ни харесва как отскачат от главата му. И всичко това в името на свободата, справедливостта и демокрацията. В името на народа и в името на зрелищата.
Да започна от по-далече. Познавам Петър Волгин бегло. Различаваме се по милион неща, но си приличаме по усещането, че в този свят, който ни се сервира има нещо нередно. Намираме за плашещо, че живеем в счупен свят, който някой се мъчи да залепи накриво. Може и да не съм прав, но така съм го усетил. Ако бяхме футболисти с Волгин щяхме да играем в различни отбори. Близки, приятелски, но различни.
Знам, че в този свят нито моя отбор, нито този на Волгин ще се доберат до какъвто и да е трофей, защото всички мачове, в които играем са купени. Толкова са купени, че титлите са разпределени за години напред. Питайте ни защо го правим?
Волгин пречи на добре смазания механизъм на НовоСвета. Пречи, разбира се, но малко. Колкото може да пречи сам човек? Точно затова е хубаво да бъде утрепан за пример. Примерът е за по-умните и несъгласните. Те трябва да схванат, че са тленни и лесно унищожими. Да си знаят, че не трябва много да знаят.
За тъй наречения народ всичко това, което се случва е напълно безопасно. Те са агитката на стадиона, която изпада във възторг, когато нападателят на противниковия отбор пада и си чупи крак. Ако попитате тези хора, които пеят химни на възхвала при вида на открита фрактура, дали са лоши, те ще ви кажат, че не са. Те са родители, плащат си данъците, поздравяват съседите си, и въпреки това стъпят ли на стадиона стават… изроди.
Но и те май не са важни. Нека задълбаем по същество.
Някак вселенски неубедително звучи законният иск на сто и две годишна баба срещу написаното Волгину. Баба, която страстно сърфира из дебрите на социалните мрежи и още по-страстно се обижда от пост на някой си друг, предполагам извън френд листа ѝ. (Някой моментално да обясни на бабата какво значи френд лист, защото скоро очаквам да дава интервюта.)
По-вероятно ми се струва някой новокомсомолец да е шушнал на въпросната баба какво мисли за народния съд и това лошо ли е? Цъкал е с език, докато е внимавал как да монетизира мъката, защото предварително е знаел, че въпросната жена е загубила скъп човек именно заради този съд. И бабата му е отговорила утвърдително, защото този въпрос не предполага нормален, човешки неутвърдителен отговор.
За съветниците на бабички само ще вметна - Не сте високи, но това някак напълно ви приляга.
Колкото до самия пост на Волгин - прочетете го. Няма да го цитирам. Прочетете не коментарите към него, а поста. Ако все пак предпочитате коментарите - пред вас стои въпросът защо, по дяволите, въобще сте се научили да четете?
За да спра в зародиш либералния гняв ще отбележа, че народния съд нито е бил народен, нито е бил съд. Било е чистка, изтребление, облечено в някаква идиотска форма на законност. Всъщност това се случва и в момента, но само като единични случаи. При така наречените народни процеси никога не е важна истината, а налагането на „вярната идеология“ чрез тормоз.
Тормозът е като да одереш живо животно и да го окачиш на вратата на колибата си, за да може с предсмъртните си крясъци да предупреди останалите в гората, че със собственика шега не бива. Каквото и да си говорим – това е много по-ефикасен начин за невербална комуникация от бърза и тиха смърт.
А сега, докато Волгин е сам и сравнително беззащитен грабвайте тоягите и да го приключваме. И кожата на вратата. Добре е да се знае, че и днес никой няма да е виновен, защото палачите отново могат да се скрият зад народа. Бийте и спете спокойно. Ако нещо се окаже, че сме грешили ще го пишем жертва на народния съд.