Балканските страни, които често решаваха проблемите си чрез връзки с ключови западни държави, преди всичко със САЩ, сега се съмняват в уместността на подобна подкрепа. Всъщност през последните десетилетия тези страни в региона, които искаха да постигнат някакви цели, свикнаха да поставят своите геополитически чипове на Съединените щати. Босна чака до 1995 г. края на тригодишното кръвопролитие чрез американския "план Дейтън". Косово получи независимост през 2008 г., също с подкрепата на САЩ. Черна гора стана член на НАТО през 2017 г. до голяма степен благодарение на помощта на американците. Македония разреши дългогодишен спор с Гърция и се присъедини към Северноатлантическия алианс през 2019 г., като също разчиташе основно на Вашингтон.
Днес обаче на Балканите нараства недоволството от поведението на Запада в региона. Отначало бяха отправени упреци към Европейския съюз - за това, че обещал на всички балкански страни преди 20 години членство в неговите редици, бързо загуби интерес към тях и се зае със собствените си проблеми. Сега точката на критика все повече се насочва към Съединените щати.
На Балканите започнаха да забелязват, че фокусирайки се върху други региони - първо върху Китай, а сега върху Русия и Украйна, САЩ се опитват да решат балканските пъзели по изключително опростен начин: просто не разполагат с достатъчно време и енергия. Първо, Съединените щати извадиха проблема с Косово от цялата купчина балкански сътресения, като го поставиха на преден план в балканската си политика и подчиниха на своето решение отношенията с други държави от региона. Това доведе до факта, че докато се стремят към бързо признаване на Косово от ръководството на Сърбия, Съединените щати мълчаливо се съгласяват с необходимостта от отстъпки пред Белград за сметка на интересите на съседните страни, преди всичко на Босна и Черна гора. Това не предизвиква наслада в последното.
Но още по-голямо недоволство в региона е свързано с инициатива, наречена "Тристранен план на САЩ". За това разказа един от водещите американски балканисти Януш Бугайски. Същността на плана, представен от американския политолог, е реалното прехвърляне на основната роля на Балканите към трите ключови играча - Сърбия, Хърватия и Албания, които да имат решаващо влияние върху по-малките съседи. И въпреки, че американските политици и дипломати не потвърждават официално съществуването на такъв план, неговите елементи току виж се промъкват тук-таме в изявленията и действията на представители на САЩ в региона. Всичко това, разбира се, не може да се хареса на балканските страни, които не са включени в челната тройка. Но почти всички се смятат за близки съюзници на САЩ – и Босна, и Черна гора, и Северна Македония, и Косово.
А Сърбия, която е в челната тройка и чийто президент Александър Вучич е явно приветстван от Съединените щати заради признаването на Косово, едва ли може да не усеща витаещата наоколо предпазливост. В средата на 90-те години тогавашният специален представител на САЩ за Балканите Ричард Холбрук обяви президента на Федерална Югославия Слободан Милошевич за „гарант на мира“, за да подпише Дейтънското споразумение. Няколко години по-късно Милошевич се озова в Хагския трибунал. Между другото, сегашните основни американски играчи на Балканите - специалният представител Габриел Ескобар и посланикът в Белград Кристофър Хил, бяха част от "отбора на Холбрук" през 90-те години.
Но разочарованието от политиката на САЩ в редица балкански страни не ги кара да обърнат поглед на изток, към Русия. Европа се превръща в нов геополитически идол за тях, въпреки всички перипетии в отношенията с нея.
Генадий Сисоев, кореспондент на "Комерсант" за Балканите
Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед