Коментар на Веселин Стойнев:
Посещението на президента Володимир Зеленски в България предизвика у много българи чувства на удовлетворение и гордост. Защото е признание, че България е част от цивилизования свят, който подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу чудовищната агресия на Русия.
Резултатите от визитата на Зеленски са съществени, като ползите за България са дори повече, отколкото за Украйна.
Украинският президент си тръгна с пълна кошница, както подобава на такава визита: България стана 22-рата членка на НАТО, която подкрепя членството на Украйна в алианса; Украйна ще получи оборудването за АЕЦ "Белене", за да може да завърши атомната си централа "Хмелницка"; ще получи и допълнително количество артилерийски снаряди.
Реактори и снаряди за Киев
България обаче не дава нищо даром, а продава. Оборудването за "Белене" така или иначе е обречено – за централата от години няма стратегически инвеститори, проектът е корупционен като всички енергийни руски проекти и хранилката за Петата колона на Русия у нас, площадката е земетръсна, технологиите в зелена енергия се развиват с такава скорост, че докато бъде построена, енергията от нея може да е напълно нерентабилна. С решението на парламента оборудването да бъде продадено минимум за цената, за което е купено – около 1,2 млрд. лв., България ще спечели пред алтернативата да си остане с ръждясващо желязо. Няма и морален проблем с "изтръскването на джобовете" на воюващите украинци, защото в деня на решението Европейската комисия заяви, че Киев може да плати сделката с пари от ежемесечната си помощ от ЕС от 1,5 млрд. евро.
По същия начин стои въпросът и със снарядите. ВМЗ "Сопот" ще продаде стари снаряди на Украйна с изтекъл или скоро изтичащ срок на годност, като в замяна ще произведе нови за складовете на българската армия. Старите, ако не бъдат изгърмени на бойното поле в Украйна, ще трябва да ги утилизираме, което е значим финансов разход. И отново няма "морален" проблем – оръжията и боеприпасите за воюваща Украйна обикновено плащат САЩ. А България, която от началото на войната е продала муниции и леко оръжие за 5 млрд. лв., но през "трети страни" - заради опозицията на БСП, която участваше в кабинета "Петков" - вече ще го прави открито и без стотиците милиони, отишли за комисиони на наши и чужди посредници.
Така България се оказва помагаща ала ленд-лийза (заем-наем) през Втората световна война – с тази разлика, че печели веднага. И все пак това е помощ, защото във война нуждата от оръжия и боеприпаси е колкото от храна и вода. Ако САЩ не бяха помогнали на Великобритания и СССР през Втората световна с мощни оръжейни, суровинни и хранителни доставки, те можеше и да не издържат срещу нацистка Германия. И сега Украйна нямаше да издържи срещу Русия без мощната евроатлантическа подкрепа, включително от България.
Членството на Украйна в НАТО след края на войната също е в интерес на България. Това ще бъде нов мощен член, калéн в тежка битка, който ще бъде стожер на алианса на източния му и черноморски фланг, т.е. в нашия ареал, от когото ще черпим допълнителна сигурност. И с когото, освен с историческите си връзки и с най-голямото си етническо малцинство зад граница на негова територия, ще сме станали още по-близки като активно подкрепящи го срещу руския агресор.
С ясната си позиция за Украйна, България, преодоляла двуличието на Корнелия Нинова от времето на участието ѝ в предишния редовен кабинет и обструкциите на служебните правителства на президента Радев, повишава политическия си кредитен рейтинг сред евроатлантическите партньори. А това е предпоставка за по-бърза и устойчива окончателна интеграция в ЕС и НАТО, за по-бърза и решителна модернизация на армията, дори за повишаване на доверието на чуждестранните инвеститори, които напоследък ни заобикалят. Предпоставка е и за намаляване на хибридното влияние на Русия у нас.
Отдавна очакван успех за България
Във вътрешнополитически план пък е предпоставка за заздравяване на управляващата (не)коалиция. Парламентарно евроатлантическо мнозинство има от предишния парламент, но с постигнатите сега ангажименти ще е по-трудно в скоро време радикално да се променя формулата на управление, без те да бъдат поставени под риск. Както поради вътрешни фактори – част от хората вече виждат реален смисъл от колаборацията между ПП-ДБ и ГЕРБ, че и ДПС, така и външни - натискът "от посолствата" срещу разпадането на управлението би бил дори по-голям, отколкото за съставянето му.
Прави се и сериозна крачка към маргинализиране на русофилските политически сили – "Възраждане" и БСП и на президента Радев. Двете партии, представлявайки една четвърт от избирателите, остават единствената, но прокремълска опозиция, а Румен Радев, който вече устойчиво губи рейтинг, претърпя оглушителен нокдаун от Зеленски на срещата си с него в президентството и стана за посмешище и в чужбина. Част от гражданите пък, включително русофилски настроените, както е навсякъде по света, са конформистки настроени и вървят с победителите или с мнозинството, което ще стопи подкрепата за "защитниците на мира". Това на свой ред ще истеризира (както се видя още в деня на посещението на Зеленски) поведението на "миролюбците" Костадинов, Нинова и Радев и на стеснения вече терен на обществено влияние ще предизвиква все по-открита конкуренция помежду им.
Така че визитата на президента Зеленски и постигнатите договорености се превърнаха в отдавна очакван успех за България.