Летните ветрове разнесоха миризмата на изгоряло зърно из южните украински степи, далеч от отломките от руските ракети, ударили металните силози.
Селскостопанската компания "Ивушка" тази година е кандидатствала за разрешително за износ на зърно, но голяма част от запасите ѝ са били унищожени при въздушен удар в средата на месеца, едва няколко дни след като Русия се оттегли от сделката, позволяваща безопасния износ на зърно през Черно море.
Мъже, голи до кръста и с почернели от пепелта крака, събират незасегнатото от огъня зърно на купчини в очакване на товарен камион, чийто шофьор ловко заобикаля метални шрапнели, отломки от ракети и кратери.
Работниците се надяват да изпреварят следващия дъжд и да спасят това, което е останало от реколтата. Според Одеската районна прокуратура Русия е ударила обекта на 21 юли с три крилати ракети тип "Калибър" и "Оникс".
"Нямаме представа защо го направиха", каза директорката на "Ивушка" Олга Романова, докато се труди сред отломките наравно с другите. Червената забрадка, която носи, откроява изтощеното ѝ лице. Олга е много притеснена и все още не може да оцени загубите, които е понесла от атаката.
Олга не можеше да разбере и защо руснаците са ударили "Ивушка", след като наблизо няма военни обекти, а фронтовата линия е далеч от селото в Одеска област.
"Изхарчиха толкова пари за нас", казва обърканата жена. Ракетите, които са разрушили силозите, струват милиони долари, много повече от реколтата, която са унищожили.
Но "Ивушка" не е единствената мишена в Одеса. Ударено беше и главното пристанище. Това блокира работата на черноморските корабоплавателни компании, които разчитаха, че зърнената сделка ще предпазва както тях, така и глобалните продоволствени доставки.
Преди началото на руската инвазия около 95% от украинския износ на зърно преминаваше през Черно море. След това инициативата, която бе сключена с посредничеството на ООН, позволи на Украйна да изнесе голяма част от земеделската си реколта от 2021 и 2022 г., каза Джоузеф Глаубър, старши научен сътрудник в Международния институт за изследване на хранителната политика.
Украйна, която е основен доставчик на царевица, пшеница, ечемик и растително масло, изнесе 32,9 милиона метрични тона зърно в рамките на продължилата почти година сделка, която имаше за цел да облекчи световната продоволствена криза. Украйна можеше да изнася и между 2 и 2,5 милиона метрични тона на месец по река Дунав и по сухопътни и железопътни линии през Европа.
Сега това са единствените маршрути за износ на зърно, но те предизвикаха спорове сред близките европейски държави, а освен това използването им е свързано с повече разходи за украинските земеделци, обясни Глаубър, който е бил и главен икономист в американското министерство на земеделието.
Миналия понеделник Русия нанесе въздушни удари и по дунавско пристанище, а това породи въпроси около надеждността и бъдещето на този маршрут.
Проблемът е от решаващо значение за продължаването на засаждането на зърно по полетата, които са застрашени от ракетни удари и са осеяни с мини. Царевицата и производството на пшеница в Украйна, която е зависима от селското стопанство, отбеляза 40-процентов спад спрямо предвоенните равнища, посочват анализатори.
От първи юли миналата година до 30-и юни тази година Украйна е изнесла 68 милиона тона зърно, каза Микола Горбачов, ръководител на Украинската зърнена асоциация. Украинските земеделци са изнесли 11,2 милиона тона с железопътен транспорт, 5,5 милиона тона с товарни камиони и около 18 милиона тона са минали през пристанища по река Дунав. Освен това половината от общото количество изнесено зърно - 33 милиона тона, са били транспортирани в рамките на черноморската зърнена инициатива.
Игор Осмачко, генерален директор на "Агропросперис груп" (Agroprosperis Group), не е останал изненадан от оттеглянето на Русия от сделката и последвалия ѝ провал. Компанията му никога не е смятала въпросното споразумение за надеждно или за постоянно военновременно решение.
Той разказа, че руснаците редовно са възпрепятствали сделката. Те са забавяли проверките на кораби, докато товарите не бъдат върнати обратно. В резултат на подобни действия само компанията на Осмачко е понесла загуби в размер на 30 милиона долара. Сега отново трябва да се плаща за пренасочването на кораби, блокирани на пристанища, които вече не са безопасни, допълни Осмачко. Въпросните плавателни съдове са натоварени със 100 000 тона зърно.
"Подготвяхме се за това през цялото време. Не сме спирали. Продължаваме напред", посочи той.
Осмачко изчисли, че между 80 и 90% от около 3,2-а милиона тона зърно, изнесени през изминалата година от "Агропросперис груп" за Китай, Европа и Африка, са преминали през зърнения коридор.
"Най-големият проблем сега са разходите за логистика", обясни председателят на Украинската зърнена асоциация. Преди това земеделците са плащали около 20-25 долара на тон за износ на зърно през пристанищата на Одеса. Сега транспортните разходи са скочили тройно, понеже износът по алтернативни маршрути през Дунав принуждава зърнопроизводителите да плащат по повече от 100 долара за тон.
"Ако се наложи да продължим да изнасяме през Дунав и зърненият коридор остане затворен, буквално цялото ни производство ще се окаже нерентабилно", каза Осмачко.
Пристанищата на Дунав не могат да поемат същите обеми като морските. "Агропросперис груп" е изпращала през този маршрут най-много 75 000 тона зърно за един месец. За сравнение износът на компанията през черноморските пристанища средно е възлизал на 250 000 тона месечно.
Според доклад на американското министерство на земеделието, изготвен този месец, през последната година Украйна е регистрирала най-ниската си реколта от десетилетие насам.
Горбачов също смята, че транспортните разходи за износ в чужбина и несигурността около продължителността на войната лесно могат да направят новото засаждане на зърно нерентабилно за украинските земеделци.
В момента Украйна произвежда три пъти повече зърно, отколкото потребява, а цените на световния пазар неизбежно ще се повишат, ако страната намали износа си.
"Смятам, че поне през следващите две години, ако не и по-дълго, Украйна ще бъде отслабена", каза Глаубър.
Войната създава рискове от всички посоки за "Агропросперис груп".
В Сумска област, която се намира на границата с Русия, земеделците прибират реколтата си, носейки бронежилетки. От време на време им се налага да спират комбайните си насред пшеничните полета, за да събират шрапнели от руски снаряди.
"Понякога може да е трудно", призна Осмачко. "Но има и отговорности - някои имат задължения на фронта. Други трябва да произвеждат храна и да гарантират сигурността на страната и света", добавя той.
превод от английски език: Николай Велев, БТА