Коментарите в западната преса на последните събития от фронта в Украйна са изпълнени с разочарование. Настъплението, за което така много се говореше в продължение на месеци, не донесе бърза победа на украинската армия. Вместо очакван пробив, въоръжените сили на Украйна отвоюват всеки километър от своята земя в Запорожка и Донецка област и се отбраняват в Луганск, където руската армия се опитва да настъпи. И там, впрочем без особен успех. Защо така се получава, се опитва да отговори в обзорна статия руската редакция на BBC, която проследява детайлно всеки ден в Украйна.
За последните дни ВСУ успяха да постигнат няколко успеха, например в понеделник стана известно за освобождението на още едно село - Урожайно, което бе потвърдено и от руски източници включително и от руските военни кореспонденти. Но това придвижване напред съвсем не прилича на стремителното пробиване, което се очакваше от украинските сили - от журналисти, експерти и най-вече от поддръжници в много страни.
За западната преса в последната седмица се публикуват много аналитични материали, чийто автори се опитват да осмислят случващото се на фронта, да откроят причините и възможните последствия. Сред причините за положението на фронта експертите посочват добре подготвената в продължение на месеци отбранителна линия на руската армия, недостатъчната подготовка на украинските сили, недостига на определен тип въоръжение, а също така и продължаващото числено превъзходство на руската армия. При това, както отбелязват мнозинството аналитици, украинската армия все още разполага с възможности да постигне успех, доколкото тя е съхранила своите резерви. И те могат да бъдат задействани, след като бъде пробита руската отбранителна линия.
Трети етап
Военните експерти наричан настоящото състояние на фронта "трети етап" на украинското настъпление на юг в Запорожието и на изток в Донецка област.
В първия етап украинската армия се опита широко да използва бронирана техника, с която да пробие отбранителната полоса на руската армия, но се сблъска със сериозно съпротивление, което допълнително бе усложнено от широки минни полета, използване на вертолети и артилерия от страна на руската армия. Затова и светкавичен пробив на руската отбрана не се получи.
По време на втория етап Украйна смени тактиката, като се съсредоточи върху собствената артилерия, която започна да изтощава руските части в отбрана и да участва в контрабатарейна битка. Тази тактика стана възможна благодарение на по-голямата далекобойност на украинските оръдия и по-голямото количество и качество на артилерийските радари, както и на добре организираната работа на всички компоненти на тази борба.
Експертите понякога наричат подобни действия "оформяне на бойното поле". Този термин от западната военна наука означава комплекс от мерки, които подготвят успешно настъпление. Например атаки срещу вражески складове, прекъсване на комуникациите, потискане на артилерийски позиции и противовъздушна отбрана. Общата цел на такава подготовка е да се създадат условия, при които врагът ще бъде принуден да се защитава по начин, който е по-изгоден за нападателя.
В тази концепция се вписват и ударите с дронове по Кримския мост и обстрела на Чонгарския и Геническия мост с високопрецизни ракети - руската групировка в южната част на украинския фронт се снабдява през анексирания Крим по железопътен и автомобилен път.
В третата част, която се обсъжда от края на юли месец, украинците отново засилиха настъпателните си действия.
Засега тази активизация не прилича ни най-малко на пробив на фронта и решителна офанзива, както бе предсказвано през зимата и пролетта както от привърженици на Украйна, така и дори от нейни противници.
Въпреки засиления натиск, въвеждането на украински резерви, подвижните бойни действия, на фронта не се забелязва настъпление с решителни цели. Освен това руската армия вече се опитва да настъпи в района на Луганск, макар и също бавно и неуспешно.
Победата като цел
При това на Украйна ѝ е нужна победа на фронта по много причини.
На първо място, освобождаването на всички територии, окупирани от 2014 г. насам, е целта на войната, официално обявена от Киев. Второ, а и много се говори за това преди началото на офанзивата, успехът на лятната кампания ще определи отношението на Запада към Украйна, а подкрепата, политическа и материална, може да зависи именно от този успех.
"Както по политически, така и по стратегически причини се очакват значителни пробиви на бойното поле от контранастъплението. Засега обаче напредъкът е труден и това увеличава вероятността войната да продължи поне до края на следващата година. Ако това се случи, сложното уравнение в основата на целия конфликт, включително способността на Украйна да се съпротивлява, желанието на Америка да предоставя пакети с многомилиардна помощ и приемането на Путин с огромни жертви, ще стане още по-сложно", пише полското издание Rzeczpospolita.
Малко е вероятно украинското командване да не е видяло тези недостатъци на своята армия - това се доказва поне от факта, че началото на настъплението бе отлагано многократно.
Според израелския военен експерт Дейвид Генделман Украйна е в положение, в което удължаването на войната работи срещу нея. "За Украйна това е изключително неизгодно: милиони бежанци, ракетни и въздушни удари по цялата територия, разрушаване на икономиката и неясни перспективи за държавата като цяло. Единственият начин да се прекъсне тази тенденция е офанзива, която, ако е успешна, може да промени стратегическата ситуация на фронта, това е необходимо както за продължаването на войната, така и за подобряване на позицията при евентуални преговори", обясни той в интервю за Би Би Си.
А каква е причината въоръжените сили на Украйна все още да не са успели да постигнат значителни успехи?
Очевидното
Основната причина, за която пишат както украинските, руските, така и западните коментатори, е добре подготвената отбрана, която се състои от няколко линии, на преден план, включваща минни полета, крепости, окопи, бункери и други елементи на полевата фортификация.
Всичко това Русия построи за няколко месеца, през които Украйна се готвеше за настъпление. Посоката на удара на украинската армия беше твърде очевидна.
Фактът, че офанзивата най-вероятно ще се проведе в района на Запорожие към брега на Азовско море, беше обсъден още през зимата. Тази цел беше толкова ясна, че мнозина смятаха, че в резултат на това ударът ще бъде нанесен на друго място, неочаквано за Русия.
При успех в тази област въоръжените сили на Украйна ще могат да разделят групировката на Руската федерация на две части, усложнявайки ситуацията на руските войски на левия бряг на Днепър в района на Херсон и това вероятно би ги принудило ги да се оттеглят в Крим. Но в Москва това беше добре разбрано. През декември 2022 г. вече Русия вече активно строи укрепления в района на Запорожие, доставяйки там бетонни канали.
Отбрана и настъпление
Сами по себе си укрепленията и бариерите, включително минните полета, не могат да спрат настъпващите войски. Те само забавят нападателите. За преодоляване на препятствия и разминиране има различни инженерни превозни средства, специални части, които се занимават с инженерно разузнаване на района преди офанзивата, а след това и по време на нея помагат на войските да ги преодолеят. Следователно всякакви инженерни прегради са ефективни само когато зад тях има войски - пехота, бронирана техника, артилерия, авиация, както и собствени инженерни подразделения - минните полета могат да бъдат поставени предварително или могат да бъдат поставени буквално пред настъпващите сили, включително дистанционно.
Освен това отбраната обикновено е организирана в няколко линии, между които може да има разстояния от няколко километра. Следователно, дори след като пробият една линия, настъпващите части ще трябва да пробият следващата по същия начин.
Именно с такава защита се сблъскаха украинските части в района на Запорожие.
След като стана ясно, че ще е трудно да се пробие руската отбрана, украинците, както казват много коментатори, преминаха към тактиката за поражение на руските сили с помощта на артилерия. Смисълът на промяната на тактиката е, че тъй като войските са основната сила, която осигурява стабилността на отбраната, тогава е необходимо първо да ги отслабите и тогава ще бъде по-лесно да се справите и с бариерите.
В хода на подобно настъпление всяка от страните използва широк набор от сили и средства.
Например инженерната техника и сапьорите, които се занимават с разчистване на подходите към позициите на защитниците, са изложени на артилерийски огън. С него от своя страна най-добре се справя авиацията на настъпващите войски.
Срещу хеликоптери и самолети се използват армейски системи за противовъздушна отбрана на близко разстояние и собствена авиация. Противовъздушната отбрана от своя страна може да се справи ефективно с ракетна и оръдейна артилерия на атакуващите, а срещу тях - с авиация и батареи на отбраняващата се страна, която също има свои инженери, които се опитват да установят нови минни полета.
Дори на ниво поддръжка това са много сложни комбинации. А в боевете участват и основните сили - пехота и бронирана техника.
Общо взето всичко това се нарича битка с комбинирани оръжия.
Ефективността на всяка от страните в него се определя не само от набора от сили и средства, но и от подготовката на войските, като се започне от всеки военнослужещ и се стигне до големи формирования. Тази подготовка, способността да се действа в тясна връзка с другите участници в битката, се нарича бойна координация.
Западните военни експерти, които анализират действията на украинските сили, смятат, че по няколко причини ударните части на Въоръжените сили на Украйна имат проблеми с тази координация.
Защо не работи американската тактика
В началото на август месец американският вестник New York Times публикува аналитична статия, в която се посочва, че подготвените за настъпление украински войски са тренирали бойни техники на западни полигони под ръководството на западни инструктори, но не са имали достатъчно време да се научат да действат гладко в рамките на бой с комбинирани оръжия.
"Служители от администрацията на Байдън се надяваха, че девет обучени от Запада бригади, общо около 36 000 войници, ще покажат, че американският начин на водене на война е по-добър от руския. Докато руснаците имат тясно централизирана командна структура, американците научиха украинците как да дадат на старшите редови войници способността да вземат бързи решения на бойното поле и да използват тактика на комбинираните оръжия - синхронизирани атаки на пехота, танкове и артилерия", казва материалът.
Това се признава и от американската армия. Говорителят на военновъздушните сили на Пентагона бригаден генерал Пат Рейдър каза на брифинг на 10 август, че въоръжените сили просто не са имали време да овладеят "американската" тактика.
"Украйна някак си се връща към стил на война, който те познават от дълго време... И дори продължават сега... В който имат много опит, това е такъв акцент върху използването на тежка артилерия от съветски стил. И искам да попитам, в ретроспекция, бихте ли могли наистина да очаквате от тях да овладеят умението за маневрена война, което в Съединените щати е усъвършенствано от десетилетия, като се има предвид колко малко време имаха за подготовка", попита реторично Рейдър.
Американската тактика на бой с комбинирани оръжия, за която говорят експерти и военни, всъщност не се различава фундаментално от съветската. Съвременната война на сухопътния театър е свързана предимно с маневри.
Но ако говорим за някакви обобщени принципи, тогава предимствата на съветската школа за война с комбинирани оръжия ще бъдат маневриране, настъпление, концентрация на сили в ключов район, масивна артилерийска подкрепа, тайна на разполагане и голяма дълбочина на действие.
Американската тактика може да се опише с термини като: координация на всички участници в битката, ситуационна осведоменост и свобода на решение на всички нива на командване, както и въздушна подкрепа и изолация на бойното поле.
Бойната координация всъщност е от съществено значение за всяка комбинирана тактика, тъй като "синхронизираните атаки на танкове, пехота и артилерия", посочени в материала на NYT, са в основата на сухопътните сили на повечето страни, включително Украйна, Съединените щати и Русия.
Времето изтича
Въпросът тук по-скоро не е в качественото оборудване на армията, а в нивото на подготовка.
Както пишат военните експерти Франц Стефан Гади и Майкъл Кофман в статия, публикувана в списание Economist, украинските войски усвоиха тактиката на маневрена война на по-ниски нива, но започнаха да възникват проблеми на ниво батальон.
Майкъл Кофман, който посети Украйна, основава заключенията си на наблюдения, направени на място. "Докато Украйна може да провежда щурмови операции с комбинирани оръжия на ниво взвод, тази тактика започва да се разпада, когато се опитва да достигне ниво рота или батальон", пише той. Мнението му като предупреждение го има изложени още през февруари месец 2023 г. в статия, публикувана в американското военно онлайн издание Defensenews. В този материал се разказваше как американски инструктори обучават украинските военни в този момент на полигон в Германия.
"Приблизително 635 украинци завършиха приблизително пет седмици обучение, което включваше основни бойни мисии като стрелба, медицинско обучение, обучение на ниво отряд, взвод и рота, както и бойни учения на батальона", генерал Пат Рейдър, говорител на Министерството на отбраната на САЩ.
В статия от юли Майкъл Кофман направи заключение, което също следва от тези предпоставки: бойната координация работи на максимално ниво на батальона и обучението продължи само пет седмици, включително индивидуално обучение, което очевидно не беше достатъчно за пълна офанзивна готовност.
Фактът, че въоръжените сили на Украйна на някакъв етап преминаха към потискане на руската отбрана с артилерия, свидетелства по-скоро за невъзможността да се действа по различен начин поради липса на сили и средства, отколкото за предпочитане на някаква специална тактика.
Бог е на страната на големите батальони
Успехът на руската армия в отбраната, който всъщност се измерва с факта, че тя не е пробита в голяма дълбочина, до голяма степен се определя от факта, че руската армия успя да увеличи плътността на бойните формации при фронта и да създаде резерви.
Съществува поверието, че настъпващата страна трябва да превъзхожда противника три пъти по численост в жива сила и техника. Това съотношение е доста условно, взето е като основа, тъй като се смята, че атакуващата страна претърпява три пъти повече загуби от защитаващата се. Всъщност е различно.
Както каза Дейвид Генделман в интервю за BBC, "въпреки революцията във военното дело и така нататък, Бог все още е на страната на големите батальони", и командването на руската армия се убеди в това след украинската офанзива близо до Изюм през есента на 2022 г. Тогава основната причина за успешния пробив на руската отбрана бе липсата на личен състав на фронта.
"Руската армия исторически не е свикнала да се бие в условията на числено превъзходство на противника и тази ситуация трябваше да бъде коригирана. Поради това беше извършена частична мобилизация на резерва, а руската групировка се удвои - от 200 на 400 хиляди души. Все още не е перфектно съотношение, но е голям скок. И това сега е и основната разлика от миналогодишната ситуация", каза той.
Според Генделман, ако издигнатите укрепления не са били защитавани от толкова много хора, тогава отбраната вече е щяла да бъде пробита. "Фактът, че въоръжените сили на Руската федерация сега се представят много по-добре, отколкото по време на Харковския пробив, по отношение на два ключови фактора - устойчивостта на войските при обстрел и стабилността на бойния контрол, също, в допълнение към натрупването на бойни действия опит и умения, се основава на количеството: благодарение на броя е възможно да се спрат загубите и да се подкрепи защитата с резерви ", смята Генделман.
Средствата на войната
Някои компоненти на "американската тактика", например ситуационна осведоменост, тоест най-пълната информация за състоянието на вражеските войски и собствените им сили, както и свободата за вземане на решения на по-ниските нива на командване, според експерти, са силните страни на въоръжените сили на Украйна от самото начало на инвазията през февруари 2022 г. и остават такива до днес.
Това беше улеснено от обучението на украинската армия, която се подготвя от западни инструктори от 2014 г., и оборудването на съвременните комуникации - както отбелязват много проруски военни блогъри и експерти, въоръжените сили на Украйна са много по-добре оборудвани с цифрови радиостанции и други системи, които повишават информираността и значително ускоряват процеса на вземане на решения.
Друго техническо предимство на въоръжените сили на Украйна са артилерийските радари, които позволяват на украинците по-успешно да водят контрабатарейна борба.
Армията обаче не е набор от компоненти, а система, в която взаимодействието и координацията между компонентите означава много повече от високата производителност на отделните звена.
Следователно предимствата, които има украинската армия, не могат да компенсират дисбаланса, произтичащ от слабите звена.
На първо място, това е остърият недостиг на авиация. Въпреки факта, че Украйна все още разполага с бойни самолети, наличните е трудно да се нарекат широкомащабна авиационна поддръжка. Отчасти поради липсата на хеликоптери и самолети във въоръжените сили на Украйна, руските войски успяха успешно да използват ударни хеликоптери, които могат да поразяват украинска бронирана техника от разстояние, което надвишава обсега на украинските преносими ракетно-зенитни комплекси.
Освен това самолет, чиято бойна натовареност е по-голяма от залп на артилерийска батарея и който е способен да използва оръжие по-бързо, е много ефективно средство за борба с артилерията.
Украйна обаче едва ли ще успее да компенсира този недостатък в близко бъдеще - обучението на пилоти на западни изтребители едва започва, а и решение за доставката на тези бойни машини все още не е взето. А фактът, че въоръжените сили на въоръжените сили на Украйна се нуждаят от изтребители F-16, беше казано в Киев преди година.
Във всеки случай преобучението на пилотите на американски F-16 ще отнеме няколко месеца.
Второ, настъплението показа недостатъчно количество инженерна техника, която винаги понася големи загуби при преодоляване на инженерни препятствия - минни полета и препятствия.
Инженерното оборудване, включително бариерни превозни средства, превозни средства за ремонт и възстановяване и специално оборудване за разминиране, присъства в западните доставки през последните месеци, но тези средства вероятно все още не са достатъчни.
Тъй като армията е система, в която всички звена са еднакво важни и още по-важно е взаимодействието между всички компоненти, то всички тези недостатъци не могат да бъдат компенсирани с други предимства.
Западната техника
Едно от предимствата на въоръжените сили на Украйна, за което много се говори през последните месеци, е западното оръжие и военна техника. Това предимство обаче в известен смисъл се превърна в недостатък.
От една страна, много от системите, които бяха доставени и се доставят в Украйна, бяха или разработени сравнително наскоро, или модернизирани до напълно съвременно ниво, и те превъзхождат тези, които са били на въоръжение във въоръжените сили на Украйна преди руската инвазия.
Например Украйна получи британски танкове Challenger II, които бяха пуснати на въоръжение в края на 90-те години. Германските танкове Leopard 2A6 са модернизирана версия на превозното средство, която отговаря на всички съвременни изисквания. Други съвременни средства включват шведската бойна машина на пехотата CV90, американските бронирани машини Stryker и Bradley и много други.
Много от тези системи превъзхождат по тактико-технически характеристики подобни руски, но предимствата им се превръщат в недостатък.
Факт е, че разработването на технологии от екипажа изисква време. Всяко бойно превозно средство се използва в битка, където понякога всичко се решава не дори от секунди, а от части от секунди и следователно екипажът трябва да може да го контролира на ниво рефлекси.
След началото на инвазията западните партньори на Украйна се опитаха да прехвърлят в нея оръжейни системи от съветски тип - в този случай нямаше нужда да отделят време за обучение на екипажи, които бяха добре запознати с такова оборудване. С течение на времето обаче запасите от налични Т-72, бойни превозни средства на пехотата и други превозни средства започнаха да се изчерпват.
Танкове от друга война
В допълнение към факта, че украинските екипажи трябваше да овладеят непознати бойни машини, други военни, като пехотинци, артилеристи и инженери, трябваше да се научат да работят с тях. Тоест да се отработи самата бойна координация.
Фактът, че западните танкове, бронетранспортьори и бойни превозни средства на пехотата са създадени за други тактики, не може да не повлияе на качеството на тази координация.
Както Андрий Тарасенко, украински експерт, каза пред BBC, бронираните машини от съветски тип (и много съвременни руски системи, като Т-90 и БМП-3) са създадени за напълно различна тактика от западните системи. Според него съветската бронетехника е създадена в рамките на технологична идеология, която датира от 50-60-те години на миналия век, когато Съветският съюз се е подготвял да участва в ядрена война - пълномащабна или с използване на тактическо ядрено оръжие.
Всичко, което използваме в момента, са машини, създадени в идеологията на 60-те години, създадени според визията за бъдеща война - акцент върху антирадиационната защита, превозни средства, чийто екипаж е защитен от светлинна радиация по време на ядрена експлозия, дори в ущърб на видимостта, те имат малко прорези."
Руски експерт, който пожела да остане анонимен, каза, че съветските и западните бронирани машини са предназначени да се противопоставят една на друга и затова техните характеристики често са директно противоположни. Според него западните бронирани машини са създадени повече за отбранителна война и следователно превозните средства са по-защитени, по-тежки, дизайнът им е по-подходящ за позиционни битки (и двамата експерти обърнаха внимание на ъгъла на наклона на оръдията на западните танкове, което им позволява да стрелят от прикритие от задната част на хълмовете и висока задна скорост).
В същото време, както отбеляза руският експерт, по време на разработката съветската (руската) техника беше подложена на "повишени изисквания за преодоляване на прелези и препятствия, и това беше взето предвид според изисквания за стратегическо модернизация на танкове".
Като цяло съветските бронирани превозни средства (и по-нататъшното им развитие) се отличаваха с лекота и мобилност, докато западните модели бяха създадени с по-голям акцент върху сигурността. Това са доста различни понятия и те не биха могли да не повлияят на естеството на оборудването и неговото бойно използване.
Вярно, както отбеляза израелският експерт Давид Генделман, този проблем във всеки случай не е толкова остър, колкото общото ниво на подготовка на военните.
"Всъщност за голяма част от личния състав съветските тактики и оборудване не са по-известни от западните, те не познаваха нито едното, нито другото. Те просто не са имали време да завършат обучението си като цяло, а не конкретно за "западните", не са имали достатъчно месеци бойна координация. Западното оборудване, което получиха, е достатъчно универсално, за да работи в различни видове бойни приложения, а не само за някаква "западна" тактика", казва той.
Друг проблем, съдейки по публикациите и коментарите в пресата и социалните мрежи, беше разнообразието от системи, които Западът доставяше и продължава да доставя на Украйна. Според проекта Oryx въоръжените сили на Украйна са въоръжени с най-малко девет различни бронетранспортьора, повече от дузина бойни машини на пехотата и около 10 вида танкове.
Всъщност това може да усложни планирането и провеждането на операции, при които всеки компонент трябва да бъде свързан с останалите и всички, включително командването, трябва да вземат предвид характеристиките и свойствата на бойците. Например, няма да е възможно бързо да се прехвърлят верижни превозни средства на няколко десетки километра, а колесните бронирани превозни средства могат да заседнат в кално поле.
Но всички експерти, интервюирани от BBC, отбелязаха, че най-големият проблем в това разнообразие от системи е, че за всеки тип е необходимо да се организира доставката на резервни части, компоненти, а често и боеприпаси.
Според Дейвид Генделман "във всеки случай на този етап това е неразрешим проблем, трябва да работим с това, което имаме".
Какво следва?
Въпреки песимизма на коментаторите при оценката на резултатите от подготовката на украинските войски преди настъплението, почти всички отбелязват, че въоръжените сили на Украйна все още запазват способностите си, ако не да постигнат решителен успех, то да преместят фронтовата линия на дълго разстояние.
В интервю за канала на Александър Плюшев Майкъл Кофман каза, че недостатъчно обучените бригади на Въоръжените сили на Украйна придобиват боен опит в битките и тяхната боеспособност нараства. А и освен нови формирования, които нямат съгласуваност, на фронта действат и опитни части.
Според Дейвид Генделман действията на украинската армия на юг и изток приличат по-скоро не на бързия пробив в района на Харков, а по-скоро на "изтласкването" на войски от десния бряг на Днепър в района на Херсон.
"В известен смисъл можем да кажем, че това беше "Харков не се получи, да опитаме Херсон": постоянен натиск от фронта с бавно гризане и периодично редуване на тактиката на малка пехота и по-големи механизирани части, едновременно с постоянни атаки на отзад, логистика, с контрабатарейна борба и игра за натрупване на загуби и привличане на резерви", каза той.
В същото време украинските ракетни удари по комуникациите, по-специално по мостовете, които свързват Крим с континента, просто се вписват в американската тактика за изолиране на театъра на военните действия.
"Благодарение на увеличаването на групировката Въоръжените сили на Руската федерация разполагат с много сили на юг, но по-голямата част от резервите вече са вкарани в бой или са дислоцирани в отбранителната зона, а Въоръжените сили на Украйна все още не са вкарали в действие значителна част от резервите. Следователно, въпреки всички недостатъци в подготовката и материалната база и понесените загуби, Въоръжените сили на Украйна все още имат теоретичен шанс да пробият стената на руската отбрана рано или по-късно", смята израелският експерт.