Вълната от военни преврати в бившите френски колонии от Западна Африка се разраства като горски пожар през август. След като преди месец генералите взеха властта в Нигер, новината от днес е, че същото се е случило и в Габон. А между лятото на 2020 и януари 2022 г. военни преврати бяха извършени в Мали, Чад, Гвинея и Буркина Фасо. Това коментира във "Фейсбук" експертът Пламен Петров.
Габон обаче е малко по-особен случай. Това е африканската страна с най-голям БВП на глава от населението ($9300 годишно, за сравнение – в България е $14 800), ако не броим островите Мавриций и Сейшели и миниатюрната Екваториална Гвинея. Източникът на това относително богатство е нефтът. Неговият добив в Габон обаче намалява, запасите се изчерпват, сега е около 180-200 хиляди барела дневно. Страната е член на ОПЕК – картела на износителките на петрол. Не е изненадващо, че основните играчи в габонския нефтодобив са компании от бившата метрополия Франция.
Политическата система на Габон не е много по-различна от тази на съседните му африкански страни, аз бих я определил като „имитация на демокрация. От 1966 г. до днес Габон е управляван само от двама президенти, които са баща и син. Албер-Бернар Бонго, бивш офицер от френската армия, практически държи нишките на властта в Либървил (столицата) от 1966 г., когато става вицепрезидент, но президентът е тежко болен. Година по-късно държавният главна умира и Бонго е избран на негово място вече официално. Интересно е, че през 1973 г. след посещение в Либия той решава да си смени религията, приема исляма и се преименува на Омар Бонго. Синът му, който днес бе свален от власт, също е мюсюлманин, макар че тази религиозна общност е малцинство в Габон – не повече от 12%. Управлението на Омар Бонго е клептократично – легенди се носят за богатството на президента и семейството му, за неговите имения във Франция, суперскъпи коли и любовници. Но все пак приходите от нефта са сериозни и по малко от тях стига и до гражданите на страната, което потиска социалното недоволство. Освен това населението на страната не е голямо – само 2,4 млн. души.
През 2009 г. Омар Бонго умира и, о изненада – за нов президент е избран синът му Али Бонго Ондимба. Той сигурно нямаше да надмине баща си по управленско дълголетие, защото вече е на 64 години, но упражнява властта по сходен начин. В правителството са включени представители на различни племенни групи, за да има баланс, а видните опозиционери редовно са кооптирани във властта. Непосредственият повод за преврата са поредните (вероятно фалшифицирани) президентски избори. Централната избирателна комисия обяви, че Али Бонго ги е спечелил с 64% от гласовете.
Сега се очаква международната реакция. Позицията на Европейския съюз ще зависи предимно от мнението на Франция, а тя подкрепяше режима на бащата и сина Бонго, най-вече заради интересите в петролодобива. Властта на превратаджиите явно е незаконна, но едва ли ще се стигне до френска военна интервенция срещу тях. Париж намали военното си присъствие в Габон и сега там има само 350 френски войници.