Евелина Славкова пред ФАКТИ: Петков и Василев се качиха на политическите плещи на Радев и консумираха тази легитимност

Тази „сглобка“, по какъвто и да е начин, функционира към този момент. Важно е за „сглобката“ да започне да изглежда приемлива и все по-работеща, за да са си заслужава поетите негативи. Каква да очакваме след местните избори. Пред ФАКТИ говори социологът от „Тренд“ Евелина Славкова.

- Г-жо Славкова, новият политически сезон започна. Защо скърца „сглобката“… Чуваме какво казва Бойко Борисов и какво му отговаря Кирил Петков…
- Не трябва да забравяме, че „сглобката“ е много сложна по своя смисъл, най-малкото. Нека припомним, че ПП изгради своята политическа заявка и своята политическа партия, те просто получиха тези резултати именно на анти-ГЕРБ говорене. Но, също така, трябва да имаме предвид и спецификата на периода, в който се намира тази „сглобка“ сега. На вратата чукат местните избори, а хората и електоратите очакват отговори от страна на своите политически лидери. Със сигурност предизборното говорене започна и няма да спре до местните избори. „Сглобката“ ще изглежда още по-скърцаща в контекста на предстоящите местни избори, защото всеки ще се бори за кметове и съветници в градовете, в които ще издига кандидати. Битката със сигурност ще се разгаря още повече и в отношенията в тази „сглобка“.

- Може ли да очакваме по места отново да се търси „сглобка“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ…
- Местните избори са много специфични. От тази гледна точка в ситуацията виждаме как несъвместими политически субекти управляват държавата, но същото може да се види и по места. Не говоря за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, а как по места се правят несъвместими коалиции от различни политически субекти. Просто успяват да се съберат. Аз очаквам на определени места в страната да не видим и коалиция ПП-ДБ, защото такива сигнали се чуват. Към момента заявките са, че в големите областни градове всички партии ще се явяват по отделно. Това със сигурност ще бъде много затрудняващо работата на тази коалиция на национално ниво. Със своите специфики по места изборите за кметове ще бъдат много интересни. Също така нека да си представим една ситуация… Къде ще отидат избирателите на „Възраждане“, избирателите на БСП в градовете, в които те няма да са на втори тур. Ще видим интересни конфигурации и то със сигурност. И тогава ще има много интересни неща за анализ.

- Остава ли президентът Радев основният противник на управлението… И двете страни са доста активни в тази вербална критика?
- Май някак забравихме, предвид управлението на дългите служебни кабинети, риториката на президента. Ако се върнем няколко години назад, ще си спомним остри критики от Радев към управлението на ГЕРБ. А някак сега излиза, че сме едва ли не изненадани от тази ситуация и поведението на държавния глава. Факт е, че в някаква степен именно президентът се яви „лепило“, за да се получи тази некоалиция. Нека използваме и другия термин. Просто некоалицията имаше ясен аргумент защо да се събере. А основната идея бе, че не трябва да се позволява да управляват повече служебни кабинети на президента. Така че Радев определено имаше някакъв спояващ елемент. Трябва да кажем, че в момента президентът също не губи от тази „сглобка“, защото има една немалка част от българското общество, което се чувства непредставено, хората се чувстват неудовлетворени от тази „сглобка“ и те биха симпатизирали, биха припознали президента като алтернатива на това управление. Независимо, че към момента не се говори за политическа партия на държавния глава. Може определено да твърдим, че има хора, които симпатизират на президента и те са много.

- Но той загатва с думите си в няколко речи, че е нужно обединение, нещо ново в лявото пространство?
- Тази ситуация, в която сме, не може или би било по-трудно да налага някакви нови лица в политически план, които по един или друг начин да му бъдат пришити. Нека само да припомня политическата кариера на Кирил Петков и Асен Василев, които успяха да спечелят от вдигнатия юмрук на Румен Радев. Петков и Василев се качиха на политическите плещи на Радев и консумираха тази легитимност. Друг, който не бе легитимиран от президента, но някак бе пришиван към Радев, бе Стефан Янев. Влизането на Янев в парламента, на база социологията, показва, че това стана благодарение на симпатизанти на Румен Радев, които смятаха, че партията на Стефан Янев е политически проект на президента. Казвам това като ретроспекция, защото е повече от ясно, че ако президентът реши да участва в политиката, той трябва да бъде лицето, което да се ангажира. Към този момент какъв интерес има президентът да прави партия, след като сме в ситуация, в която не се виждат предсрочни парламентарни избори на хоризонта. Не виждаме и някакъв процес на партийно строителство. Да, той загатва, че има интерес към политиката и извън президентската институция. Тук има два варианта - ако има предсрочни избори и той обяви политически проект, трябва да напусне президентството и участва в изборите. Другият вариант е при избори след края на този кабинет, който може да претърпи промяна, да има ротация, да има конфигурацията на участниците в тази „сглобка“, но след пълния четири годишен мандат на този кабинет и когато изтече мандатът на президента. Предполагам, че тогава Радев може да реши да „скочи“ в политиката.

- Местните избори могат ли да бъдат катализатор на разваляне на „сглобката“…
- Нито една от политическите партии, участващи в тази „сглобка“, няма интерес от предсрочни избори. Кажете ми коя политическа партия ще каже на електората си, че сега отиваме на предсрочни избори!? Това означава, а и със сигурност основният аргумент ще бъде, че президентът пак ще получи власт и ще управлява през служебно правителство, разочарование в електората. Смятам, че това някак много трудно може да се обясни от управляващите на техните избиратели. „Сглобката“ намериха начин да се съберат, колкото и да са различни, така че защо да не намерят начин и да продължат с идеята да не дават властта на президента Радев.

Трябва да имаме предвид, че местните избори могат да променят „сглобката“, но не и да я счупят.

Можем да видим и по-бърза ротацията. Представете си една ситуация, в която след втория тур видим пак синя карта на България. Просто да си припомним картите, които ГЕРБ показваха, за да се види къде какво са успели да вземат. Ако това се покаже пак, ще има друга тежест във воденето на разговорите в тази „сглобка“. Много трудно можем да дадем някаква оценка какво може да се случи от днешна дата, но със сигурност „новата карта“ ще предизвика някакъв нов разговор в „сглобката“, защото ще имаме нова ситуация и ще се постави въпросът: „Вижте каква е нашата тежест в страната и каква е вашата?“ Местните избори за мен лично със сигурност ще бъдат някакъв катализатор на разговор в тази посока, а това може да доведе и до някаква промяна в кабинета. В настоящия момент обаче никой не би рискувал да хвърли държавата в избори, защото ще понесе много електоралните щети. Предвид и това, че се намираме в интересна геополитическа обстановка, никой не иска да остави държавата пак без редовен кабинет, без да правя оценка на служебните кабинети. Това не би било прието и от нашите международни евроатлантически партньори.