Газовото споразумение, подписано между България и Турция в началото на годината, може да е от полза за Русия, за да продължи индиректно да изнася газ за Европа, въпреки санкциите. Някои гласове в Брюксел са притеснени от това, пише френското списание L"Express, като цитира материал на вестник Politico.
На пръв поглед това споразумение изглежда има точно обратната цел. На 3 януари българското правителство обяви подписването на споразумение с Турция за прекратяване на зависимостта на страната от руски газ. Москва осигуряваше почти всички доставки за тази източноевропейска страна, преди да прекъсне износа му след началото на инвазията в Украйна. "Така ще можем да купуваме газ от всички международни производители и да го разтоварваме в Турция, където ни е най-удобно логистично", каза тогава министърът на енергетиката Росен Христов. Според Politico сделката може да покрие до 60% от годишното търсене на газ в България. Освен това ще даде достъп до българските тръбопроводи на Боташ, турската държавна газова компания, за да продава газ на съседни страни, като Румъния.
"Да отвориш вратата за руския газ"
Но произходът на този вносен газ повдига въпроси. Днес 45% от турските газови доставки идват направо от Русия, през газопровода "Турски поток", разположен под Черно море. Според условията на подписаното между София и Анкара споразумение обаче България няма да има правото да знае произхода на газа, който ще внася от Турция. "Булгаргаз", българската държавна петролна компания, ще събира газа директно на границата с Турция и няма да има достъп до турската инфраструктура. Достатъчно, за да накара Аура Сабадус, анализатор за ICIS (Independent Commodity Intelligence Services), да каже, че този договор може "много добре да отвори вратата за руски газ" в Европейския съюз. Защото, ако ЕС си е поставил за цел да спре вноса на руски газ до 2027 г., това споразумение между Анкара и София трябва да продължи до 2035 г. Това са почти осем години, през които Русия може да продължи да доставя на държава-членка на Европейския съюз, противно на политическите и дипломатически позиции, застъпвани от Брюксел.
Сценарият е още по-възможен, тъй като Турция напълно осъзнава, от своя страна, желанието си да действа като търговски посредник между Русия и Европа. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган дори подписа споразумение с Владимир Путин през октомври 2022 г. Турция да се превърне в "газов хъб" на вратите на Европа, по-специално след спирането на газопроводите "Северен поток" 1 и 2. Двамата президенти трябваше също така да се видят отново този понеделник, 3 септември, но за да обсъдят съвсем различна тема: тази за споразумението за украинските зърнени храни.
"Нова ера за руската търговия"?
Този български пример може да предвещава нова стратегия, използвана от Москва. Според Аура Сабадус българският случай показва, че можем да навлезем в "нова ера за руската търговия". Без повече официални и главозамайващи договори, като се има предвид дипломатическата ситуация между Европейския съюз и Москва: отсега нататък Русия ще може да продължи да захранва европейските газопроводи повече чрез непряк износ. Българският случай буди страхове в средите на ЕС. Европейски дипломат, цитиран от Politico и пожелал анонимност, изрази своята "загриженост относно трети страни, които се стремят да избегнат санкциите на ЕС", насочвайки се съвсем директно към двусмислената роля, която Турция играе от началото на войната в Украйна. Същият този дипломат добавя още: "Всички трябва да бъдем бдителни по този въпрос и ще следим внимателно произхода на вносния газ".
Българската държавна газова компания "Булгаргаз" заявява в своя защита пред Politico: "Фундаменталното условие" за споразумението е, че "внасяният газ трябва да идва изключително от страни, които не са засегнати от санкции, ембарго или търговски ограничения". Но тази непрозрачност, приета в произхода на вносния газ, кара хората да настръхват чак до България. Новото реформаторско правителство, избрано миналия април, след подписването на споразумението обяви, че този договор "не е трябвало да бъде подписван".