Отидете към основна версия

884 1

Предизборни задявки в Словакия

  • словакия-
  • избори-
  • парламент

Ожесточената предизборна кампания в Словакия продължава

Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Засега 8 политически партии и коалиции имат шанс в предсрочните парламентарни избори в Словакия на 30 септември т.г. Според септемврийското допитване на Агенцията за социологически проучвания „Ипсос”, партията „Смер ( = Посока) – Социална демокрация” на бившия премиер Роберт Фицо с над 20% популярност имаше преднина с 3-4 % пред „Прогресивна Словакия”, досега извънпарламентарно движение, създадено 17-18 години след Смер.

„Посока-та” е лявоцентристка социалдемократическа партия от 1999 г., с неизменен лидер Фицо. Смер печели всички парламентарни избори от 2006 г. насам с 29-44% от гласоподавателите, но не винаги успяваше да си намери коалиционни партньор/и. Роберт Фицо бе министър-председател през 2006-10 г. (съвпадна с мандата ми в Братислава) и през 2012-18 г. Той беше принуден да подаде оставка през 2018 г. след убийството на разследващ журналист, което предизвика масови протести, частично подклаждани и от политически недоброжелатели не само в страната. Те „не разбираха”, напр., защо Словакия не желае да ратифицира Истанбулската конвенция и защо управляващите в СР изказваха предпочитание към закупуване на шведските многоцелеви изтребители SAAB JAS 39 „Gripen“, вместо към Ф-16 (или Ф-35 за Чехия).

Новите правителства в бившата ЧСФР преосмислиха намеренията си...

Според проатлантическия мозъчен тръст със седалище в Братислава GLOBSEC /НПО/ в опозиция лидерът на Смер станал по-радикален. По време на първия си премиерски мандат г-н Фицо бе категоризиран от либерал-глобалистите - заради по-балансираната си външна политика с „гигантите” - като левичарски популист. Дори когато въведе първи и единствен във Вишеградската група еврото, тогавашният ни министър-председател г-н Станишев „се разсея” да присъства на тържествената международна церемония в Братислава. А и Смер-СД беше в немилост, със замразено членство в ПЕС и нищо чудно Сергей Станишев да се е готвил вече за кариерата си в Брюксел.

Допитванията в Словакия сочат напоследък, че избирателите са разтревожени от икономическите проблеми заради COVID ограниченията, високата инфлация, свързана с военните действия в Украйна и ръста на нелегалните мигранти.

По оценки в „Дойче веле” след 3,5 години управление на прозападната реформаторска коалиция в Словашката република, която демонстрира най-вече хаотичен стил на администриране, сега е възможно Роберт Фицо да се върне на власт. Номинално той е социалдемократ, но на практика бил десен националист, близък до Виктор Орбан. Фицо нееднократно е привличал внимание с антиукраински и проруски послания и обещания да прекрати напълно досегашната военна подкрепа за Украйна. Временният служебен кабинет в СР не разполага с много правомощия. Въпреки това прозападният лагер в Словакия явно не желае да мобилизира повече избиратели към лагера на Роберт Фицо, разрешавайки безконтролен внос на украинско зърно.

Второ място в парламента по брой на депутати се очертава засега пред „Прогресивна Словакия” (ПС) с над 17% от гласовете към 20 т.м. ПС възникна, според познавачи, предварително (през 2016-2018 г.) около бъдещата от 15 юни 2019 г. президентка на СР Зузана Чапутова.Те твърдят, че ПС е член на Групата на европейските либерали, ALDE, преди учредителния си конгрес през м.януари 2018 г., когато г-жа Чапутова бе избрана за заместник-председателка на ПС, а на 29 май с.г. обяви кандидатурата си за президент на Словашката република. По програма движението ми напомня силно за шаблона на „Демократична България”, донякъде на ПП и ГЕРБ. Особено когато ГЕРБ и/ли лидерът ѝ са в периоди на „международно братско оцеляване”. Въпреки че ПС е единственият словашки представител в ALDE. В сравнение с ДПС у нас ПС, като централно-европейска партия, е по-категорична с подчертаване на приоритетите си: прозападна ориентация, членството в ЕС и НАТО, защита на всевъзможните права на човека, вкл. от дискриминация на ЛГБТИQ-тата, на циганите. Смекчаване на последствията от климатичните промени, защита на природата, борба против дезинформацията, оказване на помощ на Украйна и подкрепа за нейно членство в ЕС.

Трето място според проучването би заела партията „Глас – Социална демокрация” с 11-13 % на другия социалдемократ и екс-премиер Петр Пелегрини, по-приемлив „по ценности” от Фицо в Брюксел. „Глас”-ът е в ПЕС, а от юни 2020 г. има в парламента на СР 11 депутати. Всички те са бивши членове на „Посока-СД”, включени и избрани като нейни кандидати в изборите за Национален съвет на СР (=парламента) през 2020 г. „Гласовитите СД” се самоопределят като центристка левица, проевропейска.

Четвърто място се очаква да заеме движението „Република” с над 8%. То бива етикетирано като словашко националистично политическо движение, от някои наблюдатели дори като неофашистко. Движението има богата история на смяна на имена, активност, ориентация и програми след 2002 г. Тогава се отцепи от движението ДДС на екс-премиера Владимир Мечиар, а през 2002-04 г. подкрепяше твърде пасивно президента Иван Гашпарович (2004-14 г.). След 2021 г. то рязко се радикализира.

На пето място в Националния съвет би се класирала с над 8% коалицията на “Обикновените хора и независими личности” (ОХНЛ) на бившия министър-председател Игор Матович (21.03.2020 г. – 01.04.2021 г.) с партиите „За хората” и „Християнски съюз”. На изборите през 2020 г. Матович победи с над 25 %, но сега за влизане на коалиции в Националния съвет на СР са необходими минимум 7%, които коалицията на ОХНЛ не достигаше в предшестващите анкети и на други сравнително по-достоверни словашки агенции като АКО, Фокус, NMS Market Research Slovakia.

За некоалирани партии или движения границата за парламента е 5 %. Според „Ипсос” и другите агенции към 20 т.м. тази граница преодоляват още 3 партии: „Свобода и солидарност” (либерални дясноцентристи, вече отново след 2012 г. в опозиция), Словашката национална партия (трикратен коалиционен партньор на Фицо) и Християн-демократичното движение (дясно-центристки консерватори).

Извън борда засега са партиите „Сме семейство” на председателя на НС Борис Колар и „Демократи” на бившия премиер Едуард Хегер (2021-23 г.). За сведение, „Свобода и солидарност” напусна правителствената коалиция, оглавена от ОХНЛ, а през декември м.г. парламентът гласува недоверие на правителството на Хегер. През май т.г. бе назначено от З.Чапутова служебно правителство, начело с Людовит Одор (банкер, прагматик, приближен на десницата, етнически унгарец).

От софийски поглед не става ясно дали експулсирането на руски дипломат от СР на 14 т.м. има връзка с изборите. След м.март м.г., когато Братислава обяви за нежелано лице руския военен аташе и още двама дипломати на РФ. Последва съкращаване броя на персонала на руското посолство с 35 души, т.е. с около 50%.

***Ожесточената предизборна кампания в Словакия продължава. Преди десетина дни лидерът на ОХНЛ Игор Матович нахлул на пресконференция на „Смер” с обиди. Бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Роберт Калиняк го зашамарил (има видео). Фицо защити съпартиеца си екс-министър (с майка българка) с думите, че „с дебил не се говори”, по адрес на Матович. Депутат от ОХНЛ инкасирал юмручен удар и бил замерен с яйце в гр. Лученец. Г-жа Чапутова обвини Фицо, че я клевети в публичните си изяви. Той пък се закани да подаде жалба срещу нея за погазваване на Конституцията след изборите, пред новия парламент. Познати истории, нали?

**Ежедневникът „Правда” предупреждава за възможен следизборен „пат” между Смер и ПС. Евентуални приемливи партньори на Смер могат да бъдат „Глас – Социална демокрация”, Словашката национална партия, движението „Република”, но от „Глас”-а не са/”били”/ политически съвместими с последното.

За предизборните прогнози седмица преди изборите си спомням за коментатори като Т.Новак, които през м.март 2019 г. „заподозряха” щаба на слабо познатата тогава кандидат-президентка Зузана Чапутова в „надпрофесионален подход”. Ангажирани социологически агенции индоктринирали избирателя да гласува за нея чрез практически невъзможен скок на преференциите ѝ от 10 % на 52% дни преди 1-я кръг. Т.е., с тези 52% обществеността била предварително подготовяна за бъдещ шокиращ резултат. А явно и на екипа не са липсвали средства ?!

*Сега подходът е по-туширан, а и Фицо е многостранно обигран политик. В последните дни нарастват преференциите за «Прогресивна Словакия». След провала на Матович изглежда, че за главен опонент на 59-годишния Фицо, „провинциалист по месторождение”, е „удостоен” председателят на ПС Михал Шимечка, 39 годишен братиславчанин, политолог, бивш журналист. От 2019 г. Шимечка е ЧЕП ( = член на Европейския парламент, т.е. евродепутат), а от януари 2022 г. заместник-председател на Европарламента. Явно либерал-глобалистите разчитат на слабо позната личност с брюкселски функции, вероятно с чиста биография, да привлече повече гласове, да намери следизборни съюзници и да се противопостави на „политическия танк” Фицо. И да му нанесе трето поредно поражение: след това, когато през 2014 г. Фицо поведе в 1-я тур на президентските избори, но на 2-я дясно-центристите „либертета”(по Вазов) се обединиха около милионера Андрей Киска. Второто поражение бе принудената му оставка през март 2018 г. Въпреки, че след 1-2 години убийците на журналисти бяха осъдени и се оказа, че те нямат никаква връзка с екс-премиера. Както и че той нямал нищо общо с неаполитанската мафия. Дезинформацията в социалните мрежи засилва поляризацията сред избирателите и допринася за обществения скептицизъм към подкрепата за Украйна. И Фицо не пропусна наскоро да се зарече да наложи вето на членството на Украйна в НАТО, ако му възникне такава възможност. В предизборната си кампания той изтъква, че войната там започва през 2014 г. с избиването на руснаци от нацисти в Донбас и Луганск, по тезата и версиите на Москва. Фицо предизвикваше недоволство в Брюксел още и с критиките си към санкциите срещу Русия.

Но изборът е пред словашкия народ!

****За нас приятелите на Словакия е важно, че вековните българо-словашки взаимни симпатии и отношения са неподвластни на времето и политическата конюнктура. Няма да ги промени и резултатът от предстоящите парламентарни избори в Словакия.

25 септември 2023 г. Огнян Гърков

ogniangarkov.blog.bg

Поставете оценка:
Оценка 3.4 от 5 гласа.

Свързани новини