На 22 септември т.г. Канадският парламент в Отава се изправи два пъти на крака за да поздрави с бурни овации „героят“ от Втората световна война – украинският канадец Ярослав Хунка. Самият Зеленски, гост на президента Джъстин Трюдо, едва ли е предполагал, че домакините ще изразят така демонстративно възторга си към бившият му сънародник - ветеранът от Waffen SS. Дипломати на САЩ, Англия и Франция също придружиха с ръкопляскане речта на председателя на парламента Антъни Рота, който от трибуната на високопоставената институция събуди ентусиазма на присъстващите. Според него гостите – Хунка и Зеленски - са бойци за независимостта на Украйна, жертва на руската агресия.
С насажданата систематично омраза към „руснаците“ и Русия като цяло, за да оправдае финансовата и военна подкрепа на страните членки на НАТО, парламентът в Отава оскверни жертвата на 45 000 канадци, паднали в бой срещу нацистите.
Наказателната дивизия „Waffen SS Galicia", в която участва Ярослав Хунка, в продължение на 3-4 години замества Гестапо и пази тила на нацистите в окупираните от Райха територии в Източна Европа. Нейните войници избиват всички заподозрени в неприязън или враждебност към немските окупатори. Партизани, но и нищо неподозиращи цивилни граждани са разстреляни без съд и присъда. Между тях са и стотици хиляди евреи. Погромите нямат определена зона на действие. От този трагичен период са останали „Братски могили“ в Украйна, Полша, бивша Югославия, Чехия и Словакия. Преследвана от „Червената армия“, украинска нацистка дивизия се предава на англичаните на 11 май 1945 година. Няколкостотин от нейните бойци намират убежище в Канада.
Защитниците на Ярослав Хунка го превъзнасят, защото е воювал срещу Комунизма. Според тях, комунист и руснак е едно и също. По този начин се влиза във водовъртежа за по-малкото зло: фашизъм или комунизъм? И двата строя се оказаха неосъществими, предизвикаха милиони жертви, защото почиваха върху идеология, сравнима с религия.
Въпреки пропагандата, която в ситуация на война, като тази между Украйна и Русия, ври и кипи от двете страни, най-лошата позиция е затваряне на очите и запушване на ушите. Прокарва се тезата, че агресивността, насилието и диктатурата били типично руски!? Тази теза, както много други, не отговаря на действителността. От царско време до днес, в много важни и съдбоносни периоди, Русия е била управлявана от чужденци. Сталин е грузинец. Троцки, Хрушчов и Брежнев са украинци. Най-големият сатрап, в служба на сталинския комунистически модел е украинецът Лазар Каганович. Той лично подписва 188 списъка за 19 хиляди разстрела.
По време на многобройните погроми и безчинства из територията на руската и Съветската империя, жертвите са толкова много, че точния брой на загиналите украинци, руснаци, евреи, грузинци, татари или чеченци е без значение. Всички те заслужават уважение.
Точно поради тази причина, „Стандинг овейшъна“, с който канадският парламент посрещна „нациста“ - участвал във войната срещу Съветския съюз, получи световно заклеймяване, последвано от безкрайни извинения от страна на канадските власти. Дори президентът Трюдо заяви, че не знаел нищо за Waffen SS и кой бил точно Ярослав Хунка.
Липсва реакция от парламентите на Киев и на София. Украинските и българските депутати вероятно мълчат от уважение към 45-те хиляди канадци, дали живота си за свободата на Европа.