Руското посолство в България има акт за собственост на Руската църква. Това потвърдиха от Агенцията по вписванията. На 27 юли 1997 г. е вписан нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение на земята, строителство на църквата и правоприемство от Руското царско дипломатическо агенство на Посолството на Руската федерация, казват от Агенцията. Актът е подписан от нотариус Иван Дахтеров след приложени писмени доказателства, като е признат за собственик Посолството на Руската федерация. Как се е стигнало до изготвянето на акта за собственост. Пред ФАКТИ говори нотариус Иван Дахтеров.
- Нотариус Дахтеров, някога мислил ли сте си, че може да се стигне до такъв обществен дебат относно собствеността на руската църква. Става въпрос за документ, който е оформен преди 26 години?
- Не съм мислил, защото документите за мен са ясни. И по онова време, и сега, разглеждани през призмата на времето, те водят в една и съща посока и смисъл.
- Църквата е собственост на руското посолство – ясно и категорично?
- Да.
- Това, че депутати в момента искат проверка да се извърши от прокуратурата за нещо, което е оформено преди 26 години, нещо притеснява ли ви?
- Не. Причините за проверката на собствеността на руската църква са политически. Идва време за избори и това е поредната тема. Дали ще е от тази сфера, или от друга - няма значение. Важното е да има повече шум.
- Какво си спомняте от преди 26 години за цялата сделка. Как стигна тя до вас?
- В случая не говорим за сделка, говорим за констативен нотариален акт, който се изготвя въз основа на предоставени документи. През 1997 година работих в стария държавен нотариат. Там на първи етаж имаше регистратура, на която се записваше час при един от 20-те работещи по това време нотариуси. Де факто идването при мен е абсолютно случайно като разпределение. Имало е същата възможност да отиде при всеки един от другите 19 колеги. Представените документите са стар крепостен акт, който вече го има публикуван в общественото пространство. Първият, свързал се с мен и интересуващ се от казуса журналист, бе вашата колежка Генка Шекерова. Разпита ме подробно за съхранението на старите документи и аз споделих с нея къде може да се търсят стари документи. Явно го е открила, защото вече крепостният акт го има публикуван от нея в изследване за Свободна Европа. Този нотариален акт е в полза на Руското посолство по начина, по който е записано в новия акт. Единствената разлика е времето, което ги дели, и това, че царска Русия се е превърнала, чрез правоприемство в СССР и после в Руска федерация.
- Това вече са исторически събития, при които е нормално за такъв период от време да има някакво развитие. Появи се информация, че липсват документи за платени такси, липсват имена, които да са в основата на вписването. Сега как гледате на това. Някакви притеснения…
- Нямам никакви притеснения, защото това не определя същността на акта като такъв, който признава право на собственост. В случая подробностите, на които се акцентира, се отбелязват, защото сега се гледа всичко под лупа, но те нямат правен характер и не се отразяват на собствеността. Имайте предвид, че, когато говорим за такси и квитанции, това са неща, които минаваха през деловодството на нотариата. А деловодството не е нотариусът, а служителите, които подпомагат неговата дейност. Нотариусът не разглежда всичко в тези подробности, които в случая се повдигат.
- В няколко интервюта казвате, че получавате заплахи. Как ги приемате. Да, темата е актуална, но все пак не е много приятно. Вие, лично, обръщате ли им внимание, или ги пропускате да минат покрай вас?
- Политиката е свързана с емоции. Тези емоции понякога са крайни. Когато има крайни емоции, се забравят фактите и обстоятелствата, а де факто се използва концентрация на една човешка енергия, която може да върви в различни посоки.
- Приемате ли ги сериозно или общо взето заплахите минават покрай вас в пейзажа на целия информационен поток…
- Вижте, моята работа е свързана с хора. Когато една работа е свързана с хора, аз съм приемал и потупвания по рамото, и обиди понякога. Да, старал съм се винаги работата, която върша, да я върша най-добре, да се усъвършенствам. Заради това седя и по 10 часа на работното си място и работното ми време започва в 8.30 часа и приключва обикновено в 19,30 или към 20 часа. Въпреки това е възможно понякога да има недоволни хора. Все пак аз съм нотариус от 30 години, работил съм със стотици хиляди хора и със сигурност не мога да бъда угоден и приет добре от абсолютно всички, защото това е практически невъзможно.
- Темата за собствеността е интересна за обществото и какво развитие очаквате. Ще се отвори ли скоро църквата? Казусът е собственост срещу богослужения…
- Едното няма общо с другото. Ние живеем в светска държава. Така че у нас има превес гражданското право, това няма нищо общо с хората, които извършват служби в храма. Чия е собствеността няма общо с казуса кой ще отслужва служби вътре. Доколкото разбрах от хора, които са запознати много повече с църковното право, те казват, че, когато църквата е една и съща – православна, няма възможност за размяна на посланически постове, да ги наречем така, от една църква към друга. Всичко в храма се случва под шапката на българския патриарх и спрямо правилата на общата дейност на Българската православна църква.
- Покрай всичко това, което се изписа около църквата, вашето име се свърза с бизнесмена Христо Чепишев и Христофорос Никос Аманатидис – Таки. Това са отношения с хора извън вашата професионална работа… Какво можете да кажете?
- Съвсем простичко. От двете споменати имена познавам Христо Чепишев, другото име нищо не ми говори. От Христо Чепишев закупих сто процента дялове от едно дружество, регистрирано в Банско и което притежава един имот в Банско. Работата ми, в крайна сметка, основно е била свързана с недвижими имоти и парите, които изкарвам от трудовата си дейност, пак влагам в недвижими имоти. И така реално придобиването на дялове от това дружество е било, за да придобия този недвижим имот в Банско. Не съм се занимавал с осъществяване търговска дейност, дружеството има управител, и имотът е отдаван под наем. Нищо повече от това. Законът не забранява това на нотариус, забранява му да бъде управител, да управлява търговска дейност, но не и да притежава дружествени дялове. Това е.