Най-важната причина хората да се ориентират толкова трудно в нашата политика е, че тя е замислена още след 1989 г като куфар с двойно дъно.
От една страна, през 90-те години имаше ясни прозападни и проруски политически партии, които бяха в сърцевината на двуполюсния политически модел до 2001 г. Това припомня във "Фейсбук" Евгений Кънев.
След 2001 г обаче възникнаха или се утвърдиха партиите с тежката доминация на ДС: първо НДСВ, след това ГЕРБ, с чиято помощ и зад чийто гръб реално управлява Д(п)С.
Съобразно техните политико-икономически интереси и геополитиката - в един момент те са евроатлантици (2001-2012), а в друг евроазиатци (2013-2021). Но държат чрез финансови и кадрови лостове реалната власт в държавата. И в зависимост от ситуацията накланят на Запад или на Изток държавната политика като осигуряват явно или неявно парламентарното мнозинство.
Когато избухна войната в Украйна отново решиха, че правилната позиция е евроатлантизма, но понеже резкият завой може да обърне колата им - го правят постепенно, за да не загубят връзките си с Изтока и те да се обърнат срещу тях.
Ако си спомняте романа на Роберт Луис Стивънсън, мисля е точно да се каже, че през деня имате евроатлантическия доктор Джекил, а нощем евроазиатския мистър Хайд.
Затова и хората са объркани как така ГЕРБ и ДПС подкрепят правителството на ПП-ДБ, а същевремнно го държат изкъсо: директно - чрез критиките на водещите им лица и индиректно: чрез техните партии- проксита, които поддържат протестите срещу властта. Комично изглеждаха Тошко и Копейкин, които на преговорите в парламента със синдикатите млъкнаха след забележка от Пеевски.
Чрез контролираните медии, които (не)волно започват своите емисии с изявите на ”светата двоица”, от една страна и протестите, зад които са техните проксита - хората подсъзнателно трябва да са сигурни КОЙ реално управлява страната. А техните анализатори в сутрешните блокове да затвърдят това усещане.
На практика нито една реформа или законодателство не е предложена от дуото, като изключим няколко евроатлантически фойеверки, които трябваше да бъдат оценени във Вашингтон.
Утре ще гледаме вот на недоверие, подпрян (не)случайно от обявената стачка на миньорите. Чака ни ден за евроазиатска атака на правителството от БСП, ИТН и Възраждане и “евроатлантическа защита” от ГЕРБ и ДПС в стил: “абе кучи син е, ама наш”. За да не остане човек, който да се съмнява, че то е обречено без корпулентен гръб.