Новият световен ред, за който се борят Русия и Китай, няма как да уважава международното право. Си и Путин за пореден път демонстрираха това, като не осъдиха терористите от Хамас, а избраха псевдонеутралитета.
Демократичните държави в целия свят осъдиха бруталните и нечовешки атаки на терористите от Хамас срещу цивилни хора в Израел. От друга страна Русия и Китай, които са членове на Съвета за сигурност на ООН, декларираха, че страните в конфликта трябва да покажат сдържаност и да не ескалират повече ситуацията. Така диктаторите Си Дзинпин и Владимир Путин за пореден път демонстрират пред световната общност, че международното право няма да бъде валидно в новия световен ред, който те желаят да наложат.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който обича да сравнява своята Турция с Османската империя и има подобни имперски мечти като тези на Путин и Си, също призова за сдържаност и двете страни. Нееднократно Ердоган е опитвал да спечели хората в арабския свят на страната на Турция чрез радикална антиизраелска политика. В същото време той избегна да бъде въвлечен в лагера на Путин и Си, които все повече се отдалечават от цивилизованите норми, установени от ООН. Анкара например продължава да поддържа връзки с нападнатата от Русия Украйна. Турският президент осъди териториалните кражби на Москва и поиска окупираните земи да бъдат върнати на Киев.
Студеният комунистически апарат не съчувства
От друга страна близките съюзници Русия и Китай изцяло разчитат на най-големия враг на Израел - Иран, във войната в Украйна, в която активно се използват ирански дронове. Диктаторите от Москва и Пекин пък се снимат с високопоставени представители на иранския режим.
Без Иран Хамас и Хизбула нямаше да разполагат с капацитет да нападнат Израел от ивицата Газа и Ливан. С уж благородното деклариране на неутралитет, Русия и Китай всъщност застават на страната на Хамас.
В изявлението на Министерството на външните работи на Пекин, терористичната организация нито бе спомената, нито бе осъдена. Лишеното от съчувствие изявление на студения апарат на комунистическата партия правилно бе разкритикувано, включително и от лидера на мнозинството в американския Сенат Чък Шумър. Той беше шокиран, че избиването от Хамас на повече от 250 младежи по време на музикален фестивал не е предизвикало никакво съчувствие.
Могат ли Москва и Пекин да подкрепят Иран военно?
Но съпричастност не може да се очаква от Пекин за подобно нещо. През 1989 г. светът стана свидетел как китайското ръководство избиваше собствените си млади хора, които протестираха мирно за повече свобода в изолираната страна. Твърди се, че десетки хиляди са били убити от армията в първите дни на юни същата година. И до днес говоренето за клането на площад Тянанмън в Китай е строго забранено под заплахата от строги санкции.
В настоящата геополитическа ситуация, която е по-сложна, отколкото е била от дълго време насам заради поведението на Китай и Русия, съществува опасността Москва и Пекин да подкрепят военно Иран в неговата борба срещу Израел. Точно както и при други конфликти в свободния свят, Путин и Си ще разчитат на факта, че Израел е мразен в някои части на света. Двусмислените приказки за умереност, чрез които умишлено се избягва да се посочи кой носи отговорност за престъпленията, вероятно ще бъдат чути от подходящите хора, включително и сред някои групи в свободния свят, обвиняващи самите израелци за бруталната атака, на която те бяха подложени.
За съжаление Си и Путин могат да бъдат сигурни, че заставайки на страната на Хамас, Иран и в крайна сметка на международния тероризъм с основен източник Техеран, те ще могат да се възползват от разделението в западните общества, за да прокарат дневния си ред. В крайна сметка както Путин, който вече иницира война,така и Си, който утре би могъл да постави началото на инвазия в демократичната островна държава Тайван, трябва да са доволни, че САЩ сега ще трябва да фокусират вниманието си и върху войната на Хамас срещу Израел. Ход, който би оставил на Вашингтон по-малко свободен ресурс за противодействие на машинациите на двамата диктатори.
***
Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.