Хенри Кисинджър – архитектът на разведряването между Вашингтон и Москва, напусна този свят на 100 години.
Самият той беше епоха в световната дипломация. През юли т.г. бе последната му мисия в Пекин с опит да постигне помирение в отношенията между Китай и Вашингтон.
Кисинджър почина в собствения си дом в щата Кънектикът. Световни политици, журналисти и експерти се вслушваха в думите му. Като съветник по националната политика и държавен секретар при американските президенти Ричард Никсън и Джералд Форд в периода 1969 – 1977 г., той беше един от водещите архитекти на политиката на разведряване между САЩ и СССР, на споразуменията за контрола над въоръженията, за подобряване на диалога между САЩ и Китай, за прекратяване на войната във Виетнам, за подобряване на отношенията на Израел с арабските му съседи. Последният му мирен план засягаше войната в Украйна. Кисинджър беше спорна личност, но безспорно велик дипломат и голям патриот на втората си родина – Съединените американски щати. Някои твърдят, че ако беше роден в Америка той можеше да бъде и един от американските президенти. Кой знае.
През 1973 г. Хенри Кисинджър получи Нобеловата награда за мир за разработването на Парижките споразумения за прекратяване на войната във Виетнам. Преговорите се водят четири години, предвиждат прекратяване на огъня, изтегляне на американските войскио, обединяване на Севера и Юга чрез демократични преговори. Наградата предизвика двама от членовете на нобеловския комитет да подадат оставка, а другият удостоен – виетнамският дипломат Ле Дък Тхо отказа да я приеме защото войната още не е приключила.
Хенри Кисинджър е автор и на пробива в отношенията между САЩ и Китай през 70-те години на миналия век, но същевременно бе обвиняван че поддържа диктаторските режими в Латинска Америка и масираните тайни бомбардировки на САЩ в Камбоджа. Упрекват го, че във войната между Индия и Пакистан през 1971 г. той съветва Никсън да вземе страната на Пакистан, обвиняват го за кървавите преврати в Чили през 1970 г. и Аржентина през 1976 г. с намесата на ЦРУ. Критикуват го, че през 1975 г. не е убедил Египет и Израел за второ разделяне на Синай. Макар се световни лидери се вслушват в съветите му, в някои страни искат да го арестуват и разпитат за тайните операции на американското разузнаване и американската дипломация. Президентът –демократ Джими Картър, който поема поста след президента Форд, отстранява Хенри Кисинджър от държавна служба, а Роналд Рейгън дори се разграничава от него. След оттеглянето си от държавната политика Кисинджър създава консултантска компания в Ню Йорк, която съветва световния корпоративен и политически елит. След атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. президентът Джордж У. Буш го посочи за председател на разследващата комисия, но протести за конфликт на интереси с консултантската му компания, го принудиха да се оттегли. Макар че възгледите му са по-близки до републиканците, той съветва и демократите.
Хенри Кисинджър е роден в Бавария на 27 май 1923 г., в еврейско семейство. Баща му, е учител. Емигрира със семейството си в САЩ на 15 г. през 1938 г., спасявайки се от нацистите. Заменя името Хайнц с Хенри, а фамилията Кисингер се трансформира в Кисинджър. През 1943 г. е мобилизиран и заради владеенето на немски език служи в разузнаването и помага за издирването на бивши есесовци в Германия след края на Втората световна война. През 1950 г. завършва Харвардския университет с отличие, където дълги години е експерт и професор. Твърди се, че дипломната му работа „Значението на историята“ е най-обемната (388 стр.) в историята на университета. През януари 1969 г. президентът Ричард Никсън го кани за помощник по националната сигурност. Доверието на президента към него е безгранично, като Никсън му възлага функциите и на държавен секретар, които Кисинджър съхранява и при наследилия го след скандала „Уотъргейт“ президент Джерал Форд.
Хенри Кисинджер е автор на т.нар. реална политика, която често игнорира идеологията и правата на човека. За сваляне на напрежението между Москва и Вашингтон той използва посредници от типа на румънския диктатор Николае Чаушеску. Когато през 1971 г. Китай кани американски отбор по тенис на маса ( за първи път западни спортисти посещават страната), в политическия речник се появява терминът „пинг-понгова дипломация“. През юли, същата година, Кисинджър тайно посещава Пекин, което също е рядък случай в световната дипломация. Тази „политика на совалките“ завършва с визита на Ричард Никсън през февруари 1972 в Китай, когато Вашингтон признава Тайван за част от територията на Китай.
А през май 1972 г. Ричард Никсън посещава Москва. За първи път след Ялтенската конференция през 1945 г. американски президент посещава СССР. Визитата е знаково събитие за епохата на разведряване. Зад това безспорно историческо събитие и следващите съветско-американски срещи на високо равнище стои той – Хенри Кисинджър. Съветският външен министър Андрей Громико го нарича „дявол“, но поддържа уважителни отношения с него. Кисинджър поддържа много добри лични отношения със съветските лидери. Нееднократно се среща с Владимир Путин, като последната им среща е през февруари 2016 г. Американският ветеран критикува анексията на Крим, но приканва Вашингтон и Европа да не бързат с приемането на Украйна в НАТО. Той е почетен академик на Руската академия на науките и почетен доктор на Дипломатическата академия на руското Министерство на външните работи.
Докато преди войната в Украйна Хенри Кисинджър предупреждава да не се бърза с приемането на Украйна в НАТО, за да се избегне ескалация, след развоя на бойните действия той предлага друг план за постигане на мир – Украйна да се откаже от част от територията си, което предизвика вълна от възмущение на Запад. След началото на войната той заявява, че идеята за неутрална Украйна вече губи смисъл.
Хенри Кисинджър беше противник на изострянето на отношенията Вашингтон – Пекин и упрекваше американските президенти Доналд и Джо Байдън за липсата на диалог с Китай.
От 2007 г. се връчва награда на името на Кисинджър от Американската академия в Берлин. През юни т.г. наградата получи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Сред удостоените са президентът Джордж Буш-старши, германските канцлери Хелмут Кол и Ангела Меркел.
На български език са преведени книгите на Хенри Кисинджър „Световен ред“, „Лидерство“, „Кризите“, „Политиката“, „Дипломацията“.