Започва дебатът какво да се сложи на мястото на паметника на Съветската армия. Всяко политическо племе ще се надпреварва да е нещо негово, нещо, което да олицетворява тяхната версия за обществото.
А според мен е жизнено важно точно този път, точно през този век и задаващите се в него бури да намерим консенсус като народ за нещата, които са безспорни, които ни обединяват. Да използваме момента, за да издигнем символ на някое от малкото неща, които още ни спояват като народ. Не са много, уви. И намаляват. Не знам точно кое трябва да бъде, но със сигурност знам, че имаме все по-отчайваща нужда от някакви общобългарски символи и въобще идеи. Като удавник за сламка. Защото разединен народ е напълно и гарантирано обречен на подчинение отвън, и това е доказана историческа закономерност.
"А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои." Матей 12:25
Отправям призив след като страстите - и позитивните и негативните, се успокоят, да проведем задълбочена и истинска обществена дискусия какво въобще е останало, което още ни обединява безспорно като народ. И тъкмо нему да отдадем почит на най-централното място в столицата.
Накрая може да се окаже, че дори просто провеждането на самия разговор е имало терапевтичен ефект, защото сме се превърнали в едно дисфункционално семейство, изтъкано от комплекси и презрение към другите членове в него, което има спешна нужда от семейна терапия.
*От Фейсбук, заглавията са на редакцията