Времето, което синът ми прекарва пред екрана, е любимата ни причина за спорове. Твърде много и твърде често - казвам аз. Това е напълно нормално, казва той.
Колкото повече време е прекарано на смартфона, толкова по-зле, мисля си аз. "Това е мит", казва Адриан Майер, специалист по комуникации в Университета Фридрих-Александър Ерланген-Нюрнберг. Въздействието на социалните медии върху психичното здраве на децата и младежите зависи преди всичко от личността, която седи пред екрана, и от това какво точно гледа, казва Майер.
Макар и рискът да е индивидуален, специалистът по комуникации изброява някои потенциални опасности, които са "повече или по-малко научно доказани".
Заплахата от социалното сравняване
В Instagram и TikTok животът на другите винаги изглежда по-вълнуващ, хората - по-красиви и по-успешни. "За някои това може да има мотивиращ и вдъхновяващ ефект", казва Майер. За един тийнейджър с тежки съмнения в себе си обаче публикациите на другите могат да засилят негативната му представа за себе си. Резултатът може да е депресия и тревожност.
"Идеалите за красота пък могат да доведат и до хранителни разстройства", казва Изабел Брандхорст, ръководител на изследователската група "Разстройства, свързани с интернет, и пристрастяване към компютърни игри" в Университетската болница в Тюбинген.
Страхът от пропускане (т.нар. FOMO - от английски "fear of missing out"), загубата на връзка и изолацията в резултат на това също могат да окажат силно въздействие върху децата, казва Майер. Всеки, който не следи достатъчно внимателно груповия чат на класа в WhatsApp или няма представа за най-новото популярно клипче в TikTok, може бързо да бъде изолиран.
Липсата на самоконтрол води до големи проблеми
Според Майер липсата на самоконтрол при използване на смартфони и социални медии също представлява риск и може да доведе до пренебрегване на важни задачи. А децата, на които е позволено да използват смартфона си преди лягане, рискуват да страдат от трайно недоспиване, казва Майер.
Тази неконтролируема употреба е свързана с все още развиващия се мозък на децата и младите хора, обяснява Кристиан Монтаг, професор по молекулярна психология в Университета в Улм. "Колкото по-млади са потребителите, толкова по-податливи са на прекомерна употреба."
По тази причина и тримата изследователи са обезпокоени от факта, че дори децата от началното училище имат смартфони и профили в социалните медии. Според Монтаг мозъкът продължава да съзрява до средата на 20-те години. Дотогава самоконтролът е проблемен.
Изабел Брандхорст обаче е на мнение, че рано или късно се стига до момента, когато без смартфон не може. Тя подчертава, че децата не трябва да бъдат оставяни без никакъв надзор в социалните медии. "Децата се нуждаят от подкрепа от страна на родителите."
Родителите са примерът за подражание
Един от проблемите е, че и някои родители не контролират поведението си: Общуването с детето се прекъсва веднага щом дисплеят светне. "Родителите могат несъзнателно да дадат много лош пример на децата си", коментира Брандхорст.
С напредването на възрастта правилата и забраните обичайно срещат съпротива у децата, вместо да постигат желания ефект. Ето защо Брандхорст препоръчва да изразявате всяка загриженост относно използването на смартфон в спокоен момент и от първо лице. Например така: "Забелязах, че прекарваш повече време със смартфона си, отколкото преди и това ме тревожи". "Подобни думи отварят вратата за диалог", казва Брандхорст.
И тримата изследователи обаче подчертават, че е напълно нормално младите хора понякога да правят определени неща в прекомерни количества. Ето защо е важно да не се патологизира нормалното всекидневно поведение. Все още липсват данни от изследвания, насоки и единодушие за конкретни критерии, които ясно да определят проблемната употреба.
"Родителите трябва да се вслушват в интуицията си", казва Изабел Брандхорст. Важно е и да поддържат диалог с детето си.
В моето семейство стигнахме до следното споразумение: когато синът ми навърши 14 години, ще му бъде позволено да използва платформи като TikTok. Предполагам, че смартфонът ще остане любимата ни тема за спор.
Автор: Юлия Вергин