Да започнем от увеличения капитал на АЕЦ “Козлодуй". Седми блок ще бъде готов до 2033 година, какво правим до тогава, след като не е ясна съдбата на въглищните централи след 2026 г.? Как стои въпросът с мощностите за електроенергия?
Българската енергийна система е добре комплектована, има резервни мощности, тоест, за дефицит не може да се говори. Аз не бих казал, че ще изпитваме дефицит. Разбира се, като една част от обединената система на региона, ние имаме периоди в които внасяме електроенергия и периоди в които изнасяме електроенергия, в зависимост от необходимостта за регулиране на мощностите и на енергийния баланс. До пускането в експлоатация на новите блокове, ние се надяваме, че ще имаме къс период на недопроизводство от ядрена мощност, тъй като Пети и Шести блок се очаква, че ще работят поне още 20 години. Така че в този период смятам, че ние ще се справим с предизвикателствата на енергийния баланс.
А какъв е кардиналният икономически проблем в енергетиката днес?
Регионалният проблем е, че масово, масово липсват базови мощности. Поради тази мода, новата европейска политика на зелена енергетика, всичко се хвърли да произвежда възобновяеми енергийни източници, основната част от фотоволтаици, които знаете, че имат непредсказуемо производство, нека да го кажем непостоянно. Не е ясно, кога те ще дадат своя принос в енергийния баланс на страната и в региона респективно.
Затова има периоди, в които при силно слънцегреене, при хубави слънчеви дни, в региона има излишък на електроенергия и бих казал, че тя става отрицателна, според пазарните правила. Защото за да влезе в системата, трябва енергийните оператори да направят сериозни инвестиции за това тя да бъде адаптирана в системата. И понеже има излишъци, цената ѝ пада. Според естествения пазарен принцип нейната цена пада, според нашите закони тя става нулева.
Рано или късно би трябвало България да инициира регионално планиране на мощностите, защото тя има тази възможност. Тя има възможност, единствената страна може би в региона, която има потенциал, за да изгражда нови базови мощности, каквито са тези в АЕЦ “Козлодуй", нови Седми и Осми блок. Не напразно към Седми и Осми блок има интерес и от Гърция, и от Северна Македония, и от Сърбия, и от редица страни около нас, защото те знаят, че това им е сериозната основа за изграждането на сигурни енергийни системи.
А какви са проблемите при изграждането и присъединяването към мрежата на възобновяемите енергийни източници?
България навлезе в период на изключително бурно развитие, на силен инвестиционен интерес към изграждане на фотоволтаици. Дори ние, в нашата организация го наричаме фотоволтаичната пандемия – то стана като пандемия, защото всеки, който разбира, знае, може или не разбира, всеки планира да изгражда фотоволтаик някъде: я на порива на хамбара на дядо му, я на покрива на къщата, в двора, кой където може. Това доведе до свръхпредлагане на такива проекти и затруднява изключително силно енергийната мрежа.
Енергийната система се изправя в периоди, в които почти 50% от електропоизводството, особено в периодите на активно слънцегреене, ЕСО изкупува само фотоволтаична енергия, защото тя наистина е евтина. Това обаче създава изключително сериозен проблем за системата и българската енергийна система изпада в предколапсно състояние, когато залезе слънцето вечерно време след 18 ч. и когато са спрели въглищните централи и всички други централи, които са били излишни за баланса по време на силното производство на фотоволтаици, трябва да бъдат пуснати повторно.
Това е свързано с повишена аварийност, по-високи цени на тази енергия, в следствие на което, ако погледнете графика на цените на борсата, ще видите, че към 19, 20 ч., до 22 часа вечерния пик цените стигат до 700 лева на мегаватчас, което е 8 до 10 пъти повече отколкото нормалните цени. Защото има свръхтърсене, а липсва предлагане на мощности.
Енергийният системен оператор как ще издържи? И изобщо, как ще се компенсират тези луфт паузи?
За това говорим във всички наши срещи и обсъждания, които правим, професионални обсъждания с електроенергийния системен оператор, защото на тях им е изключително трудно, те са на нокти. Всяка вечер, особено в дните на силно слънцегреене, след като залезе слънцето, те се изправят на нокти, тъй като не могат да осигурят енергийния баланс. Тогава България внася електроенергия, и се налага да внася електроенергия. Електроенергийният системен оператор трябва да направи следното, и ние сме го предлагали, но те не трябва да бъдат инициатори на това. Трябва да се смени коренно политиката по изграждане на възобновяеми енергийни източници.
Тя трябва да стане на базата на източник - мрежа, тоест, тези райони, в които има възможности и мрежата с малки инвестиционни разходи да се адаптира, за да приеме възобновяеми мощности, трябва да се строи там и трябва да се строи на квотен принцип. И трябва да се сложи таван на тези възобновяеми енергийни източници, защото те ще сринат базовите мощности, които са всъщност кръвоносната система на енергетиката. Представете си апокалиптично един зимен ден, мъглив, със сняг и т.н. със спряна атомна централа, спрени въглищните електроцентрали поради модата на възобновяемата енергия и изведнъж в България няма нито вятър, нито слънце. Апокалиптично е, тоест, ние трябва да мислим за всички сценарии на работа на електроенергийната система.
Какви са рисковете от хаотичното развитие на ВЕИ-тата?
Да, именно това е, което ви казвам, че свръхмощности дори стигат в България, нито една страна в Европа няма инвестиционни предложения за изграждане на мощности от между 300 и 500 мегавата, дори вече стигат 1000. Никоя страна не допуска такова нещо. В България това е допустимо. Тоест, нормативно не са ограничени мощностите на ВЕИ-тата от горе. Не може в една система, която има максимум 8000 зимен пик и лятно време 5000, например мегавата, да искаш изграждането на мощности от порядъка на 50% от пика лятно време. Това е срив, това е енергийна несигурност. И затова ние сме предлагали нормативно, но вижте, тук се намесват много други фактори, които аз бих ги нарекъл, и като казвам това, направо бъркаме в раната. Това е една политическа спекулация с тази мода.
Всички хора на власт в България оказват натиск върху държавните ведомства и върху енергийните оператори да бъдат присъединени веднага и там, където искат те, което създава изключителен смут. Тези хора, които са мениджъри на енергийни компании и в енергийната система, те не могат да отказват на натиск отгоре, защото те не са защитени законодателно. Би трябвало в законодателството да се сложат ограничения, че в периода от - до, след 2024 г. мощности по-големи от 100 мегавата, единични мощности, например, не могат да се изграждат. Защото те ще сринат системата. Това обаче трудно се удържа, защото в България до голяма степен в тази област сме разграден двор. Всеки инвеститор мине не мине и иска да изгражда. Дори ако ви кажа, че имаме инвестиционно предложение от Китай за 1300 мегавата, и то се движи, и никой не може да го спре.
Г-н Хиновски, а как ще се комбинират ВЕИ-тата, фотоволтаиците с ядрената енергия? Може ли да се намери баланс между тях така, че да не създават такова напрежение на електропреносната мрежа?
Може, може. Вижте днешните енергийни технологии, които се разработват и вече се внедряват на системи, които акумулират електроенергия. Това са новите ПАВЕЦ в България, не знам дали знаете, че се планира изграждане на нов голям ПАВЕЦ на база на съществуващите хидроенергийни естакади, не е свързано с огромни инвестиции. И като се възстанови и ПАВЕЦ “Чаира", свръхизлишната енергия в периода 10 - 16 ч. може да се акумулира и да се пуска в периодите, в които има голяма потребност.
Второто, което е, тази енергия може да се акумулира във вид на топлинна енергия, да се използва за отопление. И другата възможност, вече се изграждат инсталации за производство на химически продукти за водород и други, които всъщност обират върха. Те режат това върхово производство и го преработват в други продукти и стоки, които могат да бъдат използвани в друго време, не в момента на пиковото производство на електроенергия.
А как ще стои въпросът с цената, особено след либерализацията на енергийния пазар? Вие ми казвате: от 7 до 10 пъти е по-висока цената на електроенергията след 18-19-20 ч. вечерта. Как ще се плаща?
Ако не се вземат мерки да се нормализират инвестиционните проекти специално в областта на фотоволтаичната енергия, ние ще изпитваме трудности, и ще изпитваме високи цени, особено в периодите, когато няма производство на зелена енергия. Сигурното е обаче, че ще помогне една базова мощност като новата ядрена мощност в АЕЦ “Козлодуй", тяхната цена е предсказуема, тя е ясна по проект още преди да се започне строителството и до края на експлоатацията на тази централа. Това е основата, на която трябва да се крепи ценовия модел на бъдещата либерализация. Рискове обаче има много. Риск е, че нашите доставчици на електроенергия, и по-скоро търговци, аз говоря от гледна точка на бита.
Индустрията вече си се справя, виждате, катаклизми, падания и качвания, но в общи линии балансира, успява да балансира. Битът обаче е много беззащитен в бъдеще. Ние сме изправени пред лъкатушения на цените на електроенергията от много ниски, даже бих казал негативни цени, до 700 лв. на мегаватчас, което един битов потребител не може никога да си позволи. Тук трябва да се намесят моделите именно на това миксиране, на търсене на средства за компенсиране на битовите потребители от тези високи цени. Тоест, при всички случаи при скок на цената над някакви нива, за които трябва да бъдат взети решения на политическо ниво от гледна точка на покупателната способност и стандарта на българина. Над тези високи цени, тези пикове да бъдат обирани от фонда “Сигурност на електроенергийната система".
Тоест, ние да получаваме не персонално, а нашите доставчици на електроенергия на пазара да получават тези цени от фонда “Сигурност", а не от нашите джобове, разбирате ли. Не ние да плащаме тези пикове, а фонда “Сигурност на електроенергийната система", което всъщност е и концепцията на бъдещият модел на либерализация. Въпросът е, че няма готовност, все още не са готови наредбите, категоризация трябва да има на отделните потребители. Кой потребител има нужда от подпомагане по линия на енергийната бедност. На какви нива? Дали всички ще получават еднакво или най-бедните ще получават 100% от надбавката, другите ще получават 50% и т.н. Всичко това не е готово нормативно. Това е моето притеснение.
Една от 7-те точки от Споразумението с протестиращите миньори и енергетици бе изработването на енергийна стратегия на България до 2050 година. Какво стана с нея?
Ами тя е готова, мисля, че е готова, дали мина последното обсъждане. Аз съм участвал в нейното разработване, в обсъжданията на вариантите. Мисля, че се получи балансиран документ, в който се поставят жалоните на бъдещото извеждане от експлоатация на въглищните централи. Тоест, тези тесни срокове на ограничение до 2026 г. и 2030 г. отпаднаха. Но се планират мерки за привличане на инвестиции в тези региони, тоест, да не се усети. Това е идеята на тази енергийна стратегия, да не се усети вакуум на безработица в региона. Тоест, постепенно излизане от производство на въглища за електропроизводство в производство плавно на други стоки, услуги и продукти.
А тези енергийни аномалии, за които досега разговаряхме залягат ли по някакъв начин в стратегията? Балансът между ВЕИ-тата и ядрената енергия?
Да, това е наше предложение на Българския енергиен и минен форум да се промени системата за планиране развитието на възобновяемите енергийни източници, което да стане на квотен принцип. Тоест, казваме отделни области имат квота до 300 мегавата, друг регион до 500 мегавата, т.е. тавани на нови инвестиционни проекти, свързани с конкретни планове за разширение на мрежата. Защото най-лесно е да остържеш един земеделски терен и да наслагаш фотоволтаици. Големият проблем е присъединяването в мрежата и адаптирането на тази енергия в електроенергийната система. То е свързано с много проблеми, регулирания, с възникване на други ефекти като реактивна мощност и т.н.
Но това може и се планира. Кое е странното в цялата работа? По така наречената малка енергийна стратегия - Националният план за енергетика и климат, ние имаме много ясно дефинирани нива на тези възобновяеми енергийни мощности, които са приети от Европейската комисия. Те са някъде до 2050 г. 10 000 мегавата фотоволтаици. Ние в момента имаме заявки за над 20 000 мегавата за присъединяване. В момента работят някъде към 2600 мегавата фотоволтаици и има заявки за още 6000, тоест, ние се движим в някакъв налудничав темп към изграждането на фотоволтаици, към преизпълнение, бих казал, на петилетката.
Сега да се върнем към решението на народните представители за прекратяването на дерогацията. В това решение вие виждате ли пробойни, които да доведат до ощетяване на бюджета на страната?
Малцина знаят цялата истина за финансовите последствия от дерогацията. Има две групи схващания, това, че ние трябва да се присъединим към мерките за ограничаване на приходите на Русия, защото тя ги използва директно във войната, това е теза № 1. А теза № 2 е тази, че ние можем това да го правим без щети за нашата икономика. Със спирането на доставки на руски петрол безспорно ще има катаклизми. Виждаме, че в “Нефтохим" не са готови изцяло за минаване към друг петрол. В същото време има редица процеси, много сложни и тежки, буреносни, свързани с течните горива.
Следващата година влиза нова система за търговия с емисии и санкции, която ще ощети изключително много транспорта. Тоест, изведнъж ние ще усетим в цената на горивата да бъдат включени и емисиите. Досега тази компонента емисии не е участвала в цената на нашите горива. След което, има нови директиви за транспорта. Ние трябва да се присъединяваме постепенно към тези скокообразни процеси, защото това за мен са едни резки промени в областта на горивата и транспорта, за които България в момента дори въобще не мисли, камо ли да се готви.
Ако обаче се стигне до продажба на рафинерията, как сделката може да се осъществи така, че купувачът да не е подставено на руснаците дружество?
Невъзможно е. Вижте, в днешния свят на офшорни сделки и на дълги вериги от дъщерни дружества никога не можете да хванете истинския произход на една компания, която се представлява, примерно швейцарска, чрез третата собственост, да е например руска компания. Много е трудно това да се направи, много е трудно. И аз не виждам такъв сериозен интерес, който би трябвало да имаме в тази област, защо? За нас е важно тази компания, която дойде, тя ще бъде нов оператор всъщност на “Нефтохим". Тя трябва да защитава, да дава пример за прозрачност, да осигури прозрачност на цени, доставки, складове, продажби. Тоест, тази верига “Лукойл Нефтохим" беше вертикално интегрирана компания - от доставките на суров петрол до крайна продажба на бензини, тя правеше всичко.
Естествен монопол, както се казва.
Да. Достатъчно е ние да искаме, тази продажба без намеса на КЗК няма да мине. Силната позиция на КЗК в случая е да иска разделяне на производство от търговия. И от това ние имаме интерес като потребители. Защото ако бъдещият производител на течни горива на “Нефтохим" започне спекулативно да вдига цените, ние имаме опцията да купуваме вносен петрол. Защото досега 90% от петрола, който се продава в България, е само от “Нефтохим", тоест, един монопол. Имаме монопол в складовете, ние не знаем, в складовете какво се съхранява, на какви цени? Има ли външни доставки или са само на “Лукойл", и той играе с цената, външна цена плюс собствена цена миксира. Всичко това трябва да стане прозрачно. Това е ролята на държавата, да направи така процеса на продажба, че сделката да стане прозрачна и крайното производство, структурата на производство на течни горива в България и съхранението и продажбата да бъдат на пазарен принцип и прозрачни за пазара.
А ще може ли държавата да купи "Лукойл", каквито идеи съществуват?
Вижте, това е голяма хапка за устата на нашия бюджет, но аз не мога да разбера, ние от години наред предлагахме това, което направи Италия. Достатъчно за нас беше да вкараме, да влезе в дружеството наш, специален управител на държавата. Това щеше да разчупи цялата тъмна кутия, защото ние не знаем нито приходите, нито разходите на това дружество. Един специален управител щеше да има достъп до всички сметки и щеше да бъде ясно на какви цени се внася петрол, на какви цени се продава, какъв петрол влиза, миксира ли се, с кой се миксира?
Има ли миксиране на вносните течни горива с наши или не. Всичко това, един специален управител, който влиза в кухнята на “Лукойл", ще го знае. За нас това беше първи приоритет, който направи Италия, а мисля, че и още една страна друга от Европейския съюз го направи и стана ясно. И това е прехода към продажбата. Тогава става ясно, за колко би се продала тази рафинерия, макар че нашата държава няма да може да участва в сделката за определяне на цената, това е цена на собственика “Лукойл", но тя може, тя ще направи дисекция на разходите на дружеството, ще е ясно колко то струва и какво би могло да се направи, за да бъдат прозрачни цените.
И на финала на нашия разговор да ви попитам, ще поскъпне ли газът през зимата и с колко? Изобщо, очаквате ли повишаване на цените в енергетиката?
Всички цени, това е естествен процес, всички цени на продуктите се движат нагоре, с ръста на инфлацията, това е естествен процес. Аз лично не очаквам драстични повишавания, защото вижте, че дори за януари “Булгаргаз" искат по-ниска цена на природния газ, защото вече се поизпразни “Чирен", който беше напълнен с много скъп газ, който определяше цената на природния газ в България. Ние внасяме сериозни количества газ от Азербайджан на много по-добра цена. И самият факт, че в региона вече има много оферти за продажба на газ, ми дава спокойствието, че такива скокове в цената на газа не би трябвало да има. Такива кризи с доставката, предлагането и доставката на природен газ аз не очаквам.