Тихомир ЧЕРГОВ
"Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си." (Лука 6:29)
Един от най-грешно тълкуваните и разбирани цитати от Библията. Много хора го тълкуват като хипстърски пацифизъм, като отказ от съпротива и философия на пасивността. Това няма нищо общо с истината, християнството е една постоянна борба, която счита пасивността и отказът да се бориш като голям грях спрямо Бога.
"Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата" означава да не влизаш в излишни и ненужни битки и спорове, които те отклоняват от пътя и мисията ти. Оплитайки се в куп дребни, незначителни битки за утвърждаване на собственото его, да не забравиш кой си и за какво си на този свят. Да не забравиш за най-важната битка.
Представете си, ако Исус Христос спореше и влизаше "в битка" с всеки апостат, с всеки неверник - за да "защитава вярата". Никога нямаше да изпълни свещенната си мисия. "Защитавайки вярата" в дребни и излишни битки, в крайна сметка щеше да я убие.
Даването на другата буза е метафора, че ако вярата ти в правдата, светостта и истината е органична и автентична, тогава тя ти служи като непробиваема броня. Можеш да понесеш всичките "шамари", критики, обиди, злословия, скептицизъм, съмнения. Ако изпитваш нужда непрекъснато да утвърждаваш тази вяра в спорове и битки с апостати, значи тя не е достатъчно силна и истинска. И забравяш, че целта ти е да се бориш за правдата и истината, да спасиш своята душа, а и тази на колкото се може повече други хора, а не да "спасиш" егото си чрез "победи" в спорове и ненужни битки.
Тази максима може да ти послужи дори в чисто светските дела. Ако вярваш, че дадено дело или кауза са праведни и справедливи, няма нужда да се фрустрираш всеки път, когато чуеш мнение на някой отрицател (метафоричен "шамар")- и да изпитваш емоционална нужда да го опровергаваш. Така поставяш егото си пред самата кауза и я саботираш повече от всеки неин отрицател.
Текстът е публикуван във Фейсбук