Тези дни станахме свидетели на поредната провокация от страна на „светейшия патриарх Московски и на цяла Русия”, както е пълната титла на руския патриарх Кирил. През миналата година швейцарският вестник „Блик“ представи информацията, че най-високият човек в Руската православна църква (със светско име Владимир Гундяев) през 70-те години на ХХ в. бил активен агент на КГБ в Женева. Полицейското досие под заглавие „Монсеньор Кирил“ се пази във федералния швейцарски архив в Берн. Аз няма да се спирам на десетките факти за шпионска дейност и доносничество, изнесени от вестника. Но за нас е важно отношението на патриарх Кирил към България.
На 13 януари тази година той изпрати съболезнователно писмо по повод кончината на Сливенския митрополит Йоаникий. Писмото обаче е адресирано не до Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, а „до членовете на Св. Синод”, което е грубо нарушение на църковния протокол в такива случаи. „Несъмнено не става дума за протоколна грешка, а за съзнателно пренебрегване на Негово Светейшество патриарх Неофит като предстоятел на Българската православна църква” – коментират специалистите по каноническо право.
Но това е само последната изцепка на патриарх Кирил. Само преди три месеца той нарече българското правителство „сатанинско” по повод изгонването на архимандрит Васиан и още двама души от подворието на Руската православна църква в София. А помним 2018 г., когато Кирил смъмри в 6-минутна назидателна реч президента Радев заради словото му на тържествената заря на 3 март в София. Тогава българският държавен глава изрази признателност за националното ни освобождение не на единната руска армия, а на различните народи, които са я съставяли. Тогава с пяна на уста патриарх Кирил почти крещеше: „Още веднъж искам ясно да ви кажа, че Русия е освободила България. Не Полша, нито Литва, нито други страни. Русия. Искам откровено да кажа, че ми бе трудно да слушам всички тези позовавания на участия на други страни в Освобождението. Нито полският Сейм, нито литовският Сейм са вземали решение за започване на война с Османска Турция.”
Добре, Ваше Светейшество. Нека бъде така, явно Вие сте много вещ по историческите въпроси. Тогава обаче нека Ви попитам какво ще кажете по генералния въпрос за това – кой покръсти русите?
В съвременната историческа наука „Кръщението на Киевска Русия” е понятие, което се възприема като процес от взаимосвързани събития в края на Х в. Те включват личното покръстване на киевския княз Владимир Святославич, неговото обкръжение и населението на най-големите градове на Киевска Русия, както и създаването на църковна организация там. По принцип, следвайки летописната традиция, събитието „се слага” в 988 г. - дата, считана за начало на официалната история на Руската църква. Някои обаче с основание смятат, че това се е случило през 990 или 991 г.
Според днешната официална историография от Путиновата ера, покръстването на русите става в края на Х в. от мисия на Цариградския патриарх в Константинопол. Но и тези „хранени” от властта историци признават, че изворите дават противоречиви сведения за точното време и обстоятелствата около приемането на новата религия. А в началото на ХХ в. се оформя плеяда руски учени, които се занимават с този въпрос. Такива са професорът от Московския държавен университет А. Шахматов - един от най-големите езиковеди на времето си, и богословът и обер-прокурор (представител на императора) в Светия синод на Руската православна църква проф. А. Карташов.
Но особено място има историкът-славист и декан на факултета за обществени науки към Петроградския университет проф. М. Присьолков. Той формулира важна теза, подкрепена от другите двама учени. През комунистическия и посткомунистическия период възгледите на Присьолков са игнорирани, а той изкарва десетина години по лагери. Но неочаквано днес се появи руски учен, възродил „теорията на Присьолков”. Става дума за професора по църковна история М. Первушин, който след 2011 г. завежда PR сектора на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия.
Тези историци са категорични, че Руската православна църква под формата на „Митрополия на Киев и цяла Русия” е създадена не от Вселенския патриарх в Константинопол Николай ІІ Хрисоверг, а от Българската патриаршия в Охрид. Версията за кръщение на русите от гърците е измислена от техните духовници, за да се утвърди ролята на Византия. Тази фалшификация заляга в написаните по-късно жития на св. Владимир и е преповтаряна многократно (вж: В. Первушин. Информационная война в Древней Руси. – Вестник славянских культур, Москва, 2016, т. 41, 3).
В тази обширна статия проф. М. Первушин развива идеите на М. Присьолков как е станала тази машинация и измама. В основата ѝ стои т. нар. „Корсунска легенда”, разказваща как при обсадата на град Корсун княз Владимир помолил горещо Бог, който му дал победа. В отплата владетелят отправил пратеничество в Константинопол, за да приеме неговият народ християнството, а той да получи ръката на императорската сестра. Императорът го послушал и му пратил „много дарове и мощи на светци”.
Всъщност в руските извори няма нито дума за първия половин век след приемането на християнството от княз Владимир. Такива сведения се появяват чак за 1037 г., когато започва да се строи киевската катедрала „Св. София”, и за 1039 г., когато митрополит на Киев става гъркът Теопемт. А за периода след 988 г. тегне пълна мъгла, защото, според Шахматов и Присьолков, именно Теопемт унищожава всички данни!
Проф. М. Первушин пише, че „тази „информационна война” унищожава на практика всички исторически свидетелства за първите 50 години от съществуването на Руската християнска държава.” Той припомня думите на проф. Присьолков, че Теопемт подлага на истинско гонение хората, изповядващи порядките от времето на Владимир. Нещо повече, гъркът преосвещава издигнатата от този княз първи християнски храм - Десетинната църква, за която е доказано, че в строежа ѝ са взели участие български майстори. Именно по негово време започва да се строи „Св. София”, проектирана вече в чисто византийски стил. И не е случайно, че чак до монголското нашествие в началото на ХІІІ в. Руската църква се ръководи само от гърци!
Проф. Первушин не прави грешка да нарича Охридската църква Архиепископия, а я назовава Патриаршия. И това е абсолютно правилно, защото през последните две десетилетия на Х в. Охрид е средище на пренесената от Преслав и Дръстър (Силистра) Българска патриаршия. Това е напълно доказано, защото, когато през 1018 г. император Василий ІІ най-сетне покорява Българското царство, той я закрива и създава в Охрид „Архиепископия на цяла България”. В грамотата на императора-победител е записано: „Пресветият архиепископ на България да притежава и управлява всичките български епископства и всички градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил”. Впрочем Охридската архиепископия има сходна съдба и само първият архиерей - Йоан Дебърски (1019-1037), е българин, докато после всички са гърци. А годината 1037, в която започват и кардиналните промени в Киев, едва ли е случайна!
Казано накратко, Руската православна църква е създадена от цар Самуил в годините, когато той води безмилостна схватка с Византийската империя. И това е много важно да се знае от днешните „русофили”, които поглъщат с наслада и безкритичност всяка дума, изречена от пропагандаторите на Путин.