Най-ценното на това да ни е страх е, че когато човек се страхува става безкритичен и лесно управляем. Ние трябва да сме лесно управляеми, защото иначе започваме да забелязваме несправедливостите и възникват революции.
Не е необходимо да си тесен специалист, за да осъзнаеш пошлостта на процеса, който ни облива. Достатъчно е да се огледаш и ще разбереш. Днес те плашат с ковид, утре с войната, а от следващата седмица трябва да започнеш да се страхуваш от мигрантите. Забравихме ги тези момчета.
Реално от мигрантите не е необходимо да ни е страх. Трябва да се притесняваме, че не можем да опазим някаква кирлива граница от няма и двеста и петдесет километра. Оградата пада, няма хора, БТР-ите пътуват на екскурзия в чужбина и няма намерение да се връщат. Това са все проблеми с прости решения. Място за страх няма. Но контролиращите тези процеси предпочитат да се държат като обезглавени хлебарки, които движат ритмично пипалата си и създава впечатление за живот. Неприятното е, че по напълно ненаучен, да не кажа невъзможен начин тези обезглавени хлебарки са се самообучили да поемат хранителни вещества по всякакъв начин. Дори и безконтактен. За да „опапкат положението“ нямат нужда от голяма уста, а от спокойствие. Спокойствието идва, когато нас, опапканите, ни е страх. Поради тази причина правителството и техните медии са се е превърнало в информбюро. Самоотвержено ни плаши и старателно премълчава истински страшните неща (Това е друга тема.)
Сигурно сте забелязали, че управляващите елити не ни осведомяват за техни предприети действия срещу проблемите, а за това че трябва да ни е страх. Те не искат да решават проблеми, защото проблемите раждат страх, страхът тишина, а тишината опапкване. Цели екипи, министерства, държави не реагират на определени дразнители, а само ги отчитат. При това по особено тревожен начин.
Решения обаче липсват. Дори и груби решения. Но така страхът ще намалее и ще остане място за някоя и друга критична мисъл. А мислите са вредни. Предполагам, скоро СЗО ще ги причислят към пандемиите и кой знае какво ще ни накарат да си инжектираме, че да оцелеем спрямо техните стандарти (това със стандартите ми е любимо.).
Технологията на страха предполага, че трябва да се страхуваме за събитията едно след друго. Страхът е като болката. Трудно може да те е страх от две неща едновременно. Винаги едното надделява. Затова по един страх на седмица е достатъчен. Да се плашим с повече от едно нещо е чист преразход на страхове.