С едни земеделци министър Кирил Вътев се споразумява, а с други – не. Даже се чуха и закани, че протестът вече няма да е мирен и предварително се извиниха на българските граждани за неудобството, което ще им създадат. Протести, пари, държава, земеделие… Но само това ли е, за да си земеделец… Пред ФАКТИ говори Ивайло Тонев, който е бивш управител на „Напоителни системи“ ЕАД - клон Хасково. Ето какво сподели той пред ФАКТИ.
- Г-н Тонев, чуваме какво искат земеделците, чуваме какво казва министър Вътев. Земеделие, пари, искания. Вие какво виждате общо да се случва в сектор земеделие?
- Във връзка с множество твърдения на министър Вътев в медиите, че напояването – като част от земеделието, е приоритет за него и неговия екип, прави силно впечетление, че това е просто говорене, но без да е подплатено с реални действия и работещи предложения. Министър Вътев говори за земеделие, а напояването къде е? Какво имам предвид. В споразумението, подписано на 12.02.24 г със земеделските асоциации в Министерски съвет, в частта изготвяне на ново законодателство ЛИПСВА Законъъ за хидромелиорациите, който може да даде началото на процеса по възстановяване на напояването в държавата. Проект на Закона за хидромелиорации има изготвен още в далечната 2008 г. със заповед на тогавашния министър на земеделието №РД09-111/11.03.2008 г. от работна група. Също впечатление прави, което е необяснимо за мен, че членовете на БАК и НАЗ, участващи в преговорите, не поставят най-важния проблем за земеделието - НАПОЯВАНЕТО. Както вече съм казвал, напояването чрез обвързана подкрепа ще реши проблемите на малките и средните земеделски производители не с предоставянето на финансов ресурс от държавата, както в момента се прави, а ще ги направи конкурентоспособни и ще внесе предвидимост и възможност за инвестиции в сектор селско стопанство.
- Вече сме писали във ФАКТИ, че законът „отлежава“. Защо?
- Трудно ми е да кажа. Няма държавна политика, която да е насочена към това. Ето ви пример. Една поливна система трябва да обхваща поне 10 000 дка, за да е ефективна. Това е оптималният размер. Световният стандарт за функциониране на една такава напоителна система сочи, че тя осигурява около 2000 долара на декар приход от напояване. Това е стандартът, който е необходимо да бъде покрит, за да бъде оправдано проектирането и изграждането на една такава напоителна система. У нас, според данните на НСИ, чистият ефект от напояването, изразено в печалба, е около 600 лева на декар. В рамките на пет години може да бъде увеличен неколкократно Брутният вътрешен продукт, ако имаме рехабилитирани и действащи напоителни системи. Сметката сочи, че ако имаме 13.5 млн. декара поливни площи по 1000 лева чист ефект от напояването, без да се смята стойността на самата продукция, ще получим 13.5 млрд. лева, защото сме напоили.
- И защо не искаме да го направим. Министър Вътев също каза, че в момента вадим 400 кг царевица от декар. Ако напояваме, ще вадим 1600 кг. Четири пъти повече и не го правим. Глупави ли сме…
- Вижте, ще го кажа отново. Според мен напояването в държавата се саботира, има лобита от хора, които не желаят то да се развива у нас. Факт е, че речният отток в държавата ни от милиарди кубични метра вода не се използва. След влизането ни в ЕС в България земеделието се разви умишлено в неполивни земеделски култури, който сектор на този етап също възпрепятства поливното земеделие. Спирачка за поливното земеделие се явява и субсидиите на декар в държавата, а не на произведена продукция. За да се поддържа тази ситуация в държавата на липса на напояване, водният ресурс е предоставен за управление на търговско дружество „Напоителни системи“, което с цената на поливната вода обслужва интересите на въпросните лобита, убивайки всякаква инициатива за използване на ресурса, за която му дейност заплащаме всички от нашите джобове.
- Лобитата са по-силни от държавата, така ли излиза?
- Явно. Иначе решенията са дадени от нашите предци, които са развивали успешно поливно земеделие още преди един век, а именно:
1. Преобразуване на „Напоителни системи“ ЕАД в Агенция „Мелиорации“, което ще сложи край на търговията с поливна вода
2. Приемането на „Закон за Хидромелиорациите“ и възстановяването на „Фонд Мелиорации“, което ще осигури финансирането на сектора
3. Субсидиране 100% водата за напояване - вода срещу продукция (както е в Румъния и Гърция), ще извади на светло земеделския бранш
4. Предоставяне на Агенция „Мелиорации“ възможност за изграждане и лицензиране на сондажи, за поливна вода
Сигнали с направените предложения са изпратени в Министерски съвет, МЗХ, МФ, МИ, БАК, БФС, НАЗ и др. Мълчанието на всички всъщност говори много.