Така нареченият национален празник е повод човек да задълбочи историческите си познания - ако има желание. Тогава наистина би видял неговата абсурдност да бъде национален.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Абсурдите са много - по линия на датата, събитието, историята след това, начина на избора, мястото на честване и символното му значение.
(1) Датата 3 март е подбрана от граф Игнатиев седмици след договорените условия за края на войната, т.е тя е планирана да бъде руска историческа дата - да съвпадне с деня на възкачване на Престола на Цар Александър II на престола през 1855 г.
(2) На тази дата се подписва прелиминарен договор, от който не произтичат никакви правни последици за България. Тя става легално, но васално княжество едва на Берлинския конгрес през юли 1878 г.
(3) Тази дата никога не е била национален празник чак до 1990 г. Празнувана е веднага след Освобождението като ден на възкачване на престола на руския император (!), по-късно като ден на Освобождението от османско владичество, но официален (не национален) празник е бил рожденият ден на Царя. При соца беше дори забравен, за да не засенчи 9 септември. Чак до 1978 г, когато е възстановен, но не е почивен ден. Едва покрай Възродителния процес през 1988 г е обявен за официален празник с ново име “Освобождение от турско робство” (!).
(4) За национален празник е обявен от наследилия Тодор Живков председател на комунистическия Държавен съвет Петър Младенов през януари 1990 г. А след това е одобрен от последния комунистически парламент преди първите свободни избори.
(5) Празнува се на връх Свети Никола, където е Храм-Паметника, за да се почетат боевете, които са случили на съседния връх Шипка, но през август 1877 г. Т.е нито деня, нито мястото са адекватни на събитието.
(6) Както всички други реликви оставени ни от Русия и СССР, за да помним нашия васалитет и да бъдем вечно благодарни - без някой да е питан - то и подобно на паметниците (като МОЧА) тези натрапени исторически символи са прегърнати от социалисти, комунисти и техни производни националисти, които възприемат всяка дискусия за смисъла на този ден като посегателство върху историята. Имайки предвид най-вече ревизия на натрапеното с митове и влязло в учебниците коленопреклонение, което няма никой друг народ. Включително гърци, сърби и румънци, в чиято история Русия е играла подобна роля.
(7) И така е заложено години занапред този ден да бъде ден на разделение между обвитите с руски флагове българи и българите, които искат да скъсат веднъж завинаги с историческите фалшификации.
Кога българите ще имат национален празник, защото на този ден те са били господари на съдбата си; който е дело на самия български народ и който наистина обединява всички българи ?