Андрей Морозов – Мурз си отиде на 21 февруари 2024 год. Реши, че така е правилно. Той беше боец и публицист. Водеше своя известен блог на фронта.
Роден на 17 август 1979 год. Изучава цифрови технологии в Московския държавен университет.
В младежките си години участва в групата "Червен блицкриг" - сдружение на руските националсоциалисти.
В началото на XXI век руското общество е разбунено. Сблъскват се идеи за развитието на държавата – наследница на великия СССР и на Руската империя: да бъде ли тя опазена, или да я разтворят в Глобализма? На масите се втълпява, че Западът е партньор… Макар че в действителност враговете не прекратяват опитите за пълното унищожение на източния съсед.
В Кавказ Москва побеждава ислямистките банди, подкрепяни от НАТО, но търпи поражения на другите фронтове. Връзките на страната с ОНД отслабват. Менталното и моралното дерусифициране на народа продължава.
Разрухата в главите е такава, че на 22 юни 2005 год. в провластния вестник "Московски комсомолец" излиза статията "Чия е победата", в която се твърди, че съветският народ е трябвало да загуби войната срещу фашизма, за да може да получи демокрация. Провокационният текст (преди това той е бил публикуван в Ню Йорк и Мюнхен) поражда вълна от възмущение, но за автора Ал. Минкин и главния редактор П. Гусев няма никакви последствия. Двамата запазват постовете си и остават уважавани членове на журналистическата гилдия. Гусев даже е избран за доверено лице на Путин на президентските избори през 2018 год.
Андрей Морозов се противопоставя на опитите на либералите и извънсистемните опозиционери да организират преврат в Русия по подобие на цветните революции в Грузия, Украйна и Киргизия.
Критикува официалните власти за угодничеството им пред клана на Р. Кадиров в Чечения.
В края на юли 2005 год. във Варшава организирана тълпа местни пребиват руски ученици. На следващия ден Морозов провежда акция на протест срещу случилото се пред полското посолство в Москва.
През 2007 год. Мурз е арестуван по подозрение за стрелба по офиса на президентската партия "Единна Русия" (известна сред масите като "партия на мошениците и крадците" заради специфичното поведение на редица нейни членове). Обвиняват го също, че в публикациите си в Интернет призовавал към екстремизъм и разпалвал междунационална вражда.
В затвора Андрей няколко пъти обявява гладна стачка в знак на несъгласие с присъдата. Освободен е през 2009 год.
През 2014 год. той се присъединява към опълченците в ЛНР. Прави го по убеждение: "…готов съм да се сражавам за руския народ в Донбас до последна капка кръв. И смятам, че такова отношение към въпроса е правилно за сталиниста и руския националист".
След подписването на позорните Мински споразумения през 2015 год. официално военните действия на южноруските земи са прекратени. Кремъл дава шанс на украинците да се съвземат. Те създават добре обучена и въоръжена армия, интегрирана в НАТО. Изграждат дълбоко ешелонирана отбранителна линия. Държавното ръководство и бизнесът се намират под контрола на ЦРУ и са изчистени от проруски настроени лица. Промиват мозъците на населението. С помощта на Вашингтон и Брюксел идеологически обработени са политиците и журналистите в чужбина. Същевременно укронацистите и западните военни инструктори продължават да обстрелват Донецк и другите градове по линията на съприконосновение. Хиляди мирни хора гинат тихомълком, незабелязани от свои и чужди, докато трае примирието. В своята външна политика руските власти преуспяват в начинанието, което не им се удава докрай у дома – сътворяват мощен враг, способен да разруши държавата.
Андрей Морозов участва в боевете под Дебалцево в състава на батальона "Август". Занимава се с изграждането на защитени линии за връзка между подразделенията на опълченците. Помага в ремонта на бронирана техника.
След подписването на протокола "Минск – II" събира хуманитарна помощ за войниците, води блог, в който дава отчет за своята дейност и разказва за проблемите в армейското планиране и строителство.
От февруари 2022 год. служи в IV бригада на Народната милиция на ЛНР (батальон "Призрак"). Воюва в района на Бахмут. Работи с дронове и информационни системи.
Вижда много. Врагът е силен. А руското командване е надменно, неопитно и объркано. Донбаските опълченци са третирани като пушечно месо.
С войнишката си заплата Мурз купува кабели и телекомуниционно оборудване за своите другари в окопите.
Той вярваше в победата на Русия, но възприемаше случващото се с трезв поглед. Не премълчаваше проблемите, възникващи в хода на СВО. Своите мисли и прогнози публикуваше в канала "Нам пишут из Янины" в "Телеграм". Четяха го мнозина. Неприятелите също не бяха малко.
На 18 февруари 2024 год. Андрей Морозов в своя бележка в Интернет оценява загубите на руската страна при превземането на Авдеевка на 16 000 човека и 300 единици техника и за пореден път посочва слабостите в управлението, снабдяването и обучението на армията. Следва мигновена реакция. Журналистите от централните информационни канали го обвиняват в измяна и подпомагане на врага, искат да бъде съден, наричат го луд, казват, че не е бил на фронта.
А сетне… Може само да гадаем а случилото се в онези злощастни дни. Но дали имаме право на това?
В предсмъртното си писмо, публикувано в "Телеграм", Мурз разказва, че големите чинове са го заплашили, че ако не изтрие съобщението за загубите, ще прекратят снабдяването на неговото подразделение. Останал без подкрепа. Командирът - човек, на когото вярвал, му обърнал гръб.
Няма съмнение, че Андрей е знаел до какво ще доведе публикацията. Ако се окаже, че посочените данни не са верни, той попада под ударите на параграфа за разпространяване на лъжлива информация за въоръжените сили на РФ. Другата възможност е съд за разгласяване на държавна тайна.
И командирът му не е имал избор – грозяло го обвинение за съучастие или за несъобщаване на престъпление, в случай, че не накажел своя подчинен.
Добър или лош, законът е закон. На него се крепи обществото. И на практика се получава, че не е престъпление да изпращаш своите бойци на заколение, да унищожаваш поверената ти техника. Ала разкажеш ли за ненужните загуби, ще те преследват. Проблемът в правосъдието ли е? Или в обществото?... Може би двете вече съществуват отделно? И как да го бъде?
По-нататък Мурз разказва историята на един боец.
Подразделението им е на фронта при Авдеевка от 19 януари 2023 год. и до ден днешен не разполага с гранатомети, миномети и транспортни средства за настъпление и евакуация на ранените.
Численият състав е оредял до 30%, а ротация не е провеждана.
Не регистрират контузените в боя като ранени и ги принуждават сами да си купуват лекарствата.
Не позволяват на ранените да преминават рехабилитационен курс и да ползват отпуск. От болницата ги изпращат веднага на фронта.
Задържа се изплащането на паричните помощи за участниците във военните действия.
През ноември 2023 год. командването на армейския полк N: 1487 при I армейски корпус на ДНР предава 300 човека от личния си състав на частната военна компания "Ветерани". Никой от тях не оцелява.
За тези нередности е съобщено във военната прокуратура на Санкт Петербург, но там не приемат рапорта. Чиновникът с пагони отговаря: "По-добре е всички вие там да пукнете тихо".
Тихо няма да се получи.
Последната воля на Мурз е двата му московски апартамента да бъдат продадени. С получените пари ще изградят надгробен паметник на неговата майка и ще купят техника за фронта.
Андрей Морозов остава сам между врага и системата… Системата, за която Украйна не е война, а икономическо предприятие с колосални печалби. Системата, заплашваща, че ще лиши неговите другари от снаряди и дронове. Отпред е неприятелят… А в тила?...
Дори когато не вижда изход, човек трябва да запази своето достойнство. Мурз не се предаде. Той си отиде като мъж.